С подписания нов Колективен трудов договор лекарските заплати се вдигат с 800 лева, а на медицинските сестри - с 550 лв. С тази впечатляваща новина започна седмицата. Премиерът Кирил Петков побърза да обяви обещанието на коалицията за изпълнено и възкликна: "В здравната система хората са най-важните!" Така е, в която и да било система.

Малко подробност е, че обявеното увеличение е споразумение на хартия. Със същия успех можеха да зарадват лекарите с 1600 лв. допълнително, а сестрите да получат обещание за 1100. Колективният договор е подписан между синдикалните организации в здравеопазването - Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, Медицинска федерация "Подкрепа" и работодателската организация - Националната браншова стопанска камара на търговците - дистрибутори на едро на лекарствени средства, медико-санитарни и билкови препарати. Последната впрочем беше единствената работодателска организация, която сложи подписа си под договора. Министерството на здравеопазването е само медиатор за постигането на споразумение.

Какво следва от тук нататък. На практика все още нищо, защото някой трябва даде тези пари. По тази причина перспективата за стартова заплата за лекар от 2000 лв, за мед сестра от 1500 и за санитар от 900 лв, не предизвика особена еуфория в здравните среди.

Как стоят нещата в действителност? Парите държи и дава НЗОК на базата на гласувания от Народното събрание бюджет. Ако питате Касата ще ви опонират, че не дават пари, а купуват медицински дейности. Само че медицинските дейности имат определена цена - т-нар. клинични пътеки (КП). От години съсловните организации в здравеопазването тръбят, че те са недофинансирани и че всъщност калкулират престоя и лечението на пациента, без да включват положения труд. Наскоро един от зам.-председателите на УС на БЛС за пореден път напомни, че медицинският труд все още не е остойностен. Което подсказва, че при съществуващите в момента КП, от които печелят здравните заведения, внушително подобрение на доходите в бранша не следва да се очаква.

Лекарският съюз и Касата са на път да се споразумеят за 25% увеличение на клиничните пътеки, за да продължат медиците да получават по-високите възнаграждения от времето на пандемията. При това не всички. За да стане факт това, съсловната организация и здравният фонд трябва да подпишат най-сетне Анекс към Националния рамков договор, с който тези заплати да станат реалност. Въпреки очакванията това да се случи през изминалата седмица, подписването на анекса все още не е факт, което е сигнал за проблем при преговарящите.

Но дори и двете организации да успеят да се споразумеят за 25% увеличение, не всички болници ще могат да осигурят споменатите по-горе заплати на служителите си. В най-неизгодна позиция са общинските лечебни заведения, които работят по евтини клинични пътеки (не правят сърдечни и мозъчни операции например) и едва свързват двата края. За да бъдат в състояние да изплащат увеличените възнагражданеия, те вероятно ще трябва да поемат нови дългове.

Неотдавна д-р Иван Кокалов член на НС на НЗОК коментира, че болниците в малките населени места, предимно общински, ще трябва да бъдат подкрепени от общините. Общините обаче мълчат, тъй като открай време срещат трудности да поддържат живи лечебните заведения, в които са съсобственик - дефицитът на кадри и високата средна възраст на медиците по тези места са проблем, който виси от десетилетия. На практика по-голяма част от тези болници са просто сгради, които се нуждаят от ремонт и в които няма кой да работи.

В същото време и в момента има лечебни заведения, които изплащат подобни на споменатите по-горе заплати, като университетската кардиологична болница "Св. Екатерина" например, но това е възможно само защото там се извършва високоспециализирана и добре платена лечебна дейност, при това дефицит на кадри няма.

Кой какво получава в частните болници може само да се предполага, тъй като достъпът до подобна информация не е публичен.

На фона на постигнатия на хартия успех за увеличаване на заплатите в здравния бранш, управляващата коалиция планира сериозни реформи в сектора. Реакцията на медиците към заявените намерения е нееднозначна и почти всеки анонс за промяна се съпътства с позиция "против" от една или друга съсловна организация.

Председателят на Комисията по здравеопазване в НС доц. Антон Тонев неотдавна обяви, че се предвижда да бъде премахнат изборът на личен лекар и всеки да може да се лекува при който си иска специалист от извънболничната помощ. Оспорена беше капитацията (гарантирана сума, която общопрактикуващите лекари получават за всеки записан в практиката си пациент). Както можеше да се предвиди семейните лекари остро възразиха срещу тези намерения - едно че не желаят да им се пипат сигурните пари, второ, че не се знае при освобождаване на достъпа до всички джипита дали някои няма да останат без пациенти.

Друга революционна идея е въвеждането на диагностично-свързаните групи (ДСГ) в болничното лечение. Тази тема отдавна се предъвква, но така и не е видяла реализация. Какво представляват въпросните ДСГ? Ако влезете в болница с коронавирус например, колкото и да не е актуално в момента, но имате високо кръвно или диабет, или бъбречно заболяване - лечението ви да е комплексно и да обхваща всички здравни проблеми, които имате - в случая ковид инфекцията и хроничните болежки. Това трябва да бъде калкулирано, разбира се, за да може Касата да го плаща. От пръв поглед личи, че това ще оскъпи лечението и ще вдигне средствата, необходими за здравеопазване. Сегашният бюджет не може да си го позволи. Колко ще може да се случи в бъдеще, също е трудно да се прогнозира. Отдавна се говори за нуждата от пруструктуриране на болничната помощ, но никой не посяга към непопулярната мярка, а болниците продължават да се роят, макар и не с темповете от предишни години. В сегашния вид на системата наливането на още пари не изглежда разумно.

Още при преговорите за съставяне на правителство бъдещите партньори поставиха още някои изисквания към сектора - праг на заплатите на директори на болници, което възмути най-вече администраторите в печелившите лечебни заведения. Заложиха и ограничение - за заемането на няколко ръководни длъжности едновременно - това пък предизвика недоволство от страна на университетските болници, тъй като шефовете на катедри са и шефове на клиники и перспективата да се лишат от сериозна част от парите си, съвсем естествено не ги хвърли във възторг.

Най-трудно се осъществяват добри намерения, като това с увеличаването на заплатите за медиците. Особено ако, за да стане възможно, е необходимо да се вземат поредица от мерки, които никак не вдигат рейтинга и се посяга на нечии пари.