Министърът-на-Всичко-в-Републиката най-неочаквано разби мита, че войната между институциите не може да се случи, при положение, че ГЕРБ здраво държи в челичената си десница цялата власт в държавата.
От телевизора обаче Цветанов брутално прати в девета глуха президента Плевнелиев ведно с цялото президентството, като им отреди незавидната роля на статисти в политическия живот на родината.

Цветановата брилянтна мисъл трябва да се запише със златни букви в аналите на политологическата наука: „Длъжността президент е само протоколна... Какво зависи от президента? Но на президента всичко му е позволено да говори, защото той трябва само да бъде харесван".

Борисовото вице стигна и по-далеч в анализа на казуса с професионалния и нравствено неукорим кандидат за конституционен съдия. По думите му едва ли не Плевнелиев трябва да целува ръка на г-жа Марковска, че е решила да се пенсионира без време, и така спасила главата на държавния глава от неминуемо опозиционно импичване.

Вероятно във ВИФ не изучават фолклорната съкровищница та за Цветанов ще е откритие народната мъдрост - „седем пъти мери, веднъж режи". Преведено на по-разбираем език: преди да кажеш нещо, не е лошо да помислиш. Но за този вицепремиер е типично да говори онова, което мисли неговия патрон.

И независимо че в телевизионната си изява Цветанов се опита да замаже очевидната си атака срещу президентската институция със срамежливия комплимент, че Плевнелиев се е проявявал и като обединител на нацията, за никого не остана тайна, че между къщичките от двете страни на „Дондуков" прехвърчат искри.

Публичното бламиране на клетвата на Марковска от страна на президента естествено не може да бъде подминато лесно от Борисов. Ако тогава държавният глава не бе решил да демонстрира характер, след третия ден и това чудо вече щеше да е забравено. И керванът щеше да си върви.

Но нещо повече - Плевнелиев и сега упорито продължава да изразява недоумението си, защо в надпреварата за вакантния пост на конституционен съдия от парламентарната квота отново се надбягва само един кон и да иска повече кандидати и истинско състезание между концепции.

Премиерът от своя страна вероятно мечтае цялата сага около Марковска да е била лош сън. Защото след нея гафовете започнаха да се множат с просто клетъчно деление. С неразумния ход да делегира на Кабаиванов и остатъците от СДС номинацията за нов кандидат, премиерът се набута в още по-голяма каша, която може би ще остане в историята като „Марковска 2". За да не се налага да се помни как се именува поредният имотно заможен кандидат, чието име се оказа трудно за запаметяване дори от номинаторите му.

Въобще президентът категорично не оправда очакванията, че ще е послушната кукла на конци и ще следва сляпо партийната линия, начертана от Борисов. Той се вживя в ролята си на държавен глава и засега я изпълнява успешно. И въпреки че надеждата му е да не се налага отново да играе ролята на последен бушон - вероятно това е предначертано в годините на президентстването му. Ако ГЕРБ евентуално случи да повтори мандата.

Но не само Плевнелиев отнесе справедливия гняв на Цветанов (чети Борисов). Министърът хвърли обвинения и срещу бившите лица на синята идея Надежда Михайлова-Нейнски и Иван Костов за някакви митични връзки със структури на вечния виновен Алексей Петров. Мартин Димитров пък бе набеден, че заедно с Костов по тъмна доба просели от „герберите" постове за свои срещу подкрепа през 2009.

Така под ударите на Цветанов отведнъж попаднаха всички, което по един или друг начин нарушиха премиерското спокойствие около случая „Марковска". Борисов бави, но не забравя.

Самата СДС обаче - или онова, което удобно за ГЕРБ оцелява - бе наречена от Ц. Ц. ласкаво сестринска партия, с която си заслужава да се търси диалог. Което идва да напомни, че се задават избори, чийто финал на този етап е трудно предсказуем, но очевидно се очертава доста различен от надеждите на магистралостроителите. И трябва да се търсят съюзници. Един Яне-Марешки не стига.

Цветанов хвърли ръкавицата. Грубо и съвсем в стила на това управление. И колкото и да е протоколна ролята на президента в парламентарната република, Плевнелиев има своите немалки ресурси, а и достатъчно характер за достоен отговор. Най-лошият възможен сценарий е, ако това стане във връзка с процедурата по избор на главен прокурор. А двама от номинираните за поста още от сега дават предостатъчно основания отново да се задейства бушона. С протоколни функции.