Помните ли Михаил Стоянов? Един студент по медицина, който така и не успя да завърши. Защото бе пребит до смърт докато се разхождал Борисовата градина в центъра на София. Стоянов беше ритан и удрян с юмруци докато не издъхне, за да бъде ограбен. Според обвиненията, двамата подсъдими са го убили не за друго, а защото им приличал на хомосексуалист, а те били част от групичка, която "прочиствала парка от гейове". Поне така твърдят самите подсъдими и останали членове на бандата пред разследващите след арестите. Макар че тези обвинения така и не бяха доказани, делото бе едно от първите у нас за убийство по хомофобски подбуди.

Действието се развива през 2008 г. Преди цели 10 години. За майката на Михаил това са дълги и тежки години, в които освен с мъката по загубата на сина си, тя се бори и със съдебната система. 10 години са епична битка, в която никой не би искал да попада. Три съдебни инстанции й разказаха и припомняха с подробности как синът й е бил ритан в корема, точно какви травми са му били нанесени и колко време се е мъчил преди да издъхне. Тя трябваше да преглътне и горчилката от това, че синът й приличал на гей, макар че фактите сочат, че не е бил. Финалът на процеса все пак дойде - 10 години след смъртта на судента.

Наказанията

Преди дни Върховният касационен съд (ВКС) произнесе присъдите срещу двамата подсъдми за зверството. Александър Георгиев ще трябва да лежи 10 години в затвора, а Радослав Кирчев получи едва 4 г. и половина. Присъдите са значително намалени не за друго, а заради бавното правосъдие. Принцип в правото е, че всеки подсъдим има право на бърз и справедлив процес. Същият принцип, впрочем, важи и за семейството на убития.

Първоначално Софийският градски съд даде 13 г. затвор за Георгиев, а Кирчев бе осъден на 4 г. и 10 м. зад решетките. Апелативният съд на София увеличи присъдите им съответно на 15 и на 6 г. затвор. Според ВКС обаче има смекчаващи вината обстоятелства. А в допълнение - процесът се точи доста дълго. В деня на убийството Александър Георгиев е току-що навършил пълнолетие - на 18 години и 6 месеца. Според върховните магистрати тази възраст била "характерна с определена незрялост в оценъчната му дейност". Освен това имал чисто съдебно минало. ВКС не пропуска да отбележи и че все пак убийството е било придружено с грабеж. Нещо повече - Георгиев е твърде млад, за да носи отговорност, но все пак е съобразил и опитал да прикрие престъплението като говорил с приятели, които му осигурили алиби. За цели две години.

Магистратите от ВКС смятат, че Кирчев е още по-малко виновен. Той също няма досие в полицията. Освен това е бил близо до пълнолетието и заради това наказанието му е под минимума от 5 г. затвор. Нека не забравяме и че след обявяване на окончателната присъда трябва да се извади от нея времето, което двамата са прекарали зад решетките като обвинени, а не като осъдени. Нека не забравяме и че с труд и добро поведение, двамата убийци могат да поискат условно предсрочно освобождаване и само след няколко години да се окажат отново в Борисовата градина.

Хронологията

В продължение на две години след убийството няма задържани по случая. През юни 2010 г. полицията задържа двама заподозрени — Радослав Кирчев, който тогава е на 19 г. и Александър Георгиев, тогава е 20-годишен. Пред разследващите двамата признават, че са участвали в група от петима, която е "прочиствала" парка от мъже с различна сексуална ориентация. Така "прочистили" и Михаил, който им приличал на гей. Тогава полицията получава данни за поне още десет нападения, по които се търсят доказателства. Разследването приключва на 28 май 2012 г., но обвинителен акт бе внесен в средата на декември 2012 г.

Това е причината неправителствени организации да започнат международна кампания с искане за правосъдие в разумен срок и за включване на сексуалната ориентация като признат от Наказателния кодекс признак, на основата на който се извършват престъпления от омраза. Междувременно двамата обвиняеми - Александър Георгиев и Радослав Кирчев имаха възможност да учат. През септември 2012 г. правозащитните организации Български хелзинкски комитет и Амнести Интърнешънъл подемат международна кампания срещу бавното правосъдие по случая на Михаил Стоянов. БХК изпратиха искане до главния прокурор Сотир Цацаров делото за убийството на студента по медицина да бъде поставено под специален прокурорски надзор.

Разходка в парка

Централният парк на София е печално известен с няколко жестоки убийства. Освен Михаил Стоянов, там бе отнет живота и на Яна Кръстева, както и на ученика Георги Игнатов.

Убиецът на Яна вече лежи в затвора - Николай Русинов-Чеци бе осъден на 20 години затвор за смъртта на студентката, която удушил докато правил секс с нея в нощта на 8 срещу 9 юли 2011 г. Окончателната му присъда бе прочетена едва през март тази година. Свидетели на убийството нямаше. Случаят стана емблематичен с широкия медиен и обществен отзвук, а преди Чеци да седне на подсъдимата скамейка имаше друг обвинен - Пламен Трифонов. В австрийска лаборатория бе направено и специално ДНК изследване на три косъма, открити по тялото на Яна, което доказа, че те са на Чеци. Така обвиненията от Трифонов паднаха.

Посред бял ден в Борисовата градина през лятото на 2015 г. бе убит и ученика Георги Игнатов, който имал среща с приятелката си. Докато я чакал бил нападнат и наръган с нож - веднъж, но фатално. Момчето издъхнало на пейка преди линейката да пристигне, а никой не е видял убиеца. Видеокамери обаче засякоха момче, което тича и се отдалечава от мястото на инцидента. МВР разпространи снимки и кадри, които обиколиха всички медии, училища и обществени места в района. Търсенето на "бягащото момче" продължи две години, а през последните месеци се оказа, че десетки хора са разпознали Йоан Матев - ученик в частно училище. В съдебната зала свидетелите се явяват с адвокати - от страх, че може да бъдат обвинени в прикриване на убиец. И всички до един са единодушни, че когато видели снимките, разпознали Матев. Делото все още се гледа на първа инстанция в Софийския градски съд, но е показателно с факта, че едно убийство можеше да бъде разкрито далеч по-рано.

(Равно)сметка

Според данните от доклади на инспектората към Висшия съдебен съвет основната причина за бавното правосъдие в България е лошата организация - неоснователното отлагане на заседания, насрочването им през големи периоди, бавното администриране на делата и изписването на съдебните актове. И още - непознаването на закона, заради което се стига до отмяна на съдебните актове от горните инстанции, дългото разследване и ред други. От 2012 г. у нас действа компенсаторен механизъм, който предвижда всеки, който има основание да се счита за ощетен, заради "бавно правосъдие" да поиска да бъде компенсиран. Това става чрез подаване на жалба до Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Правосъдие изглежда има. Както за близките на Яна Кръстева, така и за майката на Михаил Стоянов. Виновните все пак са заловени и изпратени зад решетките. Но цената за бавното правосъдие се пише на сметката на всички - и на почернените близки, и подсъдимите, и на държавата, която плаща за мудността с нашите данъци, и на нас като общество все повече губещо усещането, че справедливост има.