Специализираният съд цъфна, но не върза и това лято. Висшият съдебен съвет се вслуша в предложението на обвинител №1 и отложи началото на борбата с организираната престъпност за идната година.

Мотивите на Борис Велчев, изговорени още напролет, бяха - да имат време магистратите да се обучат. Дали обаче това е истинската причина за отлагането? Или просто под ръка няма достатъчно хем лоялни към управляващите, хем грамотни в материята съдии и прокурори, които да поемат основния инструмент на министър Цветанов в борбата му с мафията и корупцията. Или декларираният от ГЕРБ приоритет за справяне с тези язви на обществото ще си остане само декларация. Която, между другото, бе посрещната в Европа с доста пестеливи адмирации.

Че Темида отдавна боледува от неизлечима болест не е тайна за никого. Но след като семейната приятелка на Министъра-на-Всичко-в-Републиката и странен избор за ръководител на най-голямото съдилище в страната внезапно се усети зле, току преди изслушването й от ВСС по казуса „Софийски имоти" и се покри не къде да е, а в болницата, където баща й е ръководител клиника, вече започна да става ясна и точната диагноза.

Независимата по конституция съдебна власт е болна от тотална зависимост. И абсолютно вродено безочие. Преди седмица всички смятаха, че назначаването на съдия Янева за председател на СГС е черешката на тортата. На последното заседание на висшите магистрати обаче от тортата като стриптийзьорки в евтин холивудски филм изскочиха още две странни назначение - на шефовете на бъдещите специализираните прокуратури - Светлозар Костов и Борислав Сарафов.

Те не са семейни приятели на премиерския фаворит. Но и двамата са преминали през ковачницата на милиционерски кадри в Симеоново. Което автоматично буди основателното предположение, че ще работят рамо до рамо с бившите си колеги. И в интерес на правоприлагането (по Цветановски), а не правосъдието.

Самият факт, че Костов бе наблюдаващ прокурор по най-натовареното с политически контекст съдебно дело срещу осмокрак морски обитател довършва пъзела на поредното дирижирано назначение. А за професионалните качества на новоизлюпения спецобвинител говори красноречиво фактът, че въпреки недискретния натиск на управляващото малцинство обвинителният акт по една от любимите операции на вътрешния вицепремиер все още не е докретал до съда.

 

За ефективността на прокурор Костов е показателно и самопризнанието му, че делото срещу несебърския наркобос Митьо Очите е „първият крупен успех на българското правораздаване в най-новата ни история". Всъщност, когато говорим за споразумение с обвинението и присъда под минималната предвидена в Наказателния кодек за фигура като Димитър Желязков думата успех звучи като лоша шега. Крупен - си е направо цинизъм.

Колегата му Сарафов също не може да се похвали с особени постижения в борбата с т.нар. мафия - братя Галеви, срещу които той води дело, бяха оправдани на първа инстанция. И то след като стана явна тайната им среща с многообичания от герберите Румен Петков и процесът автоматично премина в разреда от особен обществен интерес. Чети: интерес на Бойко Борисов. Но пък главният прокурор определи Сарафов като етичен човек. И това е нещо.

Дали кандидатът за позицията шеф на първоинстанционния спецсъд Станимир Миров бе отсвирен поради липсата на необходим юридически стаж, каквито бяха мотивите на съдебните кадровици, или просто не умее качествено да си подбира семейните приятели - ще си остане тайна. Но като се има предвид, че четири години в съда стигат, за да те направят началник, ако познаваш подходящите хора, тайната не е толкова тайна.

Единствената добра новина от заседанието на ВСС е, че май вече има тунел. И надежда, че може би след време - най-вероятно не през мандата на тези ръководители на съдебната система - в тунела ще се появи и светлина.

Съветът прати на поправителен хасковския съдия Росен Русев като кандидат на шеф на апелативния спецсъд. Членовете на ВСС открай време се славят с пословична деликатност и засега показаха вратата на Русев заради неубедителната му концепция що за животно е спецсъда. А не заради късата памет, която му пречи да си спомни как служебният му автомобил е навъртял 1700 км по време на неговия отпуск, напускайки родината през Дунав мост не толкова отдавна.

След сагата със съдия Янева полупровалът на спецсъдилищата е поредното необоримо доказателство, че така кадрувана, съдебната система едва ли скоро ще достигне онова ниво на ефективност, което очакват от нея. На първо място българските граждани. На второ - европейските институции. Независимо кой кадрува - дали Красьо с ланците, или Цецо с имотите.

Не случайно именно върху личностите на кандидатите за специализираните съдилища, начините за номинирането им и тяхната квалификация акцентира в становището си Венецианската комисия. Като не пропусна да отбележи, че това са факторите, които биха гарантирали разликата между специализираните магистратури и революционните трибунали.

Мечтата, за които никога не напуска управляващите. Без значение кои.