Разведряването на отношенията между Кралство Саудитска Арабия и Катар, което ще бъде последвано от смекчаване на конфликта в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), изразяващ се в бойкота на Катар от страна на другите държави от регионалния формат, е функция на няколко фактора.

Основните два са усиленият дипломатически натиск от страна на САЩ спрямо Риад и Доха и споделената заплаха от Иран сред арабските държави от залива. Посредническите услуги на Кувейт са по-скоро техническото изражение на този прогрес между Саудитска Арабия и Катар, но не само: не трябва да се подценява ефектът от това, че Кувейт, а не Оман изпълнява ролята на медиатор.

За изглаждане на отношенията между Риад и Доха са налице обаче и фактори от допълнително естество. Това е желанието на Саудитска Арабия да започне да разрешава част от проблемите в регионалните си отношения, преди евентуално да се сблъска с тези от двустранните си такива със САЩ, в лицето на идващата администрация на Джо Байдън. Последната има две основни съображения спрямо действията на престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман - убийството на Джамал Хашоги в Истанбул и войната в Йемен. И ако Доналд Тръмп си затваряше очите по тези два казуса, то в Риад знаят, че това едва ли ще е случаят с демократическата администрация на Джо Байдън.

Но Саудитска Арабия държи два основни коза в ръката си спрямо САЩ: подобряването на отношенията с Катар и установяване на дипломатически такива с Израел. И двете са важни цели за външната политика на Вашингтон, независимо кой дърпа конците в Белия дом. Риад, на ръба на прехода от републиканска към демократическа администрация в САЩ, изиграва първия коз, но евентуално ще запази втория си, свързан с Тел Авив, като инвестиция и "застраховка" в отношенията си с Вашингтон при управлението на Байдън.

Притеснението от идващата демократическа администрация в САЩ обаче е основната причина, поради която Саудитска Арабия интензифицира последните месеци дипломацията си спрямо Катар и Турция (или в турския случай би било по-коректно да кажем, че Риад откликна на постъпленията на Анкара). Мохамед бин Салман и Реджеп Тайип Ердоган имат сравнително идентична оценка за рисковете, които смяната на ръководителя на Белия дом носи за сътрудничеството им оттук нататък с Вашингтон.

Другият фактор от спомагателно естество за постепенното смекчаване на конфликта в ССПЗ са съображенията от нарастването на влиянието на Турция, заедно с това на Иран, върху Катар. Бойкотът спрямо Доха от страна на арабските държави от Персийския залив, заедно с Египет, предизвика нежелан сред тях ефект: Турция се превърна в основен доставчик на сигурност за Катар vis-à-vis ОАЕ и Саудитска арабия, а Иран започна да играе роля на дистрибутор на базови стоки - от храна до лекарства - които преди това Доха внасяше през Риад.

Но каквото и да се случва в помирителния процес в рамките на ССПЗ, Турция няма да загуби - поне в близък хоризонт - ролята си на доставчик на сигурност за Катар. По-скоро значението на Иран, който предоставяше въздушни и морски коридори на Катар, с които Доха заобикаляше отказания му достъп през водите и небето на Саудитска Арабия и ОАЕ, ще се релативизира. Неслучайно провеждащият се в момента форум на ССПЗ в саудитския град ал Ула е "украсен" с антииранска реторика.

Съживяването на търговските отношения и политическия диалог между Катар и Саудитска Арабия със сигурност ще създаде предпоставки за смекчаване на влиянието върху Доха от страна на Анкара и Техеран (това влияние, разбира се, е амбивалентно, защото Катар е вторият по големина инвеститор в Турция и разработва съвместно находище за природен газ с Иран). Но това, което компенсира Турция от така развиващите се процеси, е нещо друго: пропукването на отношенията между Риад и Абу Даби.

Когато изобщо през 2017-та година започна бойкотът срещу Катар от арабските държави в Персийския залив и Египет, то този бойкот бе по инициатива именно на ОАЕ. И към днешна дата властите в Абу Даби не изглеждат като очаровани от инициативата на Риад за нормализиране на отношенията с Доха (Ануар Гаргаш изобщо не спомена Катар в предварителния си коментар за състоящата се среща на държавите от ССПЗ, а делегацията на Емиратите за форума ще се води от емира на Дубай и вицепрезидент на ОАЕ Мохамед бин Рашид ал-Мактум, а не от силната фигура на престолонаследника Мохамед бин Зайед).

Емиратите и Турция водят протяжна пропагандна и прокси война в Близкия изток и Северна Африка (от Йемен през Судан и Либия до Тунис). В своя конфликт срещу Турция, ОАЕ можеше да разчита на Саудитска Арабия, но тандемът между последните две започва все по-често, макар деликатно и непублично, да се пропуква.

Така например, Емиратите, виждащи нарастващите съображения на американския конгрес срещу буксуващата война в Йемен, решиха частично да изтеглят своите военни активи от страната през 2019-та година (разбира се, Абу Даби продължава да подкрепя Южния преходен съвет в Йемен, благодарение на който ОАЕ имат влияние върху ключови и стратегически пунктове в държавата от Сокотра до Аден). Последното остави Риад в Йемен в компанията на Иран под прожекторите на внимание, което иначе саудитските власти биха предпочели да си спестят.

Според властите в Риад ОАЕ не прави достатъчно за конфликта в Йемен, така както според властите в Абу Даби Саудитска Арабия не се ангажира достатъчно в конфликта в Либия и Етиопия.

В допълнение, в последните месеци дипломатическите вектори на ОАЕ и Саудитска Арабия изглежда да имат различни приоритети: Емиратите интензифицираха контактите си с Израел, а Саудитска Арабия - с Катар и Турция. И нито едната от двете столици - Риад и Абу Даби - не последва примера на другата: поне засега Саудитска Арабия продължава да отхвърля възможността за установяването на официални дипломатически отношения с Тел Авив, а Абу Даби не приема за приоритет подобряване на отношенията с Анкара и Доха. Емиратите, подобно на Египет, продължават да мислят Турция (и Мюсюлмански братства) за основна заплаха, докато Саудитска Арабия, по примера на Израел, адресира Иран като такава.

Нормализацията на отношенията между Риад и Доха е поредният епизод от последните месеци, които носят горчив вкус на Абу Даби. Друг такъв е, че зачестяват публикациите за евентуално подобряване на дипломатическите отношения между Турция и Израел (това е игра, чрез която властите в Анкара искат да разбият антитурската коалиция в Източното Средиземноморие, заедно с проекта EastMed Pipeline в актуалния му вид, който е невъзможен без участието на Тел Авив). Или пък друг епизод: зачестяването на официални и неофициални срещи между делегации на Египет и такива на подкрепяното от Турция Правителството на националното съгласие в Либия (срещи и в Кайро, и в Триполи). Ноември месец миналата година се проведе и първият разговор между Реджеп Тайип Ердоган и кралят на Саудитска Арабия Салман ибн Абдулазиз от много време насам.

За сметка на тези неблагоприятни за ОАЕ знаци, позитивни такива могат да се видят във външно-политическата активност на Емиратите в други региони и конфликти (тези в Западна Сахара и Етиопия довеждат до усилване на влиянието на Абу Даби, било за сметка на Турция спрямо първия или за сметка на Египет - чрез Еритрея - спрямо втория). Но динамиката в отношенията между Риад и Абу Даби, която все по-трудно се разглежда еднопосочно, е фактор от допълнително естество, който ще обогати допълнително сложността на процесите в ССПЗ.

Така или иначе, освежаването на отношенията между Саудитска Арабия и Катар, което ще "повлече крак" - в една или друга степен - сред страните от ССПЗ, със сигурност не се чувства като победа в Турция, но по-скоро като загуба в ОАЕ.

В Абу Даби тепърва ще оценяват рисковете от прегръдката, с която престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман посрещна на летището в Ал Ула шейха на Катар Тамим бин Хамад Ал-Тани.

Прегръдка, която предизвиква усмивка в Анкара и скърцане със зъби в Абу Даби.