Вече измина половината от същинския период на предизборната кампания, който включва месеца непосредствено преди дата на изборите - в случая 9 юни. Кампанията като цяло не се отличава с особена активност, не включва някакви особено оригинални послания, нито пък предложения за някакви иновативни решения на висящи въпроси, на които трябва да се обърне внимание на национално или европейско равнище. Тази картина се дължи на прекалено честото провеждане на парламентарни избори през последните три години. Това обаче съвсем не е единственото обяснение за нея.

Друга важна причина е свързана с характера на опитите за раздвижване на кампанията и привличане на вниманието на хората към нея. Тези опити определено са неустойчиви и по-скоро могат да предизвикат спад в доверието към политическия опонент, отколкото да го повишат спрямо техния източник. За съжаление опитите на основните формации в кампанията доста си приличат, дори може да се каже, че са идентични. Появата на записи, сеещи съмнения към намеренията на ПП/ДБ, от една страна, и твърдения като това на Асен Василев, от друга, че съществуват скрити планове между ГЕРБ и ДПС за политическото бъдеще на Борисов и Пеевски не се различават от маркетингова и комуникационна гледна точка. Те не предлагат различни и конкуриращи се, в качествения смисъл на думата, политически послания. Подобни ходове само засилват усещането за задкулисие, което и без това съществува в предостатъчна степен в съзнанието на българските граждани.

Някои от евроскептичните формации се възползват от тези разбирания на българите и опитват да разказват и Европа чрез съществуването на задкулисие. Това силно подхранва конспиративните теории и така се стига до момента, в който геополитиката бива обяснявана не чрез решения и процеси, а с конспирации и други подобни на тях твърдения.

Темата за руската война срещу Украйна също бива вкарвана в тази плоскост и така една съвсем ясна тема, каквато е тази война, се превръща в дискусионен въпрос, който може да бъде използван за разпалване на страхове и привличане на гласове точно за тези формации (евроскептичните), които най-малко или въобще не биха могли да бъдат полезни в търсенето на решения, водещи към справедлив мир.

Украинската тема е удобно средство за налагането на евроскептицизъм в страна като България. Ориентирането на политическия дебат повече към миналото и по-малко към бъдещето изключително много спомага в тази посока. Съвременната система на международните отношения е базирана върху равноправните партньорства и наднационалните организации (ЕС и НАТО). Докато в миналото тя функционира чрез т.нар. сфери на влияние. Ако в съзнанието на българските граждани или на части от тях геополитическите представи са свързани със сферите на влияние, то би било разбираемо, че за тях причината за руската война срещу Украйна следва да се търси в лицето на ЕС, на НАТО и САЩ, както и в самата Украйна, но не и в Кремъл, не и в агресията, която излиза оттам както по отношение на вътрешната, така и във външната политиката на Русия.

Така евроскептиците у нас ("Възраждане", БСП и пр.) се възползват от ситуацията в търсене на повече електорални ползи. Ориентирайки политическия дебат към миналото, те ангажират и останалите участници в предизборната кампания да се занимават с ,него, да разходват усилия за неговото изясняване и реално представяне. А тези усилия биха били далеч по-ефикасни, ако бъдат посветени на настоящето и бъдещето. Сегашният модел на системата на международните отношения е изключително благоприятен за страни като България. Той им позволява да развиват националния си суверенитет и да обезпечават неговата неприкосновеност чрез съществуващите международни гаранции. Всъщност НАТО е именно това - международна система за гарантиране на национален суверенитет.

Така вместо страната ни да задълбочава своя интегритет в благоприятната за нея международна среда, има известна ограничена опасност тя да се консервира (това няма нищо общо с политическия консерватизъм) като резултат от влиянието, което евроскептиците имат върху политическия дебат. Консервирането в случая означава, че страната ни може да започне да изостава от самото развитие на системата на международните отношения, а това крие риск от отдалечаване от стратегическите съюзи и партньорства, които сме изградили в рамките на НАТО и ЕС.

Изоставането от сегашния модел на международните отношения, свързан с равноправните партньорства и наднационалните организации, само по себе си би направило страната ни уязвима за стремежите към връщането на сферите на влияние, а тези стремежи са най-вече с руски произход. Именно с тях са свързани руските искания за изтегляне на НАТО в границите до 1997 г. Тази претенция беше активно изразявана от руския външен министър Сергей Лавров преди около 2 години. След това тя беше изоставена, защото не намери дори и ограничена подкрепа в страните от Централна и Източна Европа. България е едно от много малкото изключения, където има парламентарно представена формация ("Възраждане"), която активно говори за излизане от НАТО. Разбира се, без да обясни как си представя националната ни отбрана и сигурност след това.

Задкулисието е характерно за онази геополитика, която се основава върху сферите на влияние. Евроскептиците, разбира се, не признават това. Те ни убеждават, че съвременните международни отношения са някаква модифицирана форма на сферите на влияние. А целите на модификацията са да бъдат разстроени "естествените" влияния, т.е. там, където Русия би следвало да има "естествено" влияние, примерно в Украйна, то да бъде заменено с "неестествено" американско влияние. Това изопачено разбиране на съвременната система на международните отношения отваря широко вратата за разпространяване на твърдението, че сегашната геополитиката е задкулисие и поради това би било по-добре България да е пасивна и да се държи на разстояние от протичането и развитието на процесите в международната политика.

Общо взето такова беше поведението на страната ни по време на управлението на служебните правителства на Румен Радев, когато все още Конституцията не беше променена и президентът разполагаше с неограничени правомощия и възможности при създаването на служебни кабинети.

Честото провеждане на парламентарни избори е много удобно за евроскептиците и въобще за всички формации, които предлагат на избирателите само популизъм, т.е. нищо, което да може да се използва в реална управленска платформа и което да може да допринесе за осигуряване на обществено и институционално развитие. Всъщност в момента евроскептиците в България се намират в много удобна ситуация. Поредните предсрочни избори в съчетание с евровота прави ситуацията за тях именно такава. Едновременното провеждане на двата избора им дава възможност да атакуват системните формации вътре в страната и да изразяват популистко и неприложимо на практика отношение към европейския проект. Пример за това е твърдението, че тъй като смисълът на европейското семейство е в мира, войната срещу Украйна трябва да бъде спряна чрез отказ да се помага на жертвата. Подобен начин на мислене не само няма нищо общо със съвременна Европа, той директно е насочен срещу нея.

Колкото до опасенията от вкарването на сили на НАТО в Украйна, следва ясно да се отбележи, че това на този етап не е на дневен ред. Президентът Макрон заговори в тази посока, но ясно определи и контекста на темата. Той включва искане от украинска страна, без това чуждестранни войски не могат да бъдат въведени в суверенна държава. В момента Украйна не е изразила подобно искане, нито е давала сигнали от такъв характер. Украинското правителство е настоявало и продължава да настоява единствено за въоръжение и военно оборудване.

Другият важен въпрос, за който трябва да се внимава, според Макрон, е евентуален по-сериозен руски пробив на фронта. Руско военно придвижване в западна посока би застрашило Балтийските страни и Полша, което естествено би наложило вземането на бързи и ефективни мерки. Засега говоренето на Макрон е най-вече знак към Кремъл. Евроскептиците обаче не желаят да видят и коментират това, а директно говорят за натовски войски (в т.ч. и български) в Украйна. А така също се насаждат недействителни представи относно функционирането на системата на международните отношения и се стига до заиграване със страховете на хората, без да има конкретен и обективен повод за това.