Нищо не трае вечно. Всеки международен ред има своя край. Pax Romana стабилизира Голямото Средиземноморие, преди да се разпадне. Британският световен ред процъфтява през 19-ти век, но се разпада в резултат на двете световни войни през 20-ти в. Днес, в един нестабилен свят, воден от хаотична Америка, е трудно да не се запитаме дали воденият от САЩ ред не е на път да изчезне. Това пише Хал Брандс - колумнист на Bloomberg Opinion и изтъкнат професор в Училището за висши международни изследвания към университета "Джонс Хопкинс".

От 1945 г. насам този ред е донесъл колосален мир, просперитет и свобода. Той може да бъде описан само като смазващ успех. Но натискът върху него - както от страна на неговите противници, така и от страна на неговия създател - нараства. Един от начините да се прецени колко сериозни са станали рисковете е като се разгледат различните начини, по които един ред може да приключи.

Блестящият историк от Кеймбридж, Брендън Симс, предполага, че международния ред обикновено завършва по един от следните три начина: военно поражение или катастрофален провал на възпирането; икономически упадък или разминаване между политическите и икономическите принципи на реда; срив на спазването на неговите основополагащи правила и норми.

Редът на САЩ се е доказал като изключително устойчив, но вероятността за неговия колапс нараства, тъй като Америка едновременно увеличава рисковете във всяко едно от тези измерения. И докато последните лидери, включително президентът Доналд Тръмп, направиха важни стъпки за укрепване на реда, настоящите политики на Америка все повече изострят тези опасности. Международният ред могат да изчезне от убийство, изтощение или самоубийство. Днес е трудно да се изключи някой от тези мрачни финали.

Как Америка пое ролята на лидер

Редът е свързан с правилата и с тези, които ги създават. Международният ред се основава на общоприети норми или принципи, предназначени да управляват глобалното поведение. Тези правила се създават и поддържат от могъщи актьори и институции. Редица сили са се стремели да структурират света по свой вкус. Но след Втората световна война американският ред е най-голямата и най-успешната игра в света. Урокът, който американските политици извлякоха от този конфликт, беше, че само една сигурна и просперираща система може да гарантира собственото благополучие на Америка.

Затова САЩ изградиха ред, основан на относително свободна търговия; върховенство на правата на човека и демократичните ценности; предотвратяване на агресията и войната на великите сили; и институционализирано сътрудничество за справяне с общи проблеми. Вашингтон използва несравнимата си военна и икономическа мощ, за да подкрепи съдбата на нации със сходно мислене. Америка, каза президентът Хари Труман, "поема отговорността, която Всемогъщият Бог е предназначил" за "благополучието на света за поколения напред".

Не се заблуждавайте: американските интереси са движещата сила на това усилие. Но тъй като Америка беше толкова могъща и дефинираше тези интереси толкова широко, този проект донесе исторически ползи за голяма част от света. В десетилетията след войната демокрацията премина от застрашена към доминираща. Търговията процъфтяваше и жизненият стандарт се повиши рязко, първо в свободния свят, а след това и в световен мащаб след падането на комунизма. Светът, който претърпя две всепоглъщащи войни между велики сили една след друга, избягваше нещо подобно от 1945 г. насам. САЩ застанаха начело на глобален златен век. Въпреки това, натискът върху американския ред стана невъзможен за игнориране.

Ревизионистките сили - Китай, Русия, Иран, Северна Корея - оспорват система, която смятат за опасна за своите нелиберални режими и репресивна спрямо техните геополитически амбиции. Глобалният Юг се разочарова от западното господство. Самите САЩ изглеждаха противоречиви през последните десетилетия по отношение на световното лидерство. Заплахите за икономическото и военното им превъзходство станаха по-сериозни. Разгледайте почти всеки съюзник на САЩ и ще забележите убеждението, че американската сила остава необходима - и загриженост, че редът след Втората световна война се изплъзва. И така, колко реална е опасността? Нека разгледаме трите начина, по които световният ред може да рухне.

Да загубиш война

Един от пътищата към провала минава през поражение или опустошение във война. Нищо не разрушава авторитета на хегемонна сила така, както унизителното поражение на бойното поле. Атинската империя се разпадна след загубата на Великата Пелопонеска война. Великобритания спечели Първата световна война, но никога не се възстанови от последствията ѝ.

В продължение на десетилетия Америка беше единствената суперсила. Както ни напомни атаката срещу ядрената програма на Иран миналия месец, Пентагонът все още притежава безпрецедентни възможности за проектиране на сила. Но всеки, който смята, че САЩ са военно непобедими, не е обърнал достатъчно внимание на някои факти. Пентагонът е изправен пред сложен военен аритметичен проблем.

Многобройни предизвикателства - от Русия в Европа, Иран и неговите пълномощници в Близкия изток, както и Китай и Северна Корея в Азия - изчерпват ресурсите на САЩ. Суперсила, чиято армия е разчетена да води една война в даден момент, винаги е изложена на риск в свят на множество, взаимосвързани заплахи. Но опасността от смазващо поражение е най-концентрирана в Западния Пасифик. "Разузнавателните данни са много ясни", каза министърът на военновъздушните сили Франк Кендъл през 2023 г. "Китай се готви за война и по-специално за война със Съединените щати." Китайската заплаха е реална "и може да бъде неизбежна", отбеляза министърът на отбраната Пийт Хегсет тази година.

Това са само две от многото тревожни изявления на американски служители. Пекин натрупва сили и репетира планове, необходими за атака срещу Тайван или за пренареждане на Западния Пасифик. Той се надпреварва да изгради ядрен арсенал, който ще се равнява и може би ще надмине американския. Междувременно правителството на Си Дзинпин складира храна, гориво и други ресурси. Си със сигурност би предпочел да изгони Америка от Западния Пасифик по мирен начин. Но той се готви за битка. Война между САЩ и Китай би причинила катастрофален икономически хаос и би донесла сериозни рискове от ядрена ескалация. И ако Америка загуби - което е реална възможност - щетите за американския ред биха били огромни.

Американските съюзи в Индо-Тихоокеанския регион може да се разпаднат. Една разбита американска армия би могла да се затрудни да поддържа реда в други части на света. "Траекторията трябва да се промени", предупреди началникът на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ, адмирал Самюъл Папаро: Америка не реагира със спешността, която изисква заплахата.

Честно казано, има окуражаващи развития. Израел, с американска помощ, опустошава Иран и неговите съюзници от края на 2023 г. САЩ и техните съюзници от Организацията на Северноатлантическия договор използваха войната в Украйна, за да потиснат руското влияние. Тръмп може да си припише известна заслуга за това, че е накарал съюзниците да се съгласят да изразходват 3,5% от БВП за отбрана и още 1,5% за свързани инвестиции. С течение на времето тези разходи ще укрепят военната позиция на демократичния свят.

Но глобалното пренапрежение остава реално, тенденциите в Азия са плашещи и САЩ все още действат така, сякаш биха могли да загубят Третата световна война. Военните разходи на САЩ са по-малко от 3,5% от БВП, едни от най-ниските нива от Втората световна война насам, и биха могли да паднат още повече през следващата година. Запасите от боеприпаси и противоракетна отбрана, според съобщенията, са ниски и изчерпани от скорошните сблъсъци в Близкия изток.

С умираща корабостроителна индустрия и мудна, крехка индустриална база, Америка би се затруднила да компенсира загубите, които е понесла в ранните етапи на войната. "Не можете да се измъкнете с изкуствен интелект от материалния дефицит", твърди Папаро: Държава, която не може да възстанови загубите на бойното поле, няма да спечели война на изтощение между велики сили. Никой, дори Си Дзинпин, не знае точно колко способна е неопитната армия на Китай. Но с промяната на военния баланс в Тихия океан, нараства опасността от катастрофа, разрушаваща реда.

Икономически колапс

Не е задължително международният ред да се срине внезапно. Той може да се срине и когато водещата сила не може - или не иска - да поддържа икономическите механизми, които поддържат системата в действие. Британският ред се разпадна, когато две световни войни доведоха империята до фалит. Американският ред отдавна се основава на два икономически стълба. Първият са просто икономическите и финансови средства за поддържане на глобалната мощ на Америка, включително финансиране на военния капацитет за възпиране на ревизионистките заплахи.

Вторият стълб се състои от икономически договорености, които са в основата на стратегическите ангажименти: международното икономическо лидерство, търговски и инвестиционни връзки, които обвързват Вашингтон със съюзниците му и им дават общ интерес от запазването на света под американско лидерство. И двата стълба са забележително издръжливи. Въпреки всички приказки за упадък, делът на Америка в световния БВП е приблизително същият, както през 70-те години на миналия век. Доларът доминира в световната търговия и финанси.

Чуждестранните инвеститори отдавна са готови да подкрепят господството на долара и да финансират големи дефицити на САЩ, защото тези споразумения помагат на Вашингтон да финансира своите съюзнически ангажименти и военна мощ. И когато икономическите споразумения, които са в основата на този световен ред, остареят или се разбалансират, те обикновено се предоговарят - както се случи, когато САЩ се отказаха от златния стандарт през 1971 г. и преминаха към системата на плаващ валутен курс, която познаваме днес. Има обаче три реални проблема пред икономическата структура на реда: разточителство, протекционизъм и политизация. Всички те се влошават. Първо - разточителство. Преди четвърт век САЩ имаха бюджетен излишък.

Сега дефицитът не познава граници. Публично държаният дълг на САЩ е около 100% от БВП. Скоро ще задмине 119-те процента, които Америка достигна в края на Втората световна война. И ако нивата на разходи и данъци, залегнали в "Един голям красив закон" на Тръмп, станат постоянни, дългът може да надхвърли 200% от БВП до 2050 г. С нарастването на дълга и дефицитите, лихвените плащания и разходите по заеми ще се увеличават, възпирайки растежа и изтласквайки разходите за отбрана.

В един момент продължаващото разточителство може да подкопае хегемонията на долара, отслабвайки глобалната мощ на Америка - например способността ѝ да налага санкции - и изостряйки всички други нейни икономически проблеми. Няма надеждна формула за определяне къде точно се намира този опасен праг - където постоянната фискална безразсъдност в крайна сметка прави глобалното лидерство нерентабилно или по друг начин изисква смазваща геополитическа цена. Но САЩ изглежда са решени да разберат. Второ - протекционизъм. САЩ никога не са се срамували да предоговарят икономическите отношения с партньорите си: Спомнете си бруталните търговски борби с Япония през 80-те години на миналия век.

Но изключителната склонност на Тръмп към тарифите може да има по-трайни, разрушителни последици. Съюзниците на САЩ се оплакват, че тези тарифи затрудняват увеличаването на разходите за отбрана. Колкото повече САЩ се карат за търговия със съюзниците си, толкова повече подкопават колективната сплотеност и устойчивост, необходими за победа над меркантилистки Китай във всичко - от корабостроенето до изкуствения интелект. На конференция, на която наскоро присъствах в Токио, доминиращите теми бяха, че Китай застрашава сигурността на Азия, а Америка застрашава просперитета на региона. Сравнително отворената международна икономика някога е свързвала Америка и нейните съюзници. Високите тарифи и безкрайните търговски войни биха могли да ги разделят.

Трето - политизация. Кампанията на Тръмп срещу независимостта на Федералния резерв заплашва да подкопае аполитичното, компетентно управление на американската икономика и да отслаби способността на Фед да действа като глобален стабилизатор по време на криза. Безразсъдното използване на тарифи от Тръмп в политически спорове - относно миграцията, наркотиците или правните проблеми на неговите нелиберални спътници - прави Америка двигател за геоикономически катаклизми. Тръмп играе твърде свободно със световната икономика. Трудно е да си представим много държави да подкрепят такава суперсила дълго време.

Тръмп нарушава всички правила

Никоя система на международен ред не може да процъфтява, когато ключовите ѝ правила постоянно се нарушават или пренебрегват. След като стана ясно в края на Студената война, че Съветският съюз вече няма да налага социалистически режими на Източна Европа, регионалният ред, който беше изградил там, се разпадна.

Американският ред включва основни норми, от свободата на общото благо и противодействието на разпространението на ядрени оръжия до защитата на правата на човека и забраните за завземане на територия от съседа. Въпреки че Америка периодично се е отдавала на хегемонно лицемерие, нейното застъпничество за тези правила е помогнало за създаването на сравнително цивилизован, проспериращ свят.

Днес, за съжаление, тези правила се пренебрегват както от лоши, така и от добри хора. Свободата на корабоплаване е подложена на атака от Червено море, където хутите тероризират корабоплаването, до Западния Пасифик, където Пекин претендира за по-голямата част от Южнокитайско море, до Арктика, където Русия твърди, че международните води по Северния морски път са нейни. Стандартите за правата на човека се влошават: отношението на Китай към уйгурите е вид злоупотреба в индустриален мащаб, която би трябвало отдавна да е реликва от миналото. Възходът на междудържавните войни и териториалните заграбвания предполага, че възпирането срещу агресията намалява.

Междувременно администрацията на САЩ, която е амбивалентна по отношение на демократичните норми у дома, е заела двусмислена позиция по отношение на защитата на ключови норми в чужбина. Тръмп засили режима на неразпространение, като удари ядрените съоръжения на Иран. Той оказа по-силен (макар и по-кратък) отпор на хутите от президента Джо Байдън. Ако Тръмп намери начин да подкрепи Украйна, той ще продължи и прецедента, който Байдън създаде, като подкрепи забраната за териториално придобиване със сила. За съжаление, Тръмп не само отслаби подкрепата на САЩ за демокрацията и човешките права в чужбина, но и действа по начини, които оспорват същата тази жизненоважна норма.

Президентът размишляваше върху завземането на Панамския канал, анексирането на Канада и анексирането на Гренландия (на практика автономна територия на съюзника в НАТО Дания) против волята на жителите ѝ. Той каза, че САЩ биха могли да използват икономически натиск или военна сила, за да разширят територията си. Нормата срещу териториалното разширение е толкова фундаментална, че нейният колапс може да потопи света обратно в ужасния хаос на минали епохи. Ако самата Америка наруши този принцип, тя ще стане съучастник в гибелта на собствения си ред.

Краят на света, какъвто го познаваме

Президентът Бил Клинтън казваше, че много хора са загубили пари, залагайки срещу Америка. Същото важи и за американския ред. В началото на 60-те години на миналия век, не кой да е, а Хенри Кисинджър твърди, че Америка и системата, която тя е създала, се насочват към катастрофа. В десетилетията след това краят на американския ред често е бил предсказван, но никога не е настъпвал. Фактът, че редът е оцелял поколения наред, е доказателство за голямата му устойчивост и големите усилия, които Америка и нейните съюзници са положили, за да го защитят, когато е бил заплашен. Но не си мислете, че добрите неща ще траят вечно или че САЩ са имунизирани срещу опасностите, които са разрушили стария ред.

Никога не е лесно да се различи къде опасностите се превръщат в катастрофи - къде страданието на застрашен ред става фатално. Америка със сигурност ще съжали за този момент, когато той настъпи. Международните порядки се развиват; промяната е полезна. Но окончателният край на един ред, независимо дали е мирен или насилствен, обикновено е епично историческо събитие. Страната, която е в най-добра позиция да оформи постамериканската ера, е Китай, който има напълно противоположна визия за това как светът трябва да функционира.

Каквото и да замени един ред, управляван относително просветено от относително просветена суперсила, почти сигурно няма да е толкова добро за света - или за Америка - колкото системата, която познаваме от 1945 г. Този ред може да намери своя край в остър, кървав сблъсък в Западния Пасифик. Или в дълга криза, причинена от нарастващото разхищение и протекционизъм. Или в тъжното свличане към незначителност, в резултат на постоянната ерозия на правилата. Или може би, краят на американския ред ще се случи някой ден на пресечната точка на тези три опасни пътя.

Историята ни казва, че има много начини, по които редовете се разпадат. Тревожен маркер за настоящия момент е, че Америка се стреми към всички тях едновременно.