Най-хубава новина от състоялата се среща на НАТО в Брюксел - поканата за членство в Алианса на Македония, остана някак встрани от равносметката на провелия се съммит. И това бе логично, след като торнадото "Тръмп" премина през белгийската столица и "подреди" екстериора според собствения си вкус и маниер.

Генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, на уж рутинната и безоблачната си работната закуска с американския президент, изглеждаше като фиданка, имала злополучния шанс да попадне на пътя на американския природен феномен.

Успоредно с поканата за членство на Македония, Алиансът потвърди подкрепата си за Украйна и Грузия, призовавайки руската федерация да изтегли разположените си войски от териториите на двете страни.

Само по себе си, това едва ли ще впечатли Русия. Но ще рамкира поведението на Доналд Тръмп на предстоящата му среща с Владимир Путин, тъй като подписът на американския държавен глава стои под документ, който на практика казва, че Крим е Украйна.

От срещата стана ясно също, че НАТО ще продължи и своята мисия в Афганистан поне до 2024 г. Това означава, че Алиансът ще се ангажира с още финансови средства (1 млрд. долара) и военна подкрепа за правителството на страната срещу талибаните. Въпреки критичното си отношение към участието на САЩ в този проточил се конфликт в Афганистан, още миналата година Тръмп даде зелена светлина за допълнителното дислоциране на американски войски там (с около 3000 човека повече).

Всичко това обаче остана на заден план, когато още с пристигането си, американският президент наложи друг дневен ред на срещата - стойността от 2% на БВП-то на всяка държава-членка, която тя трябва внася в бюджета на Алианса.

И тук Тръмп е прав, макар че той разглежда въпроса от финансова гледна точка. От собствен интерес на държавите от Европа е обаче да инвестират повече в отбранителните си способности и да покриват своите финансови ангажименти спрямо НАТО. За разлика от ценностите, жена и сигурност не се споделят.

Така както и европейските страни са прави, когато казват, че развиването на Алианса е от споделен интерес между ЕС и САЩ. НАТО е уравнение, чийто резултат няма да изглежда толкова впечатляващ, ако от него бъде извадена която и да е стойност от евро-атлантическото пространство.

Доналд Тръмп е прав и когато обвързва сигурността с енергетиката. Медийната пропаганда и природно-ресурсните потоци са новото измерение на начина, по който се водят конфликтите. Нима наистина е редно да "освежаваш" икономиката на дадена страна с милиарди евро, когато приемаш същата държава за основна заплаха за сигурността си?

Само че какъв избор има Германия? Какъв избор има Европа?

Американски втечнен природен газ не може да бъде докаран на европейския бряг на цена, която да е конкурентна на руските природни ресурси.

А американските проксита в Близкия изток вече година "задушават" Катар, другият източник на природен газ за Стария континент.

В същото време САЩ заплашват със санкции всеки, който си позволи да внася от Иран петрол.

Като бизнесмен, Доналд Тръмп трябва да осъзнава, че с Русия Европа не прави политика, а точно това, което нюхът на ръководителя на Белия дом трябва да разпознава веднага - бизнес. Европа пазарува суровина на базата на ограничените си възможности и на обусловената от тях цена. Това далеч не е най-добрият бизнес, а възможният към дадения момент.

А въпросът, чийто отговор ЕС ще иска да види, е какво ще предпочете да прави американският президент на предстоящата си среща с руския си колега - бизнес или политика?

Първото е въпрос на прагматизъм, второто - на пренос на ценности.

Тъй като не само германското потребление и милиарди укрепват властовото Путин в Русия, но и легитимността, която последният получава от някои изказвания на американския президент: било когато Тръмп намеква, че ситуацията в Крим е вече свършен факт, било това, че Русия трябва да се върне в Г-8 (въпреки неизпълненията на Минските споразумения).

Американският президент трябва да служи като аларма за Европа. Последната трябва да се научи да не делегира изцяло собствената си сигурност в нечии други ръце. Когато говорим за военната сигурност - в тези на САЩ. Когато говорим за енергийната сигурност - в тези на Русия.

Да, често се говори за това, че живеем във взаимосвързан свят. Към този момент, ЕС не може нито без военния ресурс на САЩ, нито без природните ресурси на Русия. Но ЕС трябва да направи така, че да не присъства във взаимосвързания свят като взаимосвързаните жени, които съществуват още от древногръцки времена под пейоративен етикет.

А с оглед на наложения заряд и императив от страна на американския президент, предстоящата среща във Финландия между Доналд Тръмп и Владимир Путин също може да е показателна.

Торнадо, вятър или бриз ще премине през Хелзинки?