Какво е войната? Въпрос без еднозначен отговор! По-точно той принадлежи към тези въпроси, за които може да се каже, че са прости, но със сложни отговори. Войната може да бъде разглеждана на различни равнища - социално-етично, политическо и икономическо, геополитическо. Войната винаги е свързана с интересите на елитите и никога с тези на обикновените хора, които формират гръбнака на съвременните модерни общества. Именно по тази причина развитието на демокрацията е най-голямата превенция, срещу започването на военни кампании, която историята познава. Ако се опитаме да разгледаме започването на една война като процес, то ще стане ясно, че тя обикновено започва като вътрешнополитическо явление и прераства във външнополитическо. Един елит, които желае да воюва, първо трябва да убеди своето общество, че подобни агресивни действия са необходими и че те са в интерес на обществото, който съответния елит е длъжен да защити. Подобно убеждаване няма как да се случи в условията на рационална среда. Точно поради това демокрацията ограничава възможностите за воденето на война, а тоталитарните и особено авторитарните режими дават такава възможност и щом съответния елит я пожелае, тя лесно може да стане реалност.

Разбира се, един авторитарен и военолюбив режим никога не може напълно да убеди своето общество, че войната е необходима, макар да разполага с широка палитра от средства, които може да използва в тази посока. Това несъмнено се отнася и за вътрешнополитическата ситуация в Русия към момента, без да може да се каже, поради липсата на надеждни социологически данни, каква точно част от руснаците и другите народи в Руската федерация не подкрепят войната в Украйна. Независимо от това е категорично ясно, че такива хора в РФ има. Де факто по отношение на страната агресор може да се отбележи, че войната е не само израз на нейната външна политика, но остава и траен белег на вътрешната, т.е. евентуална вътрешна дестабилизация на агресора е сценарий, който никога не може да бъде изключен, докато върви провеждането на военната кампания. Именно това обстоятелство налага на военолюбивият елит да провежда непрекъснато убеждаване, т.е. пропаганда за необходимостта от воденето на войната (специалната операция по кремълски). Той за нищо на света не може да допусне разрастване на антивоенните настроения вътре в своето общество, защото подобен процес не само би довел до яснота относно разминаването на интересите между елит и общество, но и директно би предизвикал подкопаване на авторитарната власт. За пропагандата на авторитарните елити често е характерно отсъствието на логика и наличието на вътрешни противоречия.

Това беше видно и по време на речта на Владимир Путин на 9 май в Москва. В нея той хем изтъкваше значението на победата над нацизма и фашизма преди 77 години, хем отбелязваше, че тези явления и днес съществуват в Украйна. На практика това означава, че или преди 77 години руснаците не са се справили достатъчно добре, или просто днешните твърдения по отношение на Украйна не отговарят на истината.

Естествено и днес съществуват, повече или по-малко, маргинални групи с по-краен националистически уклон. Има ги вътре в самата Русия, има ги в Западна Европа, има ги включително и в България. И тук авторитарният елит в Кремъл отново е в противоречие, когато говори за прочистване на Украйна от крайни националистически елементи, защото между групи с краен националистически уклон в Европа и Кремъл определено съществуват симпатии и именно на тях Москва разчита да промотират нейната политика в страните от колективния Запад (по Лавров).

Това промотиране на чуждестранни тези и интерпретации на събития от миналото и настоящето може да има различни проявления в демократичните страни. Ако вземем например Франция, където неотдавна имаше президентски избори, не бихме могли да кажем, че гласоподавателите, подкрепили Марин льо Пен, задължително имат някаква проруска ориентация. Те просто изразяват своя протест срещу недостатъците на политическия и социално-икономическия модел във Франция. Първосигналната реакция остава далеч от разбирането, че въпреки недостатъците във Франция, при появата на руски модел там ситуацията бързо би станала такава, че настоящите френски недостатъци биха изглеждали като мечта от миналото.

Франция обаче е страна със стабилни институции и принадлежи към западните традиционни демокрации. Възприятията за недостатъци в не докрай утвърдените и по-крехки демокрации, към които спада България, носят значително по-голям риск. Това не само може да е източник на институционална нестабилност, но може да предизвика и високи нива на гражданско напрежение (за момента няма да използваме по-силна дума). За утвърдените демокрации е характерно гледането напред, гледането към бъдещето. Събитията от миналото се помнят, тези които заслужават се уважават и почитат, но бъдещето е това, в чието име се формират и осъществяват публичните политики. Бизнесът, за да е конкурентен, също трябва да е ориентиран към бъдещето. Системата на международните отношения се подобрява въз основа на анализ на миналото, за да е по-стабилна в настоящето и бъдещето. В неукрепналите демокрации нещата стоят по-малко по-различен начин. В тях обикновено има по-малки или по-големи социални групи, които не възприемат еднозначно хода и посоката на развитието. Те симпатизират на отминали времена и по някакви свои ирационални начини се стремят към тях, без да осъзнават, че времето назад не може да се върне.

Именно към такива групи в Източна Европа се опита Русия да отправи послание, когато в края на миналата и началото на тази година заговори ултимативно, че НАТО трябва да се свие до границите си от 1997 г. Така трябваше да се подхранят антинатовските настроения, каквито има в някои бивши социалистически страни. Всичко това води до емоционални, а не фактологически оценки на миналото и настоящето, а така се появява един определено сериозен потенциален източник на гражданско напрежение. Публичното поведение на подобна група "възрожденци" в България кулминира в стремежа да бъде премахнато украинското знаме от фасадата на Столичната община. То е поставено там с решение на СОС, взето след гласуване от общинските съветници. Оказва се, че за "възрожденската" група украинското знаме на сградата на общината е голям проблем, но не е никакъв проблем присъствието на паметник на окупационна армия в центъра на София.

Нагнетяването на гражданско напрежение чрез ваденето на призраци от миналото и фиктивното им инсталиране в настоящето може да продължи през следващите седмици и месеци. Затова би било добре отговорните институции да наблюдават обстановката и да бъдат внимателни. Именно такива призраци от миналото са твърденията, че Украйна е някакво свърталище на нацисти и фашисти. А това според позицията на Кремъл е напълно достатъчно за започване и провеждане на пълномащабна военна инвазия, макар кремълският речник да е различен.

Финландия и Швеция стабилно се ориентираха към членство в НАТО. На практика руският ултиматум за свиване на Алианса води точно към обратното - неговото разширяване. От Кремъл говорят за отговор на разширяването, на този етап без конкретика. Сред възможните отговори обаче може да бъде нов опит за засилване на антинатовската реторика в част от страните в Източна Европа, сред които е и България. Добре е системните политически формации (и управляващи, и опозиция) да бъдат наблюдателни и при необходимост да реагират с ясни и разбираеми послания към симпатизантите си.