Само преди 2 дни Институтът на немската икономика (Institut der deutschen Wirtschaft) публикува изчисленията си за загубата на Германия вследствие на ковид-пандемията. Най-голямата икономика на континента е загубила благосъстояние в размер на близо 300 мрд. €. Президентът на института Михаел Хютер уточни, че за компенсация на тази загуба ще са нужни години. Германия е твърдо решена в бъдеще да не допуска внесени отвън кризи да ѝ нанесат такива щети. Дипломацията на страната чертае планове и набелязва приоритети на немската външна политика за времето след затихване на пандемията. Корона-кризата е поредното доказателство, че в съвременния свят вътрешната и външната политика са все по-преплетени и взаимозависими.

В дискусията за бъдещето на немската външна политика се открояват три въпроса:

  1. Колко ефективен е ЕС при вземането на важни външнополитически решения и може ли да се разчита на европейска солидарност.
  2. Колко зависимост от външни пазари и производства в Далечния Изток може да си позволи Германия.
  3. Гарантирана ли е сигурността на Германия и как да бъде дефинирана тази сигурност в съвременните условия.

От отговорите на тези въпроси страната извежда приоритетите си във външната политика и бъдещата си роля в света. Външнополитическата комисия на Бундестага смята, че пандемията ще обостри конфликтите от преди корона-кризата, а вече познатите тенденции във външнополитическата обстановка ще се ускорят. На три такива тенденции Германия гледа с особено загриженост.

Западът губи влияние и вътрешна сплотеност

Конференция по сигурността в Мюнхен измисли дори термин за намаляващото западно влияние по света. Нарече го "беззападност" (westlessness). В почти никой значим международен конфликт европейците не успяха да демонстрират сплотеност помежду си или в сътрудничество със САЩ. Или интересите им се оказаха разнопосочни, както се оказа в Либия, или както в Сирия прекалено дълго игнорираха разрастващ се конфликт. "Беззападността" е в разрез с интересите на Германия.

Друг неблагоприятен момент е, че САЩ вече не искат да играят ролята на "световен полицай". Все повече се оттеглят от регионални конфликти и връщат армията си вкъщи. Външнополитическата стратегия на САЩ от последните години е да насочват военната си мощ главно към сдържане на основните си противници - Китай и Русия.

Това че прекрачването на червената линия на Барак Обама при атаките с отровен газ в Сирия остана без последствие, промени развоя на тамошния конфликт, но и геополитическата обстановка в цялост. Башар ал Асад бе окуражен да продължи офанзивата си, а Русия получи шанс да се намеси. Оттогава Западът губи позиции в Близкия Изток. Руското влияние нараства. Германия е обезпокоена, че в региона Русия вече се превръща в трудно преодолим фактор.

Изтеглянето на западните военни контингенти от Афганистан намалява влиянието на Запада и в тази част на света. Това може да доведе до нови въоръжени сблъсъци, които да отприщят миграционни потоци към Европа и в частност Германия.

В партньорски организации под водачеството на Запада се задълбочават вътрешни конфликти. Германия е обезпокоена, защото тези организации символизират и отстояват ценностите на западните демокрации, каквато е и немската. Германия продължава да счита НАТО за "носеща колона в архитектурата на западната сигурност". Със загриженост наблюдава пререкания между членовете в пакта. Икономическите сътресения от пандемията и в близко бъдеще ще направят невъзможно изпълнението на целта за заделяне на 2% от държавния бюджета на страните-членки за отбрана.

В стабилен ЕС Германия твърдо вижда гаранция за своя икономически просперитет. В тази връзка излизането на Великобритания от съюза (Brexit) имаше за нея особено неблагоприятни последствия, тъй като двете държави прокарваха в ЕС сходни политики, а са и икономически тясно свързани.

Популистката антиевропейска пропаганда на националистите в държавите членки също обезпокоява Германия. Дипломацията ѝ се опасява и от допълнителни вътрешноевропейски противоборства, свързани с икономическото възстановяване от корона-кризата, които могат допълнително да ослабят съюза.

Конкуренцията между великите сили вече доминира международната политика

Споменах вече за неохотата, с която Германия наблюдава оттеглянето на САЩ от регионални конфликти и борбата срещу тероризма поради пренасочване на вниманието към Китай и Русия. Немските разбирания до голяма степен съвпадат с американските, че и Китай, и Русия се опитват да обезсилят съществуващия международен ред, за да укрепят собственото си влияние. Според немските експерти единствено стратегиите на двете големи държави са различни. Докато Русия се опитва със сравнително ограничени средства да нанесе максимална вреда - напр. превземането на Крим и опитът за намеса в амерканските президентски избори през 2016 г., Китай действа от позицията на своята вече трудно преодолима икономическа и военна мощ. И в двата случая Германия вижда рискове за своята сигурност.

Напоследък Китай и Русия също така активно рекламират своите авторитарни политически системи като конкуренция на западната либерална демокрация. Това застрашава доверието в западните демокрации и тяхната стабилност. В китайските и руски хуманитарни помощи, които Европа получи миналата година за справяне с пандемията от Ковид-19, Германия вижда и прикрита политическа пропаганда за спечелване на симпатии сред европейските граждани за режимите в двете държави.

Като цяло Германия е притеснена, че в борбата за надмощие на великите сили, Европа е пряко засегната, но разполага с ограничено влияние. Пример е проектът "Северен поток" 2, който стана заложник на стремежа на САЩ за сдържане на Русия. Откриването на газопровода все още се бави, въпреки че отдавна можеше да бъде завършен. Въпреки че отчита заплахите от нарастващото руското влияние, Германия продължава да е убедена, че тръбата е изгодна за нея.

Тероризмът и миграцията продължават да нарастват

Тероризмът и миграцията пряко застрашават сигурността на Германия. Въпреки нанесеното ѝ военно поражение Ислямска държава продължава да съществува в нелегалност. Успява да се разпространява и затвърждава във все повече държави от Африка и Азия. Не е прекратила и набирането на средства за нелегална покупка на оръжия в изчакване на удобен случай за нови атаки. Ал-Кайда също продължава да бъде терористична заплаха в много региони по света.

Особено разтревожена е Германия от ситуацията в африканската зона Сахел - например в Мали и Нигер. Там множество терористични банди, някои от които са част от мрежите на Ал-Кайда и Ислямска държава, ту се съюзяват, ту влизат в конфликт помежду си. Така или иначе, те унищожават и без това слабата държавност в региона. Паради въоръжените конфликти милиони мигранти търсят спасение в недалечна Европа. Германия очаква държавите от Сахел да бъдат ударени тежко и от корона-кризата поради ниските им стандарти за здравеопазване. Това допълнително ще увеличи миграцията към Европа.

Подобни заплахи немските анализатори очакват и от развитието на конфликтите в Близкия Изток.

Новите стратегии на немската външна политика

На Конференцията по сигурността в Мюнхен през 2014 г. Германия изрази готовност да поеме по-активна роля в международната политика, отговаряща на икономическата ѝ мощ. От тогава това ново начало е наричано "Мюнхенски консенсус". И тогавашният президент Йоахим Гаук, и тогавашният външен министър Франк-Валтер Щайнмайер и министърката на отбраната по онова време Урсула фон дер Лайен се застъпиха за по-решително участие на Германия при решаване на международни конфликти. На базата на горните изводи немската дипломация набелязва приоритети и стратегии за действие.

1. Стратегическа цел ЕС: вътрешна сплотеност и подобрена възможност за външнополитически действия

В ЕС Германия продължава да вижда "основната рамка на политическите си действия". Членът на Външнополитическата комисия на Бундестага Томас Ерндл уточнява: "Нашата сигурност, нашият просперитет и нашите свободи пряко зависят от един силен, функциониращ Европейски съюз". За справяне с горните предизвикателства Германия иска сплотеност на съюза и вътре в себе си, и при вземане на общи решения по външнополитически теми. Още в речта си при встъпване в длъжност като председател на Европейската комисия на 8.11.2019 г. германката Урсула фон дер Лайен се зарече под нейно ръководство комисията да стане "геополитическа". Върховният представител по външните работи Жозеп Борел пък призова Европа "да учи езика на силата".

Още 2016 г. ЕС представи новата си "глобална стратегия". Следването ѝ среща трудности, най-вече поради липсата на единна позиция на държавите членки по външнополитически въпроси. Принципът на единодушие при вземането на решения в Съвета на министрите се е превърнал според Германия в препъни камък за ефективна европейска външна политика. Немски дипломати припомнят, че дори само една партия, участваща в коалиционно правителство в дадена държава членка, да не е съгласна и обединена Европа не може да излезе с общо решение. Стратегическата цел на Германия е външнополитическите решения да се приемат с мнозинство, а не както досега - единодушно.

Същевременно Германия дава сигнали, че е готова да отстоява "принципа на европейската солидарност" при икономическото възстановяване на Европа след кризата. Според немските стратези не бива да се допуска възможността корона-кризата да отчужди от ЕС икономически или дори само емоционално отделни държави членки. Съветват обаче също така, Германия да счита неприемлив всеки опит на национално правителство да използва корона-кризата като повод за ограничаване на правовата държава и демократичните принципи.

Като поука от настоящата пандемия се чуват и призиви производството на медицински продукти, като напр. медикаменти, медицинско оборудване, предпазно облекло) да се върне в Европа.

2. Стратегическа цел НАТО: повишаване тежестта на Европа в пакта и обновяване на сътрудничеството със САЩ

При управлението на Тръмп Трансатлантическият военен съюз претърпя криза. Предишният американски президент подцени ролята на НАТО, като защитник и на американските интереси. Стигна до там да разсъждава публично, доколко членството на САЩ в НАТО е целесъобразно и изгодно. Френският президент Макрон в един момент определи НАТО като "клинично мъртъв/brain dead". Германия бе обезпокоена. Припомням намерението на Тръмп от миналата година да изтегли до 15.000 военнослужещи от нейна територия. Правителството на Байдън изглежда се опитва да успокои партньорите, да върне доверието им в САЩ.

Както вече стана ясно, Германия и в бъдеще залага НАТО да гарантира сигурността ѝ. Тя обаче е наясно, че безусловната защита от страна на САЩ, на която се радваше по време на Студената война, вече няма да е възможна. Затова стратегическа ѝ цел е да укрепи европейското крило на НАТО. Дори изглежда готова още по-активно да съдейства на САЩ в противоборството му с Китай и Русия, като заедно с европейските партньори от НАТО вземе по активно участие в сдържането на Русия.

Крайната цел на немската външна политика е запазване и укрепване на международния ред основан на правила.

3. Стратегическа цел борба с тероризма и намаляване на миграцията

Германия предимно ще се стреми да предотврати негативни тенденции в развитието на Близкия Изток и Северна Африка. Кризите в тези граничещи с Европа части на света пряко я застрашават с мигрантски наплив и тероризъм.

Освен това въпросите свързани с миграцията и даването на убежище разделят европейските общества и внасят разкол в ЕС, който както видяхме, не е в интерес на Германия. Като цяло немската дипломация поддържа мнението, че 2015 г. не бива да се повтаря. Припомням, че тогава над 890.000 мигранти достигнаха Германия и подадоха молба за убежище, предимно от Сирия, Ирак и Афганистан.

Като че ли нараства и готовността на Германия да се ангажира пряко и в Сахел с изпращане на военни подразделения, за да се пресече притока от мигранти.

4. Стратегическа цел повишение чувствителността на немските граждани към външнополитически теми

Проблемна за реализацията на новите външнополитически стратегии на страната се оказва нагласата на немските избиратели. С външнополитически теми в Германия не се печелят избори. Повечето граждани на страната считат участието във военни мисии за грешка. След претърпяната национална катастрофа като подстрекател на Втората Световна война, Германия успя да се превърне в една от най-миролюбивите държави в света. В следвоенната немска конституция е записано: "От немска земя никога повече не бива да започва война!/Von deutschem Boden darf nie wieder Krieg ausgehen!" Поколения немци са израснали с етичната норма за ненасилие и пацифизъм. Сега е трудно да бъдат убедени, че геополитическата обстановка налага повишение на разходите за отбрана и изпращане на немски войници на мисии зад граница. Външнополитическите експерти призовават за информационни кампании, обясняващи на гражданина конкретните последствия от международни кризи за неговия личен живот. Съветват и за повече парламентарни дебати по външнополитически теми.

Ясно е, че каквито и стратегии да изготвят дипломатите, в действаща демокрация те могат да се реализират само, ако гражданството ги припознае и застане зад тях.