Необходимостта от достъп до топли морета или липсата на естествени бариери могат ли да обяснят, поне отчасти, нахлуването в Украйна? Може ли географията на Източна Европа да хвърли светлина върху потенциалните цели на Владимир Путин в бъдеще? Поне такава е гледната точка на Тим Маршал, британски журналист и автор на бестселъра "Пленници на географията". "Русия е ярък пример за нация, която е пленник на своята география", казва той. Далеч от детерминист, британецът все пак настоява, че историята, текущите събития и географията могат заедно да хвърлят светлина върху корените на войната в Украйна и факта, че според него "всеки руски лидер би постъпил като Путин".

Докато някои се страхуват, че господарят на Кремъл ще удари друга страна в Европа, Тим Маршал вярва, че "европейците са се показали като патетично наивни и слаби през последните тридесет години". В тези условия, смята той, "сценарият за нападение срещу страна от НАТО става все по-вероятен". В интервю за френския вестник L'Express авторът разкрива и географските райони, които в бъдеще могат да се превърнат в горещи точки. Като се започне от Южнокитайско море, Иран и дори... космоса.

L"EXPRESS: В книгата си "Пленници на географията" пишете, че географията "затваря" лидерите, "давайки им по-малко възможности за избор и по-малко пространство за маневриране", отколкото си мислим. Географията изигра ли роля за избухването на войната в Украйна?

ТИМ МАРШАЛ: Русия е отличен пример за нация, която е пленник на своята география, в смисъл, че именно географията ще й позволи да направи нещо или ще й попречи да направи друго. Аз обаче не съм детерминист: това не е единственият фактор, който изигра роля за нахлуването в Украйна, От гледна точка на географията в този случай Русия имаше два проблема. Първо, прекият й достъп до топли морета, които са част от основните морски маршрути в света, е ограничен. За да стигнат дотам, руснаците трябва или да минат през Арктика, или през Балтийско море; зони, които са замръзнали през част от годината, които включват много страни-членки на НАТО в близост и осигуряват достъп само до Северно море. Но достъпът до Черно море е ключов за Русия. И единственото пристанище с топли води, до което Москва имаше достъп в региона, беше в Севастопол, Крим. Ако Украйна се приближи твърде много до Запада, Русия може да загуби достъп до тази стратегическа точка. Вторият географски фактор, не по-малко важен, е, че Северноевропейската равнина, която се простира от Франция до Уралските планини и през Полша, преди да навлезе в Украйна и Беларус, е рискова зона за руските силови центрове Санкт Петербург и Москва. Липсата на естествени бариери, като планини или големи реки, правят Русия особено уязвима за нашествия от запад. Шведската империя, Франция през 1815 г., германците през 1914 г. и след това през 1941 г., всички са се възползвали от това в историята. Ограничена от тази география и повлияна от миналото си, Русия винаги се е стремяла да създаде буферни зони - Полша, Беларус или... Украйна. Съберете всичко заедно: тези географски слабости, тази история и Украйна - чиито природни ресурси като пшеница и литий са силно желани от руснаците - се приближава към Запада. Русия беше обречена да реагира. Това по никакъв начин не оправдава агресията, претърпяна от Киев, или военните престъпления, извършени от Москва. Но ако разбирате това, разбирате как Путин успя да накара много руснаци да повярват, че нахлуването в Украйна е необходимост.

L"EXPRESS: Като Ви слуша, човек би си помислил, че всеки руски лидер, независимо дали се казва Владимир Путин или не, би постъпил така...

Т. МАРШАЛ: Нека бъда ясен: фашисткият, расистки и империалистически манталитет на Владимир Путин очевидно е нещо, което трябва да се вземе предвид. За него Москва е третият Рим. Той дълбоко вярва, че славянската душа превъзхожда другите народи, вярва и в териториалната експанзия, постигната от неговите герои-кумири Петър III и Екатерина II. С други думи, Путин иска да превърне другите славянски народи в колонии.

Въпреки това съм убеден, че всеки друг руски лидер в крайна сметка би нахлул в Украйна. Ако Русия беше станала либерална демокрация след падането на СССР, нещата вероятно щяха да са различни. Но факт е, че Русия пое по пътя на националистическата диктатура. В това отношение всеки руски лидер би направил същия избор като Путин. Когато си тръгне, независимо дали ще падне от прозореца или ще умре в леглото си, друга негова версия ще поеме щафетата.

L"EXPRESS: "Обратното броене започна преди Владимир Путин да удари други европейски страни", твърди пред L'Express британският изследовател Кийр Джайлс от Chatham House. Как географията на Европа може да повлияе на амбициите на Кремъл?

Т. МАРШАЛ: Съгласен съм, че Русия на Путин е заплаха за европейските страни, особено ако оставим Украйна да загуби тази война. Но пред лицето на това европейците бяха жалко наивни и слаби през последните тридесет години. Ние - включително Обединеното кралство - погрешно приехме този период на стабилност след Студената война за нормално състояние. Честно казано, не разбирам как е възможно да се стигне до това заключение, когато имаме две хиляди години история, която сочи обратното. Пред лицето на руската заплаха обаче Европа изглежда апатична. Твърдението, че "ще подкрепим Украйна" няма да е достатъчно, за да отблъсне опасността. При тези условия сценарият за нападение над страна от НАТО става все по-вероятен. Оттук трябва да наблюдаваме две зони. Може би сте забелязали, че в момента има около 2000 руски войници, много стратегически разположени в Приднестровието - регион, разположен на границата между Украйна и Молдова. Тези войски биха могли да се окажат много полезни в Молдова, особено при подклаждането на революционно въстание за сваляне на правителството и замяната му с проруско. Другата рискова зона са балтийските страни. В Калининградския анклав, район в непосредствена близост до Балтийско море, са разположени много ефективни руски механизирани бригади. Но само 48 километра от полско-литовската граница разделят Калининград от Беларус по т. нар. "Сувалски коридор". Ако руските войски в Калининград и Беларус отцепят коридора, тогава балтийските държави - които Путин смята, повтарям, за колонии - ще бъдат откъснати от света. И ако НАТО се разпадне, което е напълно възможно, Португалия ще се бие ли за Литва? Ще се бие ли Франция за Естония? Вече не можем да бъдем сигурни, особено след като сега Тръмп подкопава член 5 от НАТО. Така че Путин наистина може да смаже Литва или Полша за три дни.

L"EXPRESS: Много сте критичен към Европа...

Т. МАРШАЛ: Спомням си много добре една реч, изнесена през 1991 г. от Жак Поос, тогава министър на външните работи на Люксембург. Той каза за Босна и Херцеговина, която беше на ръба на голям конфликт: "Това е времето на Европа. Това не е времето на Америка". Това е начин да се каже, че ние, европейците, бихме поели предизвикателството да защитим страната, ако тя потъне във война. Две години по-късно пълзяхме пред американците, за да ги молим да ни помогнат да прекратим тази война, която се разиграваше на прага ни. Оттогава редовно чуваме политици като вашия президент да използват гръмки фрази като "стратегическа автономия" и "обща отбрана". Но това са празни приказки. Ние не можем да се защитим, това е реалността. Ако американците изтеглят доларите си и спрат да плащат за Украйна, с нас е свършено. Ние доставяме около 50% от оръжията на Киев. Няма сценарий, при който бихме могли да запълним празнината, оставена от Съединените щати, ако те се оттеглят. Най-смешното е, че моят собствен министър-председател каза, че е готов да изпрати британски мироопазващи войски в подкрепа на Украйна... Но днес имаме по-малко войски, отколкото имахме през Наполеоновите войни от 1815 г. За да придобиетепредстава, за да бъдат разположени само 10 000 войници, са необходими около 30 000 войници - 10 000 в процес на подготовка, 10 000 на фронта, 10 000 в период на възстановяване. Но общо имаме само 76 000. За Европа ще бъде трудно да осигури на Украйна повече от 20-25 хиляди квалифицирани войници. Но ще са необходими поне 800 000 души, за да бъде победена Русия. Непоносимо е да си помислим, че всеки американски президент след Айзенхауер ни е предупреждавал. И въпреки това всички ние намалихме бюджетите си и позволихме отбранителната ни промишленост да западне. Дори Барак Обама в крайна сметка ни нарече "печалбари" през 2016 г. И ето ни, през 2025 г., изправени пред този нов вулгарен, войнствен и нетърпелив президент, който изпраща своите емисари в Брюксел и Мюнхен, за да ни удрят отново и отново в лицето, без това да провокира конструктивен отговор.

L"EXPRESS: Има ли още време да преобърнем тенденцията?

Т. МАРШАЛ: Безспорно сме заложници на лошите си решения. Но ако погледнете какво е завещала географията на Европа, ние живеем в един от най-добрите региони в света: имаме равнини, фантастична земеделска земя, особено във Франция, и много добри природни ресурси като реки, планини и брегове, които са фактори за създаването на богатство. Така че имаме това естествено географско предимство пред другите страни. Нашият общ БВП е 10 пъти по-голям от този на Русия, а населението ни е много по-голямо. Така че, ако вземем правилните решения, ще бъдем достатъчно силни, за да поддържаме силни демокрации, готови да се противопоставят на диктатурите, които са на прага ни. Но ако не се възползваме от тези географски предимства, които са ни направили богати и ако вземем лоши решения, ще бъдем елиминирани един след друг от нашите врагове. Но за да направим това, трябва да бъдем честни с избирателите: например трябва да признаем, че предвид сегашната администрация в Съединените щати трябва да увеличим нашите данъци и мита. Но кой политик би казал това?

L"EXPRESS: Войната в Газа е друга гореща точка на земното кълбо... Може ли географията на Близкия изток да хвърли светлина върху този конфликт?

Т. МАРШАЛ: Във всеки случай Западният бряг играе роля в израелско-палестинския конфликт. В най-тясната си точка Израел е широк само 19 километра. Представете си коридор от Тел Авив до Западния бряг. Артилерийски залп от Западния бряг, който гледа към крайбрежната равнина на Израел, ще затвори летището на Тел Авив и ще разсече страната на две. Вашето мнение за Израел няма значение. Географията на Западния бряг означава, че Израел никога няма да позволи правилно въоръжена палестинска армия, дори и да има някога палестинска държава.

L"EXPRESS: Кои региони могат да бъдат най-застрашени геополитически в бъдеще?

Т. МАРШАЛ: Не мисля, че Китай ще нахлуе в Тайван през следващите няколко години, но е вероятно да се опита да го смаже бавно чрез малки действия или дори блокада на ниско ниво. Остава да видим дали американците ще реагират или не. Но ако не го направят, Вашингтон ще даде картбланш на Пекин да повтаря атаките си отново и отново, докато Тайван не капитулира. Другата гореща точка, която според мен е подценена, е останалата част от Южнокитайско море. Около осем различни държави като Виетнам, Малайзия, Тайван, разбира се, Бруней и Филипините претендират за части от територията. Но Китай претендира за почти цялата тази територия. Поради това има морски спорове с много държави. Ето защо наскоро Филипините предоставиха на американците допълнителни права, като разширен достъп до военни бази, разположени на тяхна територия, в допълнение към засиленото военно сътрудничество. Както при Тайван, ако китайците умножат малките действия с ниска интензивност, а те със сигурност ще го направят, какво ще направят американците? От известно време изглежда, че САЩ като цяло губят влиянието си в тази част на Тихия океан. Не е ясно дали те ще реагират достатъчно решително на привидно дребни инциденти през следващите години.

L"EXPRESS: Не споменаваш Африка...

Т. МАРШАЛ: Конфликтът в Демократична република Конго (ДРК) продължава от двадесет години и други африкански държави постепенно се присъединяват към него, отчасти поради проблеми с правата за добив и медта. Опасявам се, че ситуацията няма да се стабилизира. По-вероятно е ситуацията да се влоши. Особено след като много страни като Етиопия, Судан и Чад вече са в ситуации на гражданска война и нестабилност. Трябва да видим как тази крива на нестабилност се простира в Западна Африка, към страни като Кот д' Ивоар. И, разбира се, в Близкия изток гледайте и Иран. В някакъв момент тази година ситуацията между тази страна и Израел отново ще влезе в новините. Но има два фактора, които Израел ще трябва да вземе предвид, преди да влезе в конфронтация с Техеран.

L"EXPRESS: Кои са те?

Т. МАРШАЛ: Първо, възниква въпросът относно способността му да зарежда достатъчно самолети за продължителна кампания на толкова дълги разстояния. Също така е възможно, ако бъдат атакувани, иранците да се опитат да блокират стратегическия Ормузки пролив, което би имало сериозни последици върху цената на петрола и газа. Всъщност Израел би бил под силен натиск от своите съседи и съюзници, включително Съединените щати. Това е повод да се замислим, преди да влезем в директен сблъсък... Ще видим какво ще стане.

L"EXPRESS: До каква степен технологичният напредък променя традиционното значение на географията в съвременните конфликти?

Т. МАРШАЛ: Технологичният напредък може да промени важността на определени области, но географията винаги ще бъде важна. Например повечето държави вече не се интересуват къде има въглища. Сега сме в литиева надпревара. Така че това, което търсим, се е променило, но географията все още има значение в съревнованието за ресурси. По-голямата част от световните запаси на литий всъщност все още се намират в Чили, Аржентина и Боливия. По същия начин една страна може да използва най-новата налична технология, за да изпрати ракета, дрон или самолет, но все пак ще трябва да се обърне към картата, за да открие местоположението на пунктовете за зареждане с гориво или ядрените инсталации, където се намират определени редки ресурси...

L"EXPRESS: В последната си книга "Бъдещето на географията" разглеждате новата "астрополитическа реалност". До каква степен космосът ще се превърне в геополитически проблем?

Т. МАРШАЛ: Space Race 2.0 отразява геополитическото напрежение на Земята. Трите основни играча са САЩ, Китай и Русия. Американците ръководят блок от предимно демократични държави по Споразуменията Артемида, които Франция е подписала, докато Китай си сътрудничи с Русия, Иран и Северна Корея в космоса. "Астрополитиката", подобно на геополитиката, се основава на географията. Космосът има радиоактивни региони за пътуване, океани от разстояние, гравитационни магистрали и земи, пълни с ресурси, включително Луната. Сателитните пояси стават все по-пренаселени, по-натоварени и милитаризирани. Много страни са обявили космоса за "военна зона". Нашият близък съсед Луната има големи количества воден лед на южния си полюс и находища на много от минералите, от които се нуждаем за технологиите на 21-ви век. Доходността от копаене на Луната не е доказана, но коя голяма сила би стояла и гледала как конкурентите й печелят? Ето защо има спешна нужда от актуализиране на космическите договори от миналия век, които не са в крак с модерните технологии и политики. Имаме нужда от споразумения за по-добро познаване на ситуацията в космоса, разрешаване на конфликти и преосмисляне на идеята за споделяне на ползите, които могат да бъдат извлечени от ресурсите.