Валентин Сегуру-Зайцев: Помирение между румънските елити скоро няма да има

С руско-румънския политолог Валентин Сегуру-Зайцев за ситуацията в Румъния, протестите, правителството и неговия злополучен указ разговаря с Георги Коларов.

Каква е предисторията и същността на протестите в центъра на Букурещ?
В Румъния, както и в останалите европейски страни, след свалянето и екзекуцията на семейство Чаушеску, се редуват във властта леви и прави центристи: социал-демократи и консерватори. На 11.12.2016 г. в Румъния бяха проведени парламентарни избори с много ниско участие: +/-40%. Победи Социал-демократическата партия (ПСД), която получи примерно 44,5 %. Тя имаше нужда от младши партньор за мнозинство. След преговори, такъв стана Алиансът на либералите и демократите (АЛДЕ), който получи примерно 5,5 %. Заедно едвам надвишиха 50% в парламента.

Но, социал-демократите издигат вождове с проблеми с правосъдието, които никак не се вписват в европейския политически контекст. Бившият председател Виктор Понта е защитил дисертация с доказан плагиат. Сегашният Ливиу Драгня е още по-злепоставен: той е осъден на четири години затвор условно, за машинации, още по време на референдума против президента Траян Бъсеску.

Как тогава Ливиу Драгня се канеше да заеме поста на ръководител на правителството?
И по закон с такава съдимост той не може да бъде в правителството. Затова ПСД и лично Ливиу Драгня започна да издига съратници, на които има доверие, че няма да му отнемат властта. Това значи, че са зависими от него чрез корупционни схеми или политически, или лични компромати.
Първо беше дама от татарски произход (от Добруджа) и мюсюлманско вероизповедание Севил Шайдех. Малочислената татарска общност повече от век и половина (след Кримската Война) се е появила на черноморското ни крайбрежие, още когато сме зависими от Османската Империя.
След обявяването на пълната независимост на Румъния, в резултат на Руско-турската освободителна война, никой не закача татарите и те не създават особени проблеми на властта.
Но мъжът на Севил Шайдех е сирийски гражданин, сътрудничещ с режима на Башар Асад. В Румъния хората са много лошо настроени към сирийците, либийците, палестинците и като цяло, към имигрантите от арабския свят (тези настроения са добре известни на трафикантите, които по принцип се стараят да заобикалят Румъния), най-вече поради слуховете, че техни командоси са се сражавали на страната на Чаушеску през месец декември 1989г. Те не са потвърдени и досега, но е много трудно да бъдат изтрити от съзнанието на хората. Съответно, Севил Шайдех беше отхвърлена от президента Клаус Йоханнис, който, както е известно, също не е румънец по произход: германец е, местен, от Сибиу. Тогава Ливиу Драгня издигна младия си колега Сорин Гриндяну, към който досега никой нямаше претенции (макар че вече се появиха). Президентът го одобри. По закон не можеше да не го направи: социал-демократите са първи на изборите.

Обаче, Ливиу Драгня все пак влезе в Палатата на депутатите...
Не е ясно как Ливиу Драгня преодоля аналогичните, макар и не толкова строги, бариери в Палатата на депутатите (ПД) и стана председател като лидер на мнозинството. Възможно е Конституционният съд да се произнесе отрицателно и по този избор, като падне правителството.
При това съпредседателят на младшия партньор АЛДЕ Калин Попеску-Търичану, който навремето беше министър-председател, пак беше избран за председател на Сената: той беше такъв и преди последните избори на 11.12.2016 г. и е сред най-опитните румънски политици във властта засега.

И как конкретно се стигна до протестите?
След като парламентарното мнозинство реши (наистина, след изпълнението на предизборните обещания по повишение на минималните заплати, пенсии и други) да се заеме със своите вождове. Точно заради Ливиу Драгня (макар това да не се признава открито) беше измислен законопроектът по премахване на съдимостта чрез помилване. Но народът разбра всичко. В резултат, Ливиу Драгня и Сорин Гриндяну, след като се върнаха от инаугурацията на Доналд Тръмп в Румъния, видяха масови улични протести, на площада на победата.

Те продължават и досега: към днешна дата протестиращите в столицата наброяват 300 000 души, заедно с другите големи градове - 500 000 души. Очаква се днес или утре бързо да се увеличат. В Тимишоара, където се зароди революцията от декември 1989г. манифестантите вече основаха Движение «Резистам» (съпротива) и приеха прокламация от осем пункта, като последният гласи: «Не на криминалните престъпници в органите на властта!» Участниците са настроени решително.

Към манифестациите се присъедини даже самият президент Клаус Йоханнис, който в съпътствъщото си изявление (не на митинга, разбира се) «мяташе гръм и мълнии» по адрес на ПСД-АЛДЕ, които, както каза той, са измамили избирателите с обещанията си, а сега са се заели с користните си интереси. Неговото определение за управляващите беше изключително красноречиво: «Банда политици». Тази реч беше посветена на отбелязваната на 24 януари - поредна 158 годишнина на така нареченото, «Малко обединение» през 1859 г., когато Валахия-Мунтения и Молдова заедно създават една автономна държава, наречена по-късно Румъния.

Особено контрастно, по мнението на президента, изглеждат елитите. Този, който през XIX век, беше отговорен пред страната и народа, и сегашният - безотговорен и егоистичен. Което е вярно, е вярно. Правителствата и управляващите партии в Румъния могат да се сменят, но народът (и ниският процент на гласувалите го потвърди), е свикнал да живее по принципа на стария съветски филм: "Дойдоха белите - грабят, дойдоха червените - грабят, къде да се дене бедният селянин?"

Тук трябва да се има предвид, че за разлика от България и страните от Западните Балкани, в Румъния спомените от комунистическата диктатура на Чаушеску са ужасяващи и всяка аналогия с тях не води до нищо добро за техните носители: в случая социал-демократите на Ливиу Драгня. Още повече, че оцелелите в румънската политика бивши комунисти се вляха именно в социал-демократическата партия, начело с бившия президент и режисьор на революцията Ион Илиеску.

Каква беше реакцията на Ливиу Драгня?
Ливиу Драгня на свой ред обвини президента в организацията на поредната "минериада" - масовите протести на миньорите в началото на 90-те години, пристигнали в Букурещ и осъществили много актове на улично насилие (по подобие на Полша от преди повече от 35г.), подтиквани от задкулисните играчи. Президентът в отговор обеща да организира референдум, за да може народът сам да определи съгласен ли е с такива уловки на управляващото мнозинство.
Той вече сезира и Конституционния съд с мотива, че промените трябва да се анулират, защото има конфликт между правителството, от една страна, и съдебната система и парламента, от друга.

Длъжен съм да кажа и за контрадемонстрациите пред двореца "Котрочени", където е резиденцията на президента. В началото там имаше няколко десетки души в пенсионна възраст, които скандираха по негов адрес «предател». Впоследствие се увеличиха до около 1500 демонстранти. Тяхната численост обаче не може да се сравнява с тази на демострантите на площада на Победата.

В какво се състоят обвиненията на Клаус Йоханнис и оправданията на Ливиу Драгня и Сорин Гриндяну по този казус?
Президентът Клаус Йоханнис осъди срочното постановление на правителството по въпроса за помилванията и измененията в Наказателния кодекс, отправи в парламента питане, което задейства съответния член в Конституцията на Румъния относно провеждането на всенароден референдум на тема продължаване на борбата с корупцията. Той действа в съответствие със закона, като явно го познава доста по-добре и има по-компетентни съветници от опонентите си.
Ливиу Драгня и Сорин Гриндяну веднага реагираха, че те също са за борба с корупцията и не са против референдума. Сега всичко зависи от това, кой конкретно иска да постави на гласуване този въпрос. За това видимо ще бъдат дебатите в парламента на основата на президентското питане.

В неделя Сорин Гриндяну свика заседание на правителството и със също такова срочно постановление отмени срочното постановление №13/2017, като с Ливиу Драгня си намериха и «изкупителна жертва» - министъра на правосъдието Флорин Йордаке. Именно той е готвил това постановление за заседанието на правителството. И е трябвало да го съгласува с МВР и МВнР и да получи виза от Висшия съвет на магистратите (институция, която се занимава предимно със съдийските кадри). В действителност не е имало никакво съгласуване. Както твърдят от Съвета, там проектът е бил получен само два часа преди заседанието на правителството и не са успели да го разгледат. Излезе, че министърът на правосъдието е излъгал министър-председателя и цялото правителство. Според неговите думи, целта му е била да приведе Наказателния кодекс в съответствие с неотдавнашните постановления на Конституционния съд. Флорин Йордаке заяви: «Ще разработим и публикуваме законопроекта, след широко обсъждане на всички подробности».

Той самият обаче твърди, че е съгласувал проекта с всички необходими инстанции. Включително и с генералния секретар на правителството Михай Бусуйок. Така че - виновните станаха двама. Опитът да им се стовари цялата вина не успява. Сорин Гриндяну разпореди провеждане на обществени дебати, за да може Министерският съвет да се върне към този въпрос, след като се вземе предвид мнението на гражданското общество и се отчете и решението на Конституционния съд и европейските директиви. Според министър-председателя проектът ще се постави на гласуване в парламента и вече няма се приема като срочно постановление на правителството.

Тези действия на Сорин Гриндяну вече не могат да спрат стихията на демонстрациите. Лозунгите на протестиращите стават все по-радикални: искането само за отмяна на постановлението 13/2017 вече отстъпва място на настояването за оставка на цялото правителство на ПСД. Хората на улицата твърдят, че няма да прекратят протестите, докато корумпираните управляващи не слязат от политическата сцена. Демонстрантите не вярват на никого, не искат да се откажат от борбата, настроени са решително. Размахът на митингите в страната и особено в столицата застрашително напомня за декември 1989г., когато улицата свали диктаторския режим на клана Чаушеску, оказал се «колос на глинени крака» пред напора на въстаналите маси. Натам вървят събитията и сега.

Как ще се развива ситуацията във висшите ешелони на властта в Румъния?
Като цяло борбата между румънските елити продължава. А по-точно, играе се вторият рунд в битката между управляващата ПСД с президентите - лидери на други партии. Преди това беше Траян Бъсеску, сега е Клаус Йоханнис. В обозримото бъдеще помирение между тях няма да има.

Може обаче да се каже, че случилото се преобърна симпатиите на мнозинството граждани на страната. Социологическите изследвания вече сочат трайно отстъпление на социал-демократите (а също и на либералите) от завоюваните позиции на парламентарните избори на 11.12.2016г. Ако те се бяха повторили днес, резултатите вече биха били съвсем други. С участието си в протестите и коректното си поведение президентът Клаус Йоханнис се показа като обединител на страната и блюстител на закона - образец за президент на европейска държава. Може да се очаква той да продължи да води в анкетите за популярността на румънските политици. Вече няма конкуренти.

Ако в близко време политическата криза не бъде разрешена и се стигне до нови парламентарни избори, ще променят ли те вътрешната и външната политика, геополитическата ориентация на страната с най-твърда антируска позиция в Източна Европа, макар и с православно мнозинство? Възможно ли е затопляне на отношенията на Букурещ с Москва и охлаждане със Запада?
Ако се стигне до избори и консервативната десница трайно овладее и парламента и правителството (което е възможно единствено в случай, че не посегне на социалните придобивки на народа, въведени от социал-демократите), може да се очаква тя да засили връзките в републиканската администрация в Белия дом под влиянието най-вече на бившия президент Траян Бъсеску, който е традиционно проамерикански ориентиран. Да не забравяме, че отново успя да си осигури парламентарно присъствие, макар и камерно, но с възможности за влияние.

Наследникът му на поста Клаус Йоханнис е символ на европейската принадлежност на Румъния и ще продължи да развива отношенията в ЕС, най-вече с немско-езичните съседи на страната: Германия и Австрия, откъдето произхождат предците му. Така отношенията между Букурещ и Москва попадат в зависимост от отношенията на Русия с по-старшите румънски партньори. От диалога на Кремъл с Брюксел и Вашингтон ще зависят и перспективите за подобряване на отношенията и с Букурещ. Едва ли обаче те могат да достигнат до разбирателството, което наблюдаваме между Москва и Будапеща и скоро ще наблюдаваме между Москва и София. За целта е нужно сегашното поколение румънски политици да премине в политическото небитие. Обичам да цитирам журналиста от вестник "Адевърул" (правда) Мирча Барбу, който казва, че "Румъния е по-НАТО от НАТО!", обобщавайки казуса (По-католици и от папата, казваме у нас - ГК).

Бих казал и нещо повече: в разпространената си от румънските и руските медии статия «Какво предаде на Румъния Путин чрез Додон» (става дума за картата на обединена Молдова, подарена от Владимир Путин на молдавския му колега Игор Додон), директорът на Института за Международни Отношения в Букурещ и най-известен румънски геополитик Дан Дунгачиу прогнозира развитие на стратегическия съюз между Владимир Путин и Виктор Орбан, с антирумънска насоченост. Той вижда като трети младши партньор (или по точно подпора) в него новия молдавски президент Игор Додон, известен с проруската си и най-вече антирумънска ориентация (лиши от молдавско гражданство бившия румънски президент Траян Бъсеску, който си е поставил за цел обединение на двете държави към 2018г., по повод на столетието на Велика Румъния). В случая за мене лично е интересна позицията на България, която по време на предишното правителство, заедно с Македония, се ориентира към сериозно партньорство в Вишеградската четворка, където ролята на Унгария е особено активна - играе ролята на таран на Москва срещу Брюксел. Имайки предвид, че и двамата бивши лидери: Бойко Борисов и Никола Груевски имат всички шансове да се върнат на своите държавни постове, няма да е чудно, ако в обозримото бъдеще станем свидетели на разширението на Вишеградската четворка на юг. То обаче няма да засегне Румъния - нейният политически елит се възприема като преден пост на латинския свят в славянско-унгарския масив, или на цивилизацията във варварството, както те си мислят. Докато тези остарели нагласи продължават да господстват в Букурещ, съгласие няма да има. Неслучайно визитата на Путин в Будапеща предизвика толкова тревоги в Букурещ и Брюксел.

Накрая, по повод на руско-румънските отношения искам да споделя един детско-юношески спомен: аз съм роден и съм израснал до 16-та си година в самия център на Букурещ, където сега се провеждат демонстрациите. Там се извисяваше паметник на съветския войник-освободител, с червеното знаме в ръце. После беше преместен на Шосе Киселов, наречено в чест на генерал Павел Дмитриевич Киселов: командващ руските войски в Дунавските Княжества по време на Руско-турската Война през 1828-29г. и техен управител през периода 1829-34г. (доколкото си спомням, и в България - в Южна Добруджа имахте населен пункт, кръстен на него). Впоследствие паметникът беше преместен на края на Букурещ, в съветското военно гробище, където е досега.