Закупуването на руския зенитно-ракетен комплекс С-400 от Индия със сигурност е било повод за известно неудовлетворение в САЩ. Пред света изглежда така, че Делхи не се е съобразил със заплахата за налагане на санкции от страна на Вашингтон.

Но ако погледнем геополитическата ситуация в този регион на Азия, ще видим, че всъщност Вашингтон е с ограничени опции пред себе си. Не че САЩ не могат да предприемат действия срещу Индия. Напротив, те могат да санкционират Делхи поне по два начина.

Първият е "турският" вариант: да забавят и евентуално да откажат да доставят свое оръжие и военно оборудване на Делхи (така както САЩ отказват да предоставят поръчаните от Турция изтребители Ф-35). Въпреки че Русия е вносител номер едно на оръжия за Индия, импортът на оръжия на Делхи от САЩ за последните пет години (до 2017-та включително) се увеличил с над 550%.

Вторият е САЩ да откажат "имунитет" на Индия за закупуването на ирански петрол, което Делхи желае. Въпреки че Индия вече намалява вноса си на петрол от Иран, с оглед на очакването санкциониране на този ресурс от американската администрация в началото на следващия месец, страната все още доставя такъв. През последните две години Техеран е третият най-голям доставчик на петрол за Индия като дори в периода април - юни тази година измести Саудитска Арабия от второто място.

Но САЩ чудесно разбират, че да санкционират Индия би означавало да накажат себе си и собствените им интереси в тази част на Азия. Индия остава стратегически съюзник на САЩ и е една от немного ключови държави в региона, които все още не са се сблъсквали с гнева на американския президент Доналд Тръмп.

Именно деликатните отношения на САЩ с Китай и Пакистан са нещо, за което министър-председателят на Индия, Нарендра Моди, си дава ясно сметка и експлоатира добре.

Американско-китайските отношения, например, са повече от сложни.

Един път, заради вече наложените и евентуално нови търговски мита, с които Вашингтон и Пекин взаимно се санкционират (САЩ на Китай - на стойност над 250 млрд. долара, Китай на САЩ - над 110 млрд. долара).

Втори път, покрай нарасналото тези дни военно напрежение между двете страни в Южно-китайското море (покрай островите Спратли, където китайският разрушител Luoyang е направил опасна маневра срещу американския разрушител "Декатур", принуждавайки последния да промени посоката си).

Трети път, САЩ обвиняват Китай за това, че вече не изпълнява режима на санкции, наложени на режима на Северна Корея.

Американско-пакистанските отношения също не са цветущи.

Първият туит за 2018-та година на Доналд Тръмп бе посветен именно на Пакистан, който бе обвинен от американския президент в "лъжи и измами". Преди месец покрай нежеланието на Исламабад да преустанови подкрепата си за афганистанските талибани Тръмп прекрати 300 млн. долара военна помощ за страната.

Междувременно Пакистан иска да си осигури нов заем от Международния валутен фонд (на стойност около 12 млрд. долара), но САЩ са против, тъй като тази сума, според американците, ще отиде за финансирането на Китайско-пакистанския икономически коридор (флагман на инициативата на Пекин "Един пояс, един път").

Да не говорим, че Вашингтон все още гледа с подозрение на новия министър-председател на Пакистан Имран Хан, поради добрите отношения на последния с някои радикални групировки в страната, които Исламабад активира срещу Афганистан и Индия.

Именно сложните двустранни отношения на САЩ с Китай и Пакистан, така както и все по-голямото сглобяване на последните две държави в една антииндийска коалиция, която може да прерасне в антиамериканска, правят така, че САЩ не могат с лека ръка да санкционират Индия. На последната Вашингтон гледа като на "естествения балансьор" на Китай. Да се санкционира Индия в случая би означавало да се осигури предимство на Китай и Пакистан. А да възникне напрежение между САЩ и Индия покрай С-400 би било един неочакван подарък от Москва за Пекин.

Дори нещо повече. В името на балансирането на Пекин от Делхи, Вашингтон е принуден да си затваря очите за инвестициите, които Индия прави на иранското пристанище в Хабахар (идеята на този порт е да се заобиколи Пакистан и да бъде конкурентен търговски маршрут на развиваното от Китай пристанище в Пакистан Гуадар).

А с оглед на това, че Китай вече е в процес на получаването на своя зенитно-ракетен комплекс С-400 от Русия (заради което САЩ наложи санкции на Пекин), то придобиването на Индия на същата ПРО би изравнило стратегическия баланс между двете страни. Неслучайно в Пекин не са никак доволни от сделката между Моди и Путин.

Китайското неудовлетворение може да е малка награда за американците, но е по-добре от нищо за тях.

Междувременно разликата с американската критика срещу Турция, която също е подписала сделка за получаването на руската ПРО, спрямо ситуацията с Индия, е в две неща.

Едното е, че Турция все пак е член на НАТО и е добре въоръжението на страните членки на Алианса да е съвместимо.

Второто е, че в Близкия Изток САЩ винаги могат да разчитат на Израел и мрежата си от приятелски арабски държави, които да се противопоставят на експанзията на Иран, за сметка на все по-отдалечаващата се от Запада Турция. Но в Южна Азия, ако я няма Индия, няма да има и кой да противостои на Китай.

САЩ разбират това добре. Индия също. Затова от взаимен интерес на двете страни е като че ли Вашингтон да поскърца със зъби, пък да махне с ръка.