Възможна ли е демократизация в Беларус?

През последната седмица най-горещата точка на Европа несъмнено е Минск, столицата на Беларус. Многохилядни протести, сблъсъци, масови арести, данни за брутални издевателства над граждани... И всичко това след обявяването на резултатите от президентските избори, на които досегашният държавен глава Александър Лукашенко получава 80% от вота.

Протестите не стихват вече седмица, въпреки че най-критичните моменти сякаш отминаха. Когато стана ясно, че има поне двама загинали в следствие на безредиците и тяхното потушаване. Когато хиляди бяха арестувани и малтретирани, а десетки жени и момичета бяха изнасилвани в участъци и импровизирани арести. Когато силите за сигурност използваха шокови гранати, сълзотворен газ, водни оръдия. Когато дори военни части излязоха от поделенията, но в крайна сметка не се намесиха (интересно на чия страна биха го направили).

До неотдавна Беларус бе възприемана като "образцова диктатура", в която масовите вълнения са немислими. Как стана така, че народът въстана срещу управлението?

Ето какво споделя г-н Бисер Стоянов, българин, живеещ в Минск от 2013г. насам:

"В последната седмица след изборите за президент 2020 народът на Беларус порасна с няколко века. Освободи се от страха от диктатурата и декларира по улици, площади и заводи правото си на изборен глас, свободно изразяване на мнението и противопоставяне на насилието на органите за сигурност. Беларусите са наясно , че принадлежат към Съюзната държава Евразийски Съюз, рускоезичният свят и икономика. Народът декларира с публичните си акции, че е време за смяна на лидерството на страната и честни избори за президент и парламент."

След като през 1994 г. Лукашенко застава начело на държавата, оттогава насетне неизменно печели изборите, при това с подобен на сегашния процент. Причините за това се кореняха както в репресиите спрямо всяка опозиция, така и в естественото одобрение, на което се радваше сред значителна част от беларусите.

Дълго време диктаторските методи на "Батька" не правеха кой знае какво впечатление, тъй като мнозинството от жителите на Беларус не роптаеха гласно. А не роптаеха, понеже стандартът им на живот бе задоволителен, макар и скромен. В 9,5-милионната държава практически няма безработица; средната заплата е едва 350 щатски долара на месец, но и разходите за живот са поносими - комуналните сметки (електричество, отопление, вода и т.н.) в масовия случай са под 10% от заплатата, а хранителните стоки са сравнително евтини; на обществени места редът и чистотата са на особена почит, а криминалната престъпност е в поносими граници; за разлика от съветската епоха, излизането в чужбина е улеснено, стига да не дължиш данъци и осигуровки; по разбираеми причини, страната бе заобикаляна от бежанските и миграционните потоци, които наводниха (западна) Европа.

Доскоро се смяташе, че дори и при напълно честни и свободни избори, Лукашенко би останал на власт. Но очевидно вече не е така. Независими проучвания на общественото мнение продължават да не се публикуват, цензурата е строга, но по мащаба на сегашните протести (далеч не само в столицата) може да се съди, че популярността на беларуския лидер сериозно е спаднала. При над сто хиляди протестиращи в Минск и (десетки) хиляди в други градове е ясно, че обществената подкрепа за Лукашенко едва ли надхвърля 25-30%, което поставя преизбирането му под много сериозна въпросителна (ако изборите бяха честни). Мащабите на народния гняв са съпоставими с тези в България от началото на 1997 г. Интересното е, че и структурата на заетостта напомня на нашата от преди приватизацията - всички големи предприятия в Беларус са държавна собственост, а частният сектор е основно в малкия и донякъде в средния бизнес. Съществената разлика обаче е, че беларусите протестират не поради социално-икономическа безизходица, а заради чувството за несправедливост, заради грандиозната изборна измама, заради унижението с нагласените изборни резултати.

Явно през последните месеци (може би година) диктатурата е станала много по-нагла и нетърпима. Показателен пример е, че след парламентарните избори миналата година се оказа, че в парламента няма нито един опозиционен депутат (до преди това винаги имаше някаква, макар и много слаба опозиция). Арестите на опозиционни кандидати за президент, недопускането на международни наблюдатели за изборите и свирепият натиск върху местните такива недвусмислено говореха, че Лукашенко изпуска контрола върху ситуацията. И накрая обявените изборни резултати взривиха социалния мир.

Какво следва оттук нататък? Макар и масови, протестите сами по себе си едва ли могат да разчитат на успех. Падането от власт на Лукашенко е възможно само ако армията на Беларус застане на страната на протеста - но това едва ли ще се случи (критичният момент бе в първите дни, но се размина). А и при такъв сценарий е възможна "братска помощ" от Русия - Лукашенко вече получи уверенията на руския президент Владимир Путин за военна помощ (вярно, в случай на външна агресия от Запад, но и местен бунт на армията може да се квалифицира като "външна намеса").

Оттегляне на Лукашенко заради евентуален дипломатически натиск от САЩ и ЕС също звучи нереалистично. Просто "Батька" е твърде удобен както за Кремъл, така и за Запада. Към момента (преди изграждането на "Северен поток" 2) основните количества руски газ за държавите-членки на ЕС минават транзитно през Беларус. Отделно, стратегическото позициониране на страната като "буфер" между Русия и НАТО изглежда е в интерес на всички.

Друг важен момент е, че протестите в Беларус нямат за цел да променят външнополитическата ориентация на страната (за разлика от киевския Майдан преди години). Нито един от опозиционните кандидати за президент не е оспорил стратегическата важност на приятелските отношения между Москва и Минск. Беларус получава ежегодно от Русия "подаръци" под формата на нефт и природен газ, които Минск "плаща" чрез оставането си в руската геополитическа орбита. А за разлика от украинския, беларуският национализъм не е антируски, а е с вътрешна насоченост - към собствената идентичност, базираща се на някои специфики на националния характер (добронамереност, помиряване, толерантност), но не толкова на собствения език, който се говори от по-малко от една четвърт от населението. Да не забравяме също, че Русия и Беларус имат и договор за военна взаимопомощ. Все неща, които трудно биха довели до "украинския" сценарий.

Беларусите днес просто искат справедливост и базови граждански свободи. Но изглежда, че е малко вероятно да ги получат. Което е жалко на фона на случващото се през последните дни. А всичко това става в Европа, само на някакви си хиляда километра от Берлин и Виена...

Авторът благодари на Бисер Стоянов за оказаното съдействие.