20% от учителите у нас са готови да се ваксинират, съобщи преди ден министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Други 15% категорично отказват да го направят. А има и една голяма група педагози, които за момента се въздържат от категорично мнение, защото нямат достатъчно информация.

Информация вече има. Вчера от здравното министерство публикуваха листовката и кратката характеристика на РНК ваксината. На пръв поглед нищо различно в противопоказанията, от който и да било друг фармацевтичен продукт. Да, технологията на създаването му е съвсем нова, но и не чак толкова, защото както стана ясно по нея се работи отдавна. Пандемията само даде повече тласък и средства, за да бъде реализирана в голям мащаб. Дали учителите ще се запознаят с въпросните документи, или не, е въпрос на лична мотивация. В следващите месеци ще имаме възможност да проследим променя ли информацията мотивацията или просто липсата ѝ е била удобен мотив да оправдаем едно или друго свое решение.

Реално, нагласите сред педагозите не са по-различни от тези сред останалите членове на обществото. И сред другите съсловия процентът решени да се ваксинират е аналогичен. Въпросът с педагозите обаче е малко по-особен, тъй като тяхното решение за или против до голяма степен определя бъдещето на втория учебен срок - присъствен, неприсъствен или хибриден.

Защо сме се втренчили във ваксините? Защото изглежда те са единствената реална възможност да се възстанови някакъв по-нормален процес на обучение в момента. Поне друга не е известна.

В социалните мрежи обучението в условията на пандемия е любима тема. Десетки са групите на учители и родители. И едните, и другите имат общности за безопасно образование, и при едните, и при другите има подкрепящи присъственото обучение. Дори мотивите не са различни.

Защо се създава впечатлението, че от двете страни на ученика има коренно различни аргументи за функционирането на образованието? Вероятно, защото противопоставянето се е превърнало в основна хранителна среда за съществуването ни онлайн. На живо е малко по-различно все пак.

Какво искат родителите на най-малките (поне по-голямата част) - да се отворят детските ясли и градини, за да тръгнат най-сетне на работа, тъй като значителна част от тях не могат да работят дистанционно. А и им е писнало да стоят вкъщи и да се занимават с децата си нон стоп, нека не го отхвърляме като причина.

Какви са нагласите сред възпитателите - по-възрастните съвсем очаквано са против, защото са в рискова група, по-младите - нямат нищо против да възстановят работата си. Нагласите не се променят с времето или от факта, че според министър Вълчев данните на ведомството му показват, че най-малко починали педагози има сред работещите в детски ясли и градини. Все пак той спомена и черната статистика на министерството - 66 починали с коронавирус педагози от началото на пандемията и всеки един от тях си е отишъл преждевременно. Всеки 80-ти жител на страната е учител, а броят на починалите е пропорционален на общия брой жертви на заразата , уточни Вълчев.

Той се зарече, ако общата заболеваемост намалее, през втория срок да се премине към хибридно обучение - присъствено и онлайн.

Както разбрахме от последния брифинг на здравния министър - има такава тенденция в страната, вече няма област в червената зона. Ако тя продължи, а такива условия има предвид продължителността на мерките, вторият срок може да премине малко по-успешно и дори да се планират изпитите.

Засега е ясно - най-малките и началният етап се връщат в класните стаи от 4 януари, по-големите ще почакат до 12-ти. А като разберем малко повече за британския щам на коронавируса, ще вземем решение как да действаме след тази дата, обеща министърът.

Все пак големите ще се върнат в класните стаи с маските си, за по-малките директорите ще решават, както често и удобно прехвърлят топката към тях управляващите пандемията у нас.

Ако всички благоприятни прогнози се сбъднат и националното външно оценяване се осъществи, дори за 10 кл., ще може да се оцени качеството на дистанционното обучение.

Извън системата му са 18 000 ученици, защото не разполагат с устройства, но, реално, и при присъствено обучение те на практика са отсъстващи - заради липсата на мотивация, невъзможността да бъдат приобщени и отсъствието на каквато и да било родителска подкрепа. Един ден някоя неправителствена организация ще спечели проект и ще проучи колко точно са загубили децата от маргинализираните общности по време на обучение. Вероятно не много - поне като ниво на образованост.

Че електронното обучение не е пълноценна алтернатива призна и министърът на образованието, но все е по-добро от никакво. От какво зависи ефективността му - при по-големите от личната ангажираност на ученика, при по-малките от съпричастността на родителите.

И макар да е рано за обобщения, все пак изводи не липсват. Достатъчно обективна картина на ефекта от електронното обучение предлага оценката на Института за образователни изследвания:

Близо 25% от учителите смятат, че учениците им са показали по-висока мотивация при дистанционната форма на обучение, в сравнение с присъствената. При други 39% не е отчетен такъв процес, но няма и съществен спад. И още няколко цифри:

Над 50% от учениците са се адаптирали лесно към електронното обучение и близо 70% са придобили нови умения, които по принцип не се усвояват с присъствено обучение в училище. 30% са проявили по-сериозен интерес към обучението в дистанционната му форма.

Какво е важно да имаме предвид - дистанционното обучение не е опит за прилагане на някакъв образователен модел, а форма на управление на криза. То има едно безспорно предимство - не се губи връзката учител-ученик. Негова функция е създаването на умения за самостоятелна подготовка и повече отговорност у учениците, наложена от обстоятелствата, в които живеем през последните месеци.

А притесненията, че част от учениците ще "изпаднат" от системата заради дистанционното обучение са безпочвени. Те на практика присъстват само формално в нея.