Войната в Украйна е престъпление. Като всяка война. Тази обаче нас българите особено ни отвращава и наранява. Владимир Путин прекрачи границите на етика и съвест. Няма и не може да има аргумент, който да оправдае широкомащабната инвазия, която нареди. Руснаци убиват украинци. Отбранявайки се, украинци са принудени да убиват руснаци. И двата народа са ни културно близки. И двата народа наричаме братски. И двата народа - както ежегодно слушаме от речите на националния си празник - са гинали за свободата на България. Далеч не само заради това тази война трябва веднага да спре! А за да спре, е добре да осъзнаем и отстраним всичко, което пречи. Да се замислим и ние, тук, на Запад, направихме ли това, което ни е възможно, за да я предотвратим? Направихме ли това, което е нужно, за да я прекратим? Нямам предвид наричането на руския президент Путин с имена и захранването на конфликта с все по-мощни, все по-смъртоносни оръжия.

Очаквано - както в Русия, така и у нас, военновременната пропаганда полудя. Бисмарк някога беше казал, че "никога не се лъже повече отколкото преди избори, по време на война и след лов..." Истина и бълнуване и в новинарския поток, и в реториката на достопочтени анализатори преляха едно в друго. Няма значение дали от наивност, дали преднамерено. Тенденциозност замъгли погледа. Пиша анализ, а анализът не е памфлет. Нямам право да бълнувам. Какъв е смисълът да се състезавам с колегите по обругаване на противника - в случая Путин и руската солдатеска. От мен се очаква принос, колкото и скромен да е той, за осмисляне на случващото се.

Надявам се да бъда и правилно разбран. Надявам въпреки войната да избегнем ситуация, която Джордж Оруел някога описа така: "във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината ... е екстремизъм." А нали точно с това твърдим, че превъзхождаме Путинова Русия - че не се страхуваме от свободната личност? Че не се страхуваме от истината? Надявам се папагалите от нашата страна на пропагандния фронт да не закрякат сега "путинист", "евразийски шпионин" или някоя друга набързо изтърсена нелепица. Всеки, който ме познава, знае че съм самата противоположност на всичко това. Точно затова няма да подмина и нашите прегрешения. Наши действия или бездействия, противоречащи на собствените ни, на Европейските и Евроатлантическите ценности.

Войната вилнее вече пета седмица. Завихря на терен собствена динамика. Превръща стратегии и тактики в хаос. Немислимото до преди седмица, днес вече се е наложило като нормалност. И така седмица след седмица. И всичко това на гърба на украинските хора! Е добре - и на гърба на руските войнишки майки и съпруги. Осъзнаваме ли, че колкото повече жертви дават страните, толкова повече падат скрупулите за въздържание от жестокост? Какво удовлетворение - и кому? - може да носят възгласи "хайде наш"те - бийте ги!", като и наши и чужди са живи хора, които мрат, а за българите в тази война чужди няма? Който не го е сторил, е добре да се замисли за сублимния садизъм на зрелищничеството, което войната предизвиква.

Добре е, че колкото и поочукано, правото на свободно слово все още устоява. (Надявам се все пак войната да не послужи по примера на "ковид кампанията" като пореден повод да ни лишат от граждански права и свободи...) Факт е, че и руснаците, и ние радикално забранихме на своя територия медиите на противниковата страна. Лов на вещици се разрази в Русия. По-тъжното е, че същото се случва и у нас - на Запад. Истерията роди гротески като забрани на Достоевски, Чайковски, Чехов. Та те - дори това да не се осъзнава и харесва на цензурата - отдавна са станали част от ДНК-то на общоевропейската култура. Но пък и кога политическа цензура е разбирала нещо от култура...

Оформят се два херметично изолиращи се един от друг свята. Два свята истеризирани от пропаганда. Два свята в нова Студена - а в Украйна и гореща - война. Два свята главоломно губещи връзка помежду си и спиращи да разбират един друг. А и от двете страни на фронта има бутон за ядрено унищожение на Земята. С всяко недоразумение, всяка самонадеяност рискуваме да се самовзривим. Няма да остане и кой да разкаже кой е бил по-по-най. Поради такива игри на надмощие - поради такова детинско перчене, спряхме да осъзнаваме, колко уязвимо е станало правото на живот на Земята...

След като отново сме в Студена война, е добре да видим как предците се справиха с предходната. Добре е да се сетим за мъдри, далновидни и смирени политици като немския канцлер Вили Бранд и неговия министър за специални задачи Егон Бар. Егон Бар обичаше да напомня, че в ерата на ядреното оръжие, "който натисне копчето първи, умира втори...". През 70-те години под мотото "Wandel durch Annäherung" ("Промяна чрез сближаване") Бранд и Бар подадоха на колегите си зад Желязната завеса ръка за разбирателство. Така умно - без заплахи и обиди - направиха първата стъпка за понижение на страховитото напрежение между Запада и Изтока. И двете страни заплашително бяха насочили един към друг ракетите си. Рискът от ядрена война, която десетина години по-рано, по време на Кубинската криза, за една бройка не избухна, значително се снижи. С разведряване канцлерът Бранд и министърът му Бар подготвиха почвата за саморазпад на съветския комунизъм и обединение на Германия. Такива политици са нужни сега - не съскащите ястреби, които са окупирали медиите ни.

Украйна ще спасим и опазим от нови жертви и разруха с дипломация - не с доставка на оръжия и агресивна реторика. Трябва само да намерим на Запад личностите, които да го сторят. По презумпция днешните Бранд и Бар най-логично би било да са президентът Байдън и външният министър Блинкън - ръководителите на водещата държава в западния свят. Според нашите Европейски и Евроатлантически ценности се очаква това да е и държавата умиротворител. Американските президент и външен министър да са гарант за световния мир. Затова гледаме на тях като на "световен полицай". А ако един полицай не може да омиротворява, не може да прилага закона и предпазва от насилие, какъв полицай е той? Еднополюсният световен ред е за предпочитане само ако произвежда повече мир и стабилност в сравнение с възможен многополюсен. Ако американската администрация през декември и януари бе преодоляла суетата и бе поканила Путин на открит, равнопоставен диалог - жест, на който руският президент отдавна се надяваше, жест, който би показал, че и той, и интересите на държавата му са взети насериозно - войната може би можеше и да бъде избегната. Чрез преговори - без да загине и един украинец.

Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че войната в Украйна протича на три отделни нива. Първо Русия се опитва да си върне "прелъстената" от Запада Украйна, чийто народ руското ръководство счита за историческа част от своя народ. На второ ниво войната е геостратегически сблъсък между Русия и единствената останала суперсила САЩ. Русия се заявява като нов, независим, равноправен геополитически център на влияние, еманципиращ се от васалното си положение спрямо хегемона. Ако Русия спечели войната и устои на санкциите, ерата на еднополярния световен ред свършва. С всички рискове и неизвестни, които произтичат от това. Китай, също с претенции да бъде признат за равноправна суперсила в нов многополюсен световен ред, е особено заинтригуван от геостратегическия развой на войната. Не случайно се въздържа от критики срещу Русия. На трето ниво войната в Украйна е сблъсък между цивилизации. И тук ние отново имаме немалка вина. Русия, дълго се надяваше Западът да я припознае като част от своята цивилизация. Не получи това признание. Високомерието ни и рефлексите от времето на предишната Студена война я отчуждиха. Реакцията ѝ бе да се отдръпне в някакъв свой евразийски светоглед. Европа отчужди Русия като партньор, съмишленик, суровинна база, а може би и военен партньор на европейската цивилизация. Подари я на Китай.

Да видим как протича войната на терен. Путин и тайните му служби явно са изненадани. Изглеждат напълно неподготвени за мощната съпротива на украинците. Опровергано е романтичното им очакване за лесно завръщане на Украйна в "руския свят". Очакването, че "блудна" Украйна по примера на Крим без много съпротива ще се остави на прегръдката на по-големия брат. Тази заблуда е гибелна и за руската армия. Тя явно търпи съществени загуби. Кремъл поради по-големия си ресурс все още е в по-изгодна позиция да спечели войната. Но въпросът е: на каква цена? Путин и обкръжението му дотолкова са се оставили да бъдат заслепени от мечтите си за беззащитна и покорна Украйна, че изглежда дори не са подготвили екзит стратегия - стратегия за излизане от войната. Колкото и невероятно да звучи, не виждаме план "Б". Импровизациите, които ще произтекат от това, не предвещават нищо добро.

А войната все повече противоречи на интересите на самата Русия. Тя не само не връща украинците в "руския свят", а окончателно ги отчуждава за поколения напред. Дори рускоговорящите украинци - дори тези които са етнически руснаци. След претърпените травми от войната и те ще преосмислят отношението си към Руската федерация. Спомням си как през 2014 г. в Мариупол украинци, несъгласни с антируската политика на сформираното след Майдана ново правителство в Киев, заставаха с телата си на пътя на украинските танкове, изпратени да потушат бунта им. Сега Русия разруши града им. Разруши домовете им. Няма значение, че една от причините, която изтъква, за да оправдае насилието си, е "денацификация" - нуждата да бъде унищожен базирания в града крайнодесен батальон Азов. Да, Азов изповядва русофобия, която в много аспекти прилича на нацистката и е в противоречие с Европейските ценности. Години наред ние услужливо си затваряхме очите. Да, Азов е вдъхновен от Степан Бандера, който заедно с Вермахта и СС по време на Втората световна война е съучастник в убийства на стотици руснаци, поляци и евреи. И тук замижахме. Да, Азов е под наблюдение дори на службите в Германия, защото на украинска територия обучава неонацисти от цяла Европа - включително Германия - да си служат с оръжие. Дори всичко това обаче не е достатъчно, за да оправдае насилието, извършено от Русия - унищожението на Мариупол, един половинмилионен град.

Владимир Путин се опита да опише войната срещу Украйна като поход срещу "геноцида" на рускоезичното население в Донбас. В следствие на обстрела на украинската армия през последните години там наистина загиваха по няколко десетки цивилни на година. Съгласен съм, че всяка жертва е свидна. Жертвите, вследствие на отприщената от Путин война обаче са стотици - при това на ден. Причина и следствие изглеждат напълно несъразмерни.

Жертви сред цивилното население на Донбас (1)данните за 2021 г. са до 31.10.)

Жертви сред цивилното население на Донбас (1)данните за 2021 г. са до 31.10.)

Ясно става, че със заповедта си за нападение срещу Украйна Владимир Путин сам си заложи клопка. И - падна в нея. Сега не знае как да изпълзи. Както е казано, каквото сам си направиш, няма кой друг да ти го направи. За САЩ и Великобритания обаче това е шанс ядреният конкурент да бъде изваден от строя. Това ме притеснява. Цинични геостратези зад океана и на острова вероятно разглеждат войната в Украйна и като удобен и евтин начин за елиминиране на конкурента Русия. Миналата година англосаксонски държави създадоха отбранителния пакт AUKUS (Australia, United Kingdom, United States). При това не се посвениха да унижат партньора си в НАТО Франция. С военното си обединение намекнаха, че и в бъдеще възнамеряват да имат решаваща дума в налагането на световния ред. САЩ вече не могат сами да се справят с Китай и Русия взети заедно. В партньорство с независимата след Брекзит ядрена Великобритания явно изчисляват някакви шансове за успех. По тази логика англосаксонските държави може и да имат някаква изгода войната в Украйна да се удължи. Да продължи до пълно омаломощаване на Русия. Тази война обаче трябва да бъде спряна веднага! Това поне изискат Европейските и Евроатлантическите ценности...

Наскоро британският премиер Борис Джонсън, под чиято рошава прическа според мен нерядко проличават и рошави мисли, направи аналогия между борбата на Украйна за независимост от Русия и ... борбата на Великобритания за независимост от ЕС. Ами ... озадачихме се. Стреснахме се. Някак си не ни се струваше, че обединена Европа в очите на партньора ни Великобритания изглежда като ретроградната, самозабравила се Русия. Изказването на вдъхновителя на Брекзит Джонсън най-малкото не звучи партньорски. В подтекста му анализатори дори разчетоха разминаване на интересите на острова с нашите - европейските. А да не забравяме, че Джонсън е един от най-шумните автори и изразители на западната позиция спрямо войната в Украйна.

Немалко анализатори на Запад считат, че Путин е станал ретрограден, агресивен и неконтролируем за Запада, защото нашето отношение към Русия го е подтикнало. В Германия този възглед е добре формулиран например от дългогодишната кореспондентка на държавната немска телевизия ARD Габриеле Кроне-Шмалц. Книгите ѝ обясняват Русия на немската публика. Подобно мнение има парламентаристката от партия "Левите" Сара Вагенкнехт. Бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, един от най-близките приятели на Путин, също не опровергава това твърдение. Още през 2012 г., след преизбирането на Путин за президент, предшествано от масови протести, той за пореден път го квалифицира като "демократ, на който и под лупа не можеш да намериш дефекти". Какъв контраст само между тогавашната констатация на Шрьодер и образа, който налага Западът днес за руският президент - едва ли не злодей, нарицателно на злото. Дори президентът Байдън се остави да бъде въвлечен в битката с епитети, обявявайки, че руският президент е "касапин", който не можело да остане на власт. Американския сенатор Линдзи Греъм пък още на 4-ти март призова за убийството му. Шедьоври на контрапродуктивна реторика, циментиращи путинизма вътре в Русия. Та руската пропаганда защитава войната именно с обвинения за злонамерено отношение на Запада.

А имало ли е злонамерено отношение от страна на Запада спрямо Русия? Наскоро бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен коментира войната в Украйна. Очаквано и правилно призова, Путин да бъде спрян на всяка цена. Същевременно си спомни за многократните си срещи с руския президент в началото на 2000-те години. Не скри, че в началото Путин е споделял пред него намерения за партньорство с Европа и САЩ, които му изглеждали искрени. После обаче ... се бил променил. Мишел Елчиноф, френски философ и наблюдател на Путин от десетилетия, преди четири години издаде книгата си "В главата на Владимир Путин". Елчиноф отбелязва, че в началото на своето управление - до към 2004 г. - Путин последователно се опитва да прокара политика на отворена врата към Запада. Предлага искрено партньорство. Говори за "общ европейски дом." В онзи период често цитира "Към вечния мир" на Кант. Речта му пред бундестага на 25.09.2001 е посрещната от немските парламентаристи с овации на крака. "Ние", казва Путин тогава, "както и немците сме европейци. Нашето поколение ще построи справедливия свят след Студената война." Речта си Владимир Путин завършва, като обявява, че "живото сърце на Русия" е отворено за "цялостно взаимодействие и партньорство." Предвожданият от САЩ Запад не се възползва. Инстинктите и предразсъдъците от времето на Студената война попречиха на партньорство с Русия. В речта си пред бундестага Путин дипломатично казва и нещо друго, може би предусещайки, че зад океана ентусиазмът му няма да срещне само подкрепа: "Русия и Америка са разделени от океани. Русия и Германия обаче са обединени от велика обща история."

Високомерно и недалновидно Западът отблъсна готовността на Путин за сближаване и съвместно, взаимноизгодно развитие. А след изолацията на Русия след анексията на Крим окончателно подарихме Русия на Китай. В последните години Путин коренно промени тона си. Описва Русия като жертва на западна недобронамереност. В реч от март 2014 г. - след присъединяването на Крим - например казва: "Политика за сдържане на Русия бе провеждана през 18-ти, 19-ти и 20-ти век. Провежда се и днес. Постоянно се опитват да ни натикат в ъгъла, защото имаме независимо мнение..." А в речта си от 21-ви февруари 2022 г., три дни преди да нареди инвазията в Украйна, руския президент казва това, в което явно отдавна е бил убеден: "Те (западните страни, б. а.) имат една единствена цел: да осуетят развитието на Русия. Те ще го направят отново, както го правеха до сега, без дори да се позоват на причина, правейки го просто защото ние съществуваме." Агресивният тон на руския президент вече показва готовност за всякакви рискове. Каква разлика между младия и днешния Путин. Не можахме ли да предвидим и предотвратим тази метаморфоза? Не за друго - заради собствените си интереси?

Русия междувременно обърна гръб на Европа. Спря да настоява да бъде призната за част от съвременната европейската цивилизация. Заяви се дори като цивилизационна алтернатива. На новогодишния прием в 2014 г. като задължително четиво Путин раздава на присъстващите държавни служители книги на руски философи, между които и Иван Илийн. Подканва бюрократите да се запознаят с мислите им, които са станали част от новата Путинова евразийска идеология. Мистичен полуавторитарен колективизъм, който може да прерасне и в откровен фашизъм, предизвиква светогледа на съвременния Запад. Твърди, че с ценностен консерватизъм и патриотичен патос може да изпълни човешкия живот с повече смисъл и удовлетворение отколкото радикалния западен либерален индивидуализъм. Според евразийската идеология последният е обречен поради заблуди, перверзии и ценностен упадък. Войната в Украйна е и проявление на цивилизационния сблъсък на двата светогледа.

Отново напомням: в 21-ви век войната в Украйна е позорно явление. Тя няма военно решение. И ако някой сега ме обяви за наивник, ще му припомня, че с мъдър отказ от насилие, с последователен пацифизъм Ганди изгони Британската империя от Индия - суперсилата на неговото време. Пацифистката си борба тогава той описа така: "Първо те игнорират, после ти се смеят, после се борят срещу теб, накрая побеждаваш." Търсим дипломатите.