Владимир Путин и неговите поддръжници в САЩ обичат да обвиняват НАТО, че разширява все повече териториалните си завоевания след края на Студената война. Те пренебрегват факта, че през 2008 г. Алиансът отказа на Грузия и Украйна дори да започнат процес по присъединяване. Това са и двете страни, които руснаците разпокъсаха, като въпросът сега е дали експанзията на Русия ще изиграе ролята на шамар за западните лидери и ще ги събуди от дрямката им.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен миналата седмица алармира по време на посещението си във Вашингтон, че разглежда Крим като елемент на по-мащабна стратегия на Русия. Анексирането на Крим от Москва, каза той, е сигнал, който трябва да ни стресне и който "трябва да бъде последван от повишаване на европейските разходи за отбрана." Тук той може да включи и САЩ.

Общият брутен вътрешен продукт (БВП) на 28-те страни членки на НАТО възлиза на 30 трлн. долара. С малки изключения, като например Полша, разходите за отбрана на страните от НАТО намаляват след края на Студената война. През 2013 г.само четири страни членки - САЩ, Великобритания, Гърция и Естония, са отделили поне 2% от БВП за отбрана.

Франция със своите 1,9% от БВП за отбрана не покрива техническите изисквания за членство, които определят 2% като минимум. Дания, страната на Расмусен, харчи 1,4% от своя БВП за отбрана, Германия - 1,3%, Италия - 1,2%, Испания - 0,9%. Това са такива нива на разходи за отбрана, сякаш тези държави разглеждат като най-голяма заплаха за себе си страна като Белгия.

А тенденцията е низходяща, след като мнозинството от членовете на НАТО съкратиха отбранителните си разходи през 2013 г. Сред страните, които по-сериозно са орязали разходите си през миналата година, са Канада - със 7,6%, Словения - 8,7%, Италия - 10,3%, Унгария - 11,9%, и Испания - 11,9%.

САЩ съкратиха общите си военни разходи с около 2%. Това може да не изглежда твърде много, но делът на американските харчове за отбрана съставя 72% от всички разходи за отбрана на натовските държави през 2013 г. Последното бюджетно предложение на Обама също предвижда намаляване на разходите, като през 2011 г. САЩ са харчили за отбрана 4,6% от БВП, за фискалната 2015 г. са предвидени 3,5% от БВП, а за 2017 г. - 2,9%, когато Обама ще напусне Белия дом и би следвало да предаде на своя наследник една по-силна държава, но при настоящата тенденция тя ще бъде всъщност по-слаба.

Теорията на американския президент за "колективна сигурност" се заключава в разбирането, че с оттеглянето на САЩ от своите исторически ангажименти в Европа и Близкия Изток, съюзниците с общи усилия ще възпират агресорите и ще защитават интересите на Запада. Съкращенията в бюджетите за отбрана на натовските държави подсказват друго.

Според проучване на щатския Университет за национална сигурност от 2012 г. съкращенията са създали проблеми при изпълнението на основните задачи на НАТО, като в резултат на орязаните бюджети за отбрана силите му не са добре обучени, подготвени и достатъчно оборудвани. На прост език това означава, че ако Владимир Путин постави под прицела си източната периферия на НАТО, като се насочи към балтийските страни например, Алиансът може да не е способен да се противопостави, дори и да има политическа воля.

Европейските сили през последните години пратиха в небитието цели дивизии и оръжейни системи. Британската кралска флота не използва подходящ самолетоносач. Холандия през 2012 г. разформирова своя тежко въоръжена дивизия. Франция и Великобритания пък разполагат с едва по 200 бойни танка. Франция е намалила своите поръчки за бойни самолети „Рафал" до 6 броя годишно в сравнение с 11 бройки през предишни години. Това дори не е линията „Мажино" (системата от френски укрепления, разположени по границата с Германия, изградени в началото на 1930-те години - б. р.).

Повечето членове на Алианса също така са опасно демобилизирани: Германия през миналата година обяви планове за съкращаване на войските си до не повече от 180 000 души. За сравнение, нейните войски са наброявали 545 000 души в края на Студената война. Френската армия е редуцирала своя размер до 213 000 души. През 1990 г. Франция е имала 548 000 войници. Великобритания разполага със 174 000 военнослужещи, докато през 1990 г. те са били 308 000.

Страните от НАТО също така отложиха поддръжката на основното военно оборудване. Тази занемареност, обикновено прикривана, стана явна през 2011 г., когато Великобритания и Франция останаха без боеприпаси по време на кампанията на НАТО в Либия.

От своя страна Русия взима много на сериозно военните въпроси. Режимът на Путин увеличи разходите за отбрана със 79% през последното десетилетие, сочи проучване на „Брукингс" (Brookings). По информация на Световната банка разходите за отбрана на Русия възлизат на 4,5% от БВП на страната през 2012 г.

След десетилетие на запуснатост след края на Студената война по военните въпроси, Москва започна да коригира пропуските си, като модернизира военноморския си флот и военната си авиация. Държавните медии в Русия не пропуснаха да възхвалят тези постижения няколко седмици преди нахлуването на Путин в Крим.

Оправдавайки съкращаването на военния бюджет на Германия, тогавашният германски министър на отбраната Томас де Мезиер прогнозира през май 2013 г., че "е по-вероятно в бъдеще Бундесверът да се ангажира с кризи и конфликти по света, отколкото със защитата на страната." Такова мислене може само да стопли сърцето на Путин и да увеличи апетита му за придобиването на нови територии.