Предизборната кампания у нас във връзка с вота на 02/10 се оказа продължение на случилото се в месеците преди това. Просто нито управляващите формации в рамките на кабинета "Петков", нито опозиционните партии направиха каквато и да било промяна по отношение на своето публично говорене и посланията, които излъчваха към гражданите докато течеше мандатът на 47-то НС. Естествено не може да бъде подминато и обстоятелството, че настоящият предизборен период е труден за политическите формации поне по две причини. Едната от тях е свързана с развиващата се политическа нестабилност у нас и честото провеждане на парламентарни избори. Това изтощава политическите субекти както по отношение на ресурсите, с които разполагат и които могат да вложат в провеждането на кампании, така и като идеи и послания за привличане на избиратели.

Другата причина произтича от усложнената геополитическа обстановка, причина за което е продължаващата вече седем месеца руска война в Украйна. За родните политици и политически субекти е трудно да въведат геополитиката във вътрешнополитическия живот, въпреки че този процес е неизбежен. През последните месеци той се осъществява в България, така както това се случва във всички страни от ЕС и Европа като цяло. Независимо доколко или дали въобще геополитиката присъства в програмните намерения и посланията на кандидатите за власт у нас, тя неминуемо ще има своето отражение на вота в началото на идния месец. Трудно е обаче да се прогнозира в какъв мащаб и в каква точно посока именно защото това влияние не се пречупва през предизборните кампании на политическите формации, а ще се случи въз основа на индивидуалните убеждения и настроения на отделните гласоподаватели, които решат в първата октомврийска неделя да отидат до урните, за да дадат своя принос към евентуалното формиране на ново редовно управление в България.

Проблемът тук е и в това, че българското общество или поне съществени групи от него не са подготвени да възприемат геополитическата тема. И как да е иначе, след като в продължение на десетилетия политически лица и други публични фигури говореха на българските граждани, че България е малка страна, че не може да бъде влиятелна в европейските и геополитическите дела и че най-вече трябва да се грижи за своите си интереси. Всъщност подобни твърдения, меко казано, са спорни, да не кажем напълно неверни. По нито един показател страната ни не е сред малките в Европа. Колкото до интересите те могат да бъдат обгрижвани и развивани само чрез активна политика в рамките на ЕС и НАТО. Най-удобния пример, който може да се даде тук за повече яснота, е свързан с армията ни. Нима не е в наш национален интерес да имаме добре подготвена, модерно оборудвана и мотивирана армия?! Разбира се, че е! И точно ангажимент за такава армия е поела страната ни с присъединяването към Алианса през 2004 г. Защо обаче процесът е забавен толкова дълго? Може би, защото "България е малка страна и трябва да се грижи единствено за интересите си". Съвършено ясно е, че точно това говорене в публичното пространство и тези нагласи са в пълно противоречие с българските интереси, но това е трудно да се обясни на широките маси, особено в период на предизборна обстановка.

Някакъв изход все пак успяха да намерят от ГЕРБ, привличайки вниманието на Гари Каспаров и провеждайки среща с него. Личност със световна популярност и утвърден руски опозиционер, Каспаров определено може да послужи като символ. Партията на Бойко Борисов е добре стикована и вече доста опитна и не пропусна открилата се възможност. Руският опозиционер заяви, че у нас единствено ГЕРБ има адекватно отношение спрямо кремълската агресия в Украйна и така постави в обяснителен режим други формации, конкуренти на Борисов в предизборната кампания, най-вече "Демократична Българи", която се стреми към прекратяване на всички зависимости от Русия и говори за депутинизация в България.

Това в съчетание с някои други недостатъци, които от ДБ допуснаха, може да позиционира ГЕРБ като партия с по-ясна геополитическа визия. ДБ рискува да изпадне в сложна ситуация след изборите. Не е изключено формацията да не успее да си намери подходящо място нито като част от новото управление, нито в опозиция, а предпоставките за тази вероятност са свързани както с партньорството, което ДБ имаха с БСП, така и с позагубената социална енергия по отношение на реформирането на съдебната власт и най-вече на прокуратурата. Ако досега ДБ беше единствената формация, опитала да въведе геополитиката във вътрешнополитическия живот чрез говоренето за депутинизация, то вече чрез хода с Гари Каспаров, ГЕРБ се опитва да се легитимира в това поле и то не само на национално равнище, но и като част от Европейската народна партия. Привличайки Каспаров като символ на своите геополитически нагласи, ГЕРБ постига още един силен, за предизборната ситуация, резултат. Партията на Борисов показва адекватно отношение към геополитическата обстановка без възможност формация да бъде определена като русофобска (определение, което никога не е било желано от Борисов). Личността на Гари Каспаров е достатъчно показателна, че цялостен знак за равенство между авторитарния режим в Кремъл и обществеността в Русия не може да бъде поставен.

Всички социологически сондажи напоследък сочат сериозна преднина за ГЕРБ пред неговите конкуренти. И отново сондажите сочат, че в последните дни преднината се увеличава, при това увеличението съвсем не е символично. Независимо от съществуващите социологически неточности, на които станахме свидетели през последната година и половина, в случая е доста вероятно да няма грешка, защото се наблюдава припокриване между логиката на политическия процес и прогнозите. В кризисни времена е логично по-опитния политически субект да получи предимство, освен това партията на Борисов участва в тази кампания от позицията на опозиционен субект не просто през последните месеци, а още от април 2021 г. насам. Това позволи на ГЕРБ да съхрани образа, който имаше от времената преди кризисната ситуация и да го допълни в геополитически план посредством символиката на образа на Гари Каспаров.

С намаляването на социалната енергия за реформа в прокуратурата поизбледняха и негативите в образа на ГЕРБ. Що се отнася до някои спорни решения и позиции на партията в енергийния сектор, те въобще не са обект на тази предизборна кампания, която що се касае до икономическата сфера, се ориентира не толкова към грешките от миналото, колкото към търсенето на решения тук и сега за преодоляване на потенциално възможните затруднения и за домакинствата, и за бизнеса в страната.

Основният конкурент на ГЕРБ - "Продължаваме промяната" все още изживява грешките на растежа. Основното послание на формацията е ориентирано към това, че ще продължат да управляват както досега, ако имат тази възможност. За много от техните цели обаче е необходимо конституционно мнозинство, нещо което вече е ясно за всички и което прави техните послания по-слабо функционални, защото е сигурно, че подобно мнозинство с потенциалните си партньори, те не могат да постигнат. Иначе постепенно формацията започна да си търси място в политическата система. Дори Асен Василев заяви, че те са центристка формация. Позиционирането обаче също е доста труден процес, особено когато трябва да се случи при протичането на кризисна ситуация. Още повече, че би било логично, в случая на "Продължаваме промяната", то да е свързано и със загуба на електорат. Преди предходните избори партията на Кирил Петков и Асен Василев въплъщаваше желанието на българските граждани да бъде съставено редовно правителство след два поредни безрезултатни вота. Това им даде възможност да привлекат разнообразен електорат, включващ дори протестен вот. Сега обстановката за тях е доста различна и очакването, че пак ще се случи същото разминаване между социологическите сондажи и изборния резултат не е особено оправдано. Да не говорим, че позиционирането като центристка формация е възможно най-трудното позициониране в една политическа система. Не случайно в европейските страни няма нито една голяма центристка партия. Истинската центристка партия би следвало да е способна да договаря компромиси, когато те са необходими, за да може да се състави правителство. В момента Петков и Василев са прекалено фокусирани върху личността на Бойко Борисов, което изключва такова договаряне, било то по отношение на реформи в съдебната система, мерки за преодоляване на кризисната ситуация или дори за по-активна външнополитическа позиция на страната, макар че по този показател двете формации поне базово споделят сходни позиции.

Ако партията на Стефан Янев успее да постигне парламентарно представителство, тя най-вероятно ще се стреми към включване в евентуална управляваща коалиция, независимо от нейната формула. Изглежда сякаш, че Янев се наглася към ситуация, при която ГЕРБ печели вота и получава първия мандат за съставяне на правителство. Опитва се да даде сигнал, че коалиция с него би представлявала далеч по-приемлив компромис, отколкото с "Възраждане" например. Макар че би било невероятно "възрожденците" да бъдат потърсени от когото и да било за партньор след изборите на 02/10, все пак тяхното съществуване помага на Стефан Янев що се отнася до позиционирането на неговата формация в политическата система. "Български възход" възприе един по-институционален и по-умерен стил що се отнася до политическото говорене и посланията. Самият Янев измина дълъг път, в чието начало държеше руската война в Украйна да се нарича "специална операция", след това призна, че войната е война, а наскоро стигна до прозрението, че агресорът е Кремъл. В зависимост от това в какъв институционален формат попадне след 02/10, "Възходът" ще продължи да се развива в тази посока или пък ще регресира в търсене и затвърждаване на образа на "българския Орбан".

За да имаме редовен кабинет след предстоящите избори, ще са необходими компромиси между парламентарно представените формации. На компромис категорично не може да подлежи геополитическата позиция на страната и необходимостта от мерки за минимизиране на щетите от кризисната ситуация. Оттук нататък появата на ново редовно управление е въпрос на политическа воля. На 02/10 гражданите ще направят своя избор, а след това политическите формации ще избират между проявата на воля за разумни компромиси или бързи предсрочни избори с коледно-новогодишен привкус.