Темата за преговори и дори за директна среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин относно руската война в Украйна сериозно обхвана публичното и медийното пространство. Това започна да се случва още през есента на миналата година, когато Тръмп спечели президентските избори в САЩ. Въпросът за преговорите стана още по-актуален след 20 януари тази година, когато новият държавен глава встъпи в длъжност и се завърна в Белия дом.

Твърдението на Тръмп, което той често повтаряше по време на предизборната кампания, че може да спре войната за 24 часа, е неизпълнимо и това беше ясно за всички. Независимо от този факт обаче, Доналд Тръмп всъщност заяви, че ще има различен подход към руската война в съседната държава, и именно така експертите и анализаторите започнаха да градят хипотези за промените, които новият президент ще внесе като отношение към това събитие.

Ако администрацията на президента Джо Байдан се стремеше да управлява конфликта, осигурявайки въоръжение на украинската страна и бавно и постепенно отслабвайки руския агресор, то подходът на сегашния президент е друг. И този нов подход е свързан с търсене и евентуално намиране на решение на самия конфликт. Или казано с други думи, промяната е от управление (при Байдън) към търсене на решение (при Тръмп).

Оттук нататък обаче следва най-трудното. Просто на този етап липсват обективни предпоставки за намирането на решение. Експертите в екипа на Джо Байдън добре разбираха това и точно поради тази причина бяха заложили на другия подход, изчаквайки търпеливо развитието на ситуацията. Постепенното отслабване на руската страна щеше да създаде необходимите условия за преминаване към търсенето на решение за конфликта. И тогава то със сигурност щеше да доведе до резултат.

Знаци за постепенното руско отслабване имаше и продължава да има както в икономически, така и във военен аспект. Увеличаването на лихвения процент в Русия и непрекъснатата девалвация на рублата са знаци за икономическа слабост. Колкото до военния аспект - появата на африкански участници на фронта на руска страна и въвеждането на севернокорейски войски в Курска област ясно показват, че Кремъл има проблеми с компенсирането на загубите на фронта, въпреки неизчерпаемия човешки ресурс, с който разполага. Всъщност севернокорейците вече се изтеглиха от района на Курск, след като претърпяха сериозни загуби и стана много трудно, дори невъзможно, да устояват на украинските атаки.

Доналд Тръмп обаче, поне на този етап, се стреми да създава впечатлението, че опитва да изпълнява предизборните си обещания, включително и тези от тях, които са доста спорни по своя характер. Спирането на руската война в Украйна е предизборно обещание на Тръмп и сега неговият екип търси варианти за осъществяване на обещанието.

Важно е тук да се отбележи, че специалистите около новия президент изхождат не от обективните предпоставки (каквито липсват), а от едно заявление, което просто е било част от предизборното говорене и никога не е било поставяно на експертна оценка. Ето оттук идват основните препятствия за екипа на Тръмп, който се опитва да претвори в дела неговите предизборни емоции.

Въпреки тези недоизпипани детайли в намеренията на Доналд Тръмп, той все пак постави Владимир Путин в неудобна ситуация. Това е така, защото Путин не желае преговори, а единствено се стреми към признаване на вече заграбеното от Украйна изцяло с военни средства. Темата за преговорите е само част от кремълската дезинформация. И сега когато Тръмп активно говори за преговори, Путин активно търси начини да избегне достигането до тях. Едновременно с това обаче в Кремъл се опитват да продължават да използват въпроса за преговорите за фалшиви новини, прехвърляйки на Украйна причините, поради които те не могат да се случат.

Володимир Зеленски пък очерта полето, в което биха били възможни определени маневри. Украинският президент заяви готовността си за влизане в преговори и ясно отбеляза, че Украйна трябва да има възможността активно да участва в определянето на собствената си съдба. Освен това президентът потвърди желанието си да осигури достъп на американски компании до находищата от редкоземни елементи, с каквито Украйна разполага. Голяма част от тях обаче се намират в Донбас. Район, частично окупиран от Русия, в който се водят активни боеве.

Още през миналата година, преди президентските избори в САЩ, Зеленски заговори за тази възможност и по този начин описа сферата на общите икономически интереси между САЩ и Украйна. След като Доналд Тръмп прояви интерес към тази тема (нещо очаквано), то тя вече ще бъде ключова част от диалога между двамата президенти. Ако наистина се осъществи среща Тръмп - Зеленски през следващите дни, редкоземните ресурси на Украйна със сигурност ще бъдат обект на разговори и дискусии и то на най-високо ниво.

Ако бъде намерен начин за осъществяването на дългосрочни американски инвестиции в Украйна, това трайно ще постави тази страна на картата на световната икономика. От февруари 2022 г. Украйна е най-значимата тема във всички формати, свързани с глобалната сигурност. Превръщането на Украйна едновременно в значима тема и за световната икономика, и за глобалната сигурност е една възможност за намаляване на военния интензитет и преминаване към търсенето на дипломатически варианти за примирие и по-късно за справедлив мир.

Екипът на Доналд Тръмп би могъл да се ориентира да работи в тази посока, но ще са необходими сериозни умения и най-вече търпение. На този етап това може да е само концепция. За да бъде претворена тя в реален план, е необходимо време и то много повече и от 24 часа, и от 100 часа, и от 100 дни. На този етап обаче Тръмп остава фокусиран непосредствено върху прекратяването на военните действия и екипът му го следва. Макар и на моменти да опитва да прави определени корекции или да внася уточнения по някои от изказванията на президента.

За момента Тръмп и екипът му все още изглеждат доста хаотични по отношение на темата за руската война в Украйна. Те изглеждат така и по други теми, но тази е най-важната, защото е пряко свързана с глобалната сигурност. Дори в голяма степен може да се сложи знак за равенство между войната на Кремъл в Украйна и рисковете пред глобалната сигурност.

През последните дни се появи информация, че американската страна ще представи план за край на войната по време на конференцията за сигурността в Мюнхен, която ще се проведе на 14 и 15 февруари. Няма съмнение, че там ще се говори по тази тема, но е малко вероятно да бъде представен подробен план, даващ отговори, конкретно свързани с постигането на примирие, гарантиране на неговите параметри, както и последващи действия относно по-нататъшното уреждане на конфликта. По-скоро в Мюнхен ще се говори, както и досега, че заинтересованите страни трябва да седнат на масата за преговори и да намерят решението, чрез което войната да спре.

Тръмп и неговата администрация трябва да заложат на логически издържан подход по отношение на войната на Русия в Украйна. Единствено по този начин могат да бъдат постигнати резултати. В Белия дом следва да са напълно наясно, че Путин не желае преговори. На каквито и стратегии да залага екипът на Тръмп, това обстоятелство следва да се има предвид. То е заявявано многократно от самия Путин, от външния министър Лавров, от зам.-външния министър Рябков и от други руски сановници. За руската страна преговори означава единствено удовлетворяване на нейните стремежи и щения.

По последни данни САЩ възнамеряват да засилят санкциите срещу Русия. Има информация, че според експертите около президента, по скалата от 1 до 10, в момента те са на 3. Или с други думи има още много възможности за тяхното затягане. Санкционирането на Русия може да бъде разположено в рамките на икономическата концепция на Доналд Тръмп. Президентът желае да се продават американски енергийни ресурси навсякъде по света. Т.е. максималното ограничаване на руските продажби би било от полза за намеренията на Тръмп. Петролните продажби са основен финансов източник за Русия, ако тя остане изцяло без тях, икономическата криза там ще се задълбочи и може да прерасне в икономически разпад.

Това, заедно с поддържането на определени нива на военнотехнически доставки за Украйна, може да доведе до спиране на войната и впоследствие до справедлив мир. Пред президента Тръмп има много шансове, които той би могъл да използва и да постигне резултат.

Предизборното говорене и реалните проблеми в управлението са различни величини. Веднага щом това бъде осъзнато администрацията ще заработи по-ефективно, ще може да оценява по-компетентно обективните обстоятелства (или тяхната липса) и така със сигурност ще се стигне до намирането на по-експертни и по-устойчиви решения. Това е много необходимо на всяко добро управление, което желае, във вътрешнополитически план, да е отговорно към гражданите на държавата, а във външнополитически да може да взаимодейства и да осигурява взаимни ползи със своите партньори от всички краища на света.