Защо морето, питате. Бе ясно, че машините няма да ви привлекат вниманието. Машините за гласуване. Не успяха да заинтригуват и доставчиците. И оставиха усещането, че всички отговорни фактори, които трябваше да направят така, щото да бъде изпълнен законът, въртяха-сукаха до последно да стане точно напротив.

Че ще си гласуваме като в доелектронната ера, бе ясно от началото. О.р. генералът по изборите Янев кратко и ясно изкомандва: ако няма машини - пускай хартия. Накарай военен да ти прави избори - ще те научи на акъл. "Ако някой няма вода в манерката - ще му я излея на главата!", казваше старшината в казармата. А после се чудим защо модернизацията в армията не върви. Тя, модернизацията, не започва от МиГ-а, а от мисленето. Лошо е, когато мисленето "под шапка" се репродуцира и върху избирателния процес. Намирисва на банани, ботуши и латиноамериканска демокрация.

Служебният първи министър Герджиков също внесе посилна лепта в загробването на идеята за преминаване на изборите на по-високо технологично равнище. Ако един закон е невъзможен, постанови маститият университетски юрист, той не е задължителен. Думи, достойни не за професор по търговско право, а за търговец с право. Звучат като нежна музика за всички, на които законите им пречат. Ами ако утре адвокатите пледират, че за гражданина Хикс е крайно невъзможно да не обърне две-три ракии, преди да седне зад волана и да блъсне дете на пешеходна пътека? А за министъра Игрек съдът приеме, че до болка невъзможно е да не си поиска едно дебело "благодаря" в плик?

Машинното гласуване (забелязвате ли, че за електронно и дистанционно никой дума не обелва вече?) определено не е изгодно за властващите и кандидатите за власт. Те не са склонни да се впечатляват, че избирателите имат интерес към новата технология за вот - показват го експерименталните гласувания досега. И независимо че кодексът е от 2014 и машините според него са задължителни във всички секции след президентските избори 2016, до падането на кабинета "Борисов 2" никой не си мръдна пръста да осигури необходимата за това техника.

А имаме постоянно действаща Централна избирателна комисия, която можеше да стартира обществената поръчка за доставка още преди две години или поне след като стана ясно, че се задават предсрочни избори. Какво са си поръчвали през това време, не е ясно. Обедно меню от близкия ресторант, що ли? И аргументът, че са очаквали избори едва през 2018 е несериозен. Сигурно и тогава щяха да се размърдат в 12 без 5. Няма ли желание - аргументи ще се намерят.

Но защо ЦИК за пореден път се показа като орган, който не е в състояние да осигури нормален изборен процес? Дали става дума просто за институционална и кадрова безпомощност или за обслужване на нечии интереси. В подкрепа на втората хипотеза е и поведението на служебното правителство, конституирано с основна цел провеждане на честни избори. А то даде всичко от себе си да премахне най-сериозната досега пречка пред купения и корпоративен вот, пред манипулациите при броенето на бюлетини - машините.

Изборните експерти пък направиха обществената поръчка за доставка на електрониката мисия невъзможна. Защото няма нормална фирма, която би се наела да достави 13 хиляди машини, да уреди сертифицирането им, да гарантира нужните специалисти за поддръжката им в изборния ден със срок за изпълнение от днес за вчера. Така ЦИК допринесе за обогатяване на лошите практики при обществените поръчки в България. Досега бяхме свидетели на поръчки, направени по мярката на една определена фирма. Сега си имаме още една такава. Да видим последствията.

Всичко това е бонус за политическите формации, за които пазаруването на гласове е обиграна тактика. Нещо повече - в свои изказвания служебният професор предпостави възможно касиране на предсрочния вот поради неспазване на закона. Разбира се, самият той подчерта: Dura lex, sed lex - колкото и dura да е един закон, трябва да се изпълнява. Без да си спомни, че при приемането на този dura кодекс бе начело на парламентарния консултативен съвет по законодателство.

Това обосновано предположение развързва ръцете на всеки, който се почувства незадоволен от народния вот. Така няма да има нужда да носи от девет кладенеца светена вода и да търси под вола животни не на място, за да поиска преиграване на мача. Бодва с пръстче избирателния кодекс и крещи колкото глас има "Къде са ни машините, бе?!". И ако държавата в лицето на компетентния по темата Конституционен съд поддаде и реши, че правото на избор е нарушено от неизпълнението на закона (макар че дори за конституционалисти с опит това е доста спорно), влизаме в хипотезата избори до дупка. Или до машина. 13 хиляди машини.

Дали конституционните ни права ще бъдат нарушени с това, че няма да можем да дадем вота си машинно, е тема за професионалистите. За простосмъртните остава тъжното усещане, че 27 години се прави всичко възможно изборите у нас да са всякакви други, но не честни и прозрачни. Нищо че по-отдавна помнещите ще се сетят, че една от първите неправителствени организации, създадени у нас след 10 ноември, бе именно за честни избори (Кеворкян). Нищо че някои експерти са малко скептични относно надеждността на машинния способ на гласуване и залагат повече на машинното броене на бюлетини. Може би трябва да им вярваме, защото последното е направо тема табу при всички дискусии около избори.

И докато държавата се отръска от проблема с машините като улично куче от бълха, пред търговците с гласове отново стои проблемът - с клечка или конец да мери неграмотната баба Атидже къде правилно да драсне кръстчето в бюлетината, как да се осигурят телефони с камера за цялата циганска махала, дали по 20 лева да върви гласът, или да го индексират до 50, само председателя или цялата секционна комисия да купят. И други бели кахъри.

Предсказанията на фантастите не се сбъднаха. Хората победиха машините. Но за съжаление и този път лошите хора - безобидните машини...