Трите важни послания на Сергей Лавров

Руският външен министър Сергей Лавров е на четиридневна обиколка в Персийския залив, където дипломат номер едно на Москва ще посети ОАЕ, Саудитска Арабия и Катар.

В основата на тези посещения стои желанието на Русия да не изостава от динамиката в региона, особено когато процесите в него имат външен ускорител.

В края на миналата година, включително чрез дипломатически натиск от страна на САЩ, Израел нормализира отношенията си с ОАЕ, Судан и Мароко (като част от "Авраамовите спогодби"). В началото на тази година пък арабските държави от залива, водени от Саудитска Арабия, преустановиха бойкота на Катар, което също отразява интересите на Вашингтон. Междувременно в Оман се водят преговори между американците и представители на хутите за деескалация на конфликта в Йемен. А Катар отново се посочва като един от възможните посредници за възобновяването на евентуални преговори между САЩ и Иран спрямо т.нар. Ядрена сделка. Опитите, макар и плахи на този етап, за разведряване на отношенията между Турция и Саудитска Арабия също поставят Москва в позицията на страничен наблюдател.

Всичко това се случваше в период, в който вниманието на руската дипломация бе съсредоточено по-скоро в Северна Африка (покрай създаването на нов временен кабинет в Либия), в Южен Кавказ (поради новия епизод от конфликта между Армения и Азербайджан) и в Сирия (където от вече няколко години насам Москва играе ролята на главен мениджър, имащ отношение спрямо процесите в страната, особено на фона на конкуриращите се интереси на Турция, Иран и Израел там).

И макар акцентът на руското дипломатическо внимание да бе ориентиран спрямо споменатите държави, то това не означава, че Москва е загубила от взора си Арабския полуостров. Особено в контекста на световна пандемия, ОАЕ и Саудитска Арабия сключиха споразумения за съвместно проучване и тестване на руската ваксина Sputnik V, пратки от която впоследствие бяха доставени в Ивицата Газа и Западния бряг именно от Абу Даби. По отношение на ваксините като инструмент на дипломацията обаче Москва среща по-голяма конкуренция на Арабския полуостров и неговото обкръжение от Китай, чиято ваксина Sinopharm дори се произвежда в ОАЕ. Пекин явно няма дефицити в производствените мощности, за каквито има съмнение спрямо руската страна.

Успоредно на това визитата на Сергей Лавров в посочените по-горе арабски държави цели също така Руската Федерация да се възползва от търкания, каквито има между новата администрация в САЩ и ръководните елити в държави от Арабския полуостров.

Така например, скоро след идването си на власт, Джо Байдън "замрази" сделка на стойност 23 млрд. долара за продажбата на 50 изтребителя F-35 на ОАЕ, сключена от предишната администрация на Доналд Тръмп в буквално в последните й дни. Новият американски президент наложи също така санкции на свързани с режима на Саудитска Арабия лица, за които се предполага, че са участвали в убийството на журналиста Джамал Хашогджи. В допълнение, Вашингтон заяви, че преустановява сътрудничеството си - логистично и разузнавателно - с Риад спрямо офанзивните действия на саудиците срещу хутите в Йемен. Всичко това е в разрез с двустранните отношения на САЩ с ОАЕ и Саудитска Арабия такива, каквито те бяха по времето на мандата на Тръмп, а последното със сигурност създава неудовлетворение в Абу Даби и Риад.

На този фон Сергей Лавров ще се опита да утвърди Русия като държава, която е имунизирана от американската външнополитическа променливост и на която местните елити могат да разчитат за стратегическо планиране на сътрудничеството им. Прагматичната външна политика, лишена от ценностни разбирания, е силното оперативно предимство на Москва в изграждането на двустранните й отношения с държави, в които има сериозна централизация на властта.

Друго такова предимство за Русия спрямо арабските държави от Персийския залив е това, че тя може да води с тях чисто бизнес политика, лишена от съображения за сигурност, каквито Москва има в Балтика, Черноморския регион и Кавказ.

Доколкото Русия е износител, а не вносител на природни ресурси, тя гледа на Арабския полуостров преди всичко като на пазар, а не като на склад, който трябва да бъде охраняван поради стратегическото измерение на залежите на природен газ и нефт в него (което определяше политиката на САЩ десетилетия наред и което тепърва ще формира тази на Китай). Форматът ОПЕК+ пък е удобен инструмент за Москва да има отношение спрямо формирането на цената на петрола. Особено пък ОАЕ, за разлика от Катар, остават сравнително разбран на Русия партньор спрямо сътрудничеството между двете държави в трети страни (Либия е най-видимият пример). Създаването на руска база на африканския бряг на Червено море в Судан пък подсказва (наред с това, че тя ще бъде третия "портал" за износ на руската формула "оръжия + сигурност" след Алжир и Египет на континента), че Москва иска да следи отблизо една от най-натоварените търговски артерии и основен морски вектор на китайския "Нов път на коприната".

От друга страна, Москва няма нито дълбоките джобове на Китай като инвеститор, нито позицията на САЩ като основен гарант на сигурността и най-голям партньор във военно-търговските сделки на ОАЕ, Саудитска Арабия и Катар. Тъкмо напротив, от гледната точка на Москва, тези държави са по-скоро възможни донори на инвестиции, отколкото получатели на руски такива. Продажбата на руско оръжие и технологии (по примера на споменатите държави от Африка като Алжир, Египет и Судан) и съвместното сътрудничество в енергийната инфраструктура и ядрената енергетика (по примера на Турция, Ирак, Иран), разбира се, са винаги опции на масата и работеща формула за задълбочаването на отношенията с Москва.

А в контекста на глобалното си противопоставяне на САЩ, Руската Федерация би следвало да е разбрала, че динамиката в този процес не минава толкова през двустранните й отношения с Вашингтон, колкото през баланса на силите на двете държави на териториите на трети държави. В този смисъл истинското естество на конкуренцията между САЩ и Русия е по-скоро посредническо, отколкото директно.

Арабските държави, които Сергей Лавров ще посети, ще послужат за рекламен подиум на руския външен министър, на който той ще дефилира три важни послания на Москва, отнасящи се до спецификите на конкретния регион и неговото непосредствено съседство.

Първото е, че Русия, за разлика от Вашингтон, е донор на статукво. С изключение на Катар и Кувейт, това е най-важната идеология, на която редица държави - от Египет през Саудитска Арабия, до ОАЕ базират своето съществуване. Статуквото е най-ценната "стока", която дипломацията на Москва може да продаде на тези елити.

Второто е, че Русия, за разлика от Китай, не изисква партньорство, което може да има дългов характер и като такъв, затормозяващ бюджетите на съответните държави.

Третото е, че за разлика от САЩ и Китай, отношенията с Москва не отнемат от суверенитета на съответната държава. Било военноотбранителния (в случая на Вашингтон), било икономическия (в случая на Пекин).