Да се преговаря с Тръмп, ако трябва да използваме дипломатическия жаргон, е като да се играе шах с гълъб. Гълъбът размахва крила, върти се в кръг, събаря всички фигури, изцвъква се върху шахматната дъска и се хвали, че е спечелил играта.

В случая с Иран Тръмп изглежда прави същото. Той се отказва от ядреното споразумение от 2015 г., размахва крила в Туитър, заплашва, крещи, ту ругае, ту хвали Техеран, обявява, че Иран и Съединените щати биха могли да бъдат най-добрите приятели на света, обявява иранците за терористи, отказва да преговаря, изисква преговори, обещава "заличаване", нарежда удари, отменя заповедта. Това коментира френското политическо списание Le Nouvel Observateur.

Той замразява и нови ирански финансови активи... включително тези на външния министър Мохамед Джауад Зариф, което е най-добрият начин да не се даде възможност на дипломацията да си свърши работата. Следователно Тръмп изпраща за зелен хайвер всички фигури, които са били внимателно подредени на иранската шахматна дъска от опитни дипломати. Но без наистина да разберем до къде иска да стигне. До война? Априори не: той не харесва войната, освен ако не е търговска. Той обеща на избирателите си, че никога няма да ги въвлече във военни приключения, а изборите в САЩ наближават. Но рискът от конфликт не е нулев, тъй като текущата динамика изглежда нестабилна.

Онези, които твърдят, че знаят как да тълкуват хаотичните движения на американския президент, със сигурност ще ни уверят: те ни препращат обратно към книгата "Изкуството на сделката", която Тръмп е написал (или поне е подписал) през 1987 г., когато все още е бил бизнесмен. По принцип, обяснява той, да преговаряш означава да бъдеш жесток, да се надуваш и тупаш в гърдите, да тероризираш. Тогава, когато вашият съперник-опонент е слаб и блед, му предложете "сделка", която е във ваша полза, което ще му позволи да излезе с почти вдигната глава. Това е същият онзи метод, който Тръмп бе използвал със севернокорейския лидер Ким Чен-ун и сега ще се опита да приложи с китайския президент Си Дзинпин (наскоро Тръмп забрани на Huawei да сключва договори с американски компании, без той да е дал зелена светлина).

Да допуснем, че са прави и че Тръмп не е епилептичният гълъб-шахматист, а майсторски калкулатор, който следва ясна стратегия. Това всъщност не ни дава никакво предимство, защото в случая с Иран подобно изчисление няма смисъл. Подписвайки в понеделник замразяването на авоарите на иранските лидери, Тръмп изрази исканията си. Те се побират в един ред: той предлага Иран да се откаже от всяко желание да придобие атомна бомба. Оригинално: точно това е целта, която Съединените щати и Европа преследваха последователно, преди Тръмп да се настани в Белия дом. На него му се предлага да преговаря по случая директно, но е трудно да се види какво по-различно би могъл да направи от това, което вече беше поето като ангажимент.

Ефективен договор

След големи дипломатически усилия международната общност въведе рамка за постигането на тази цел: съвместен план за действие, договорен между Иран и САЩ, Русия, Китай, Франция, Обединеното кралство и Германия (страните "P 5 + 1"). Но Тръмп се оттегли през май 2018 г., твърдейки, че е "много лош", без да казва как смята да се подобри. Какво казва Виенското споразумение от 2015 г.? Иран обеща никога да не конструира или притежава ядрени оръжия. Системата за проверка, която е най-натрапчивата, приемана някога от една държава, гарантира спазването на този ангажимент. Договорът ограничава количеството на обогатен уран, което Иран може да произвежда и броя на центрофугите за достигането на тази цел. Той включва унищожаване на реактор за производство на плутоний (гориво, което може да бъде милитаризирано) и неговата замяна с реактор, който произвежда енергия за граждански цели. Целият план, във всичките му компоненти, сега е застрашен от оттеглянето на САЩ.

Тръмп не казва как се надява да стигне по-далеч от това споразумение. Дали си мисли, че ще накара иранците да спрат да обогатяват уран изобщо? Това беше лелеяната мечта при управлението на Джордж Буш младши и Вашингтон след това положи огромен натиск да го постигне, но без успех. Въпреки присъствието на 150 000 американски войници в региона, Техеран остана твърд и дори увеличи броя на центрофугите. Кой сериозно вярва, че днес иранците биха могли да бъдат по-респектирани и притиснати?

Вторият вариант предвижда по-строги ограничения за количеството произведен уран и броя на центрофугите. За да се постигне тази цел (която европейците вероятно биха одобрили), тя ще трябва да премине през инспекции... и по този начин чрез договора, който Тръмп разтрогна. Затова почитателите на "Изкуството на сделката" трябва да се примирят: пътят, поет от американския президент, не води никъде, освен до връщане в изходна позиция (най-добрият сценарий) или война.

Никога не е добре да играете шах с гълъб.