По принцип военната агресия на Русия в Украйна не е сред най-водещите теми в американското общество, но с наближаване на президентските избори тя сякаш "подпалва чергата" на двамата кандидати - на Камала Харис и особено на Доналд Тръмп. Първо беше дебатът от 11 септември, в който Харис и Тръмп размениха язвителни реплики и по отношение на конфликта. После дойде вторият опит за атентат срещу Тръмп, където казусът "Украйна" отново бе намесен, макар и да не е обявен официално като мотив. И се стигна дотам кандидатът на републиканците да вменява на украинския президент Володимир Зеленски, че "иска демократите да спечелят изборите в САЩ през 2024 г.".

И преди беше ясно, че украинската кауза силно зависи и от изхода на предстоящите президентски избори в САЩ - особено след като европейските съюзници на Киев доброволно отстъпват "ръководната роля на Вашингтон" в международната военна помощ. Сега обаче започва да се забелязва и обратен процес - изходът от изборите на 5 ноември да зависи ако не от събитията на фронтовата линия, то поне от заявените намерения на двамата кандидати за Белия дом в тази посока. Доколко е решаваща втората тенденция, могат да кажат само силно запознати с американските електорални специфики - при това щат по щат. Но за първата - какво би се случило с Украйна при президент на САЩ Камала Харис или Доналд Тръмп - си заслужава да се поразсъждава.

Основната теза на Доналд Тръмп по отношение на войната в Украйна е, че тя (войната) трябва да спре и той знае как да го постигне. И че войната въобще е започнала, защото Джо Байдън не знае как да разговаря с Владимир Путин (за разлика от самия Тръмп, естествено). Това звучи толкова добре, че няма как да е реално. Или по-скоро може да се осъществи, но резултатите биха били далеч от желаното. Да, Тръмп може да говори с Путин и със Зеленски и да ги убеди да постигнат примирие, но то ще отчита актуалните "фронтови реалности", най-много с някакви отстъпки от страна на Русия заради украинското нахлуване в Курск. Но значителни територии от предвоенна Украйна остават в руски ръце. Което може да е ОК за Тръмп и поддръжниците му, но не е добре нито за Украйна, нито за Европа. Както съм подчертавал и преди, максимумът, който Западът може да приеме като украински отстъпки, без да изглежда унизен, е Крим.

Когато Тръмп казва на американските гласоподаватели "искам войната да спре", може да има предвид "искам войната да спре да ни занимава (нас, американските граждани)". Което, на първо четене, звучи обезкуражаващо, но в средносрочен и дългосрочен план може да се окаже и отрезвяващо за Европа. Да не забравяме, че като президент Доналд Тръмп доста "натискаше" европейските държави от НАТО да поемат по-сериозни отбранителни ангажименти.

А може просто кандидатът за втори мандат в Белия дом да казва на аудиторията това, което тя иска да чуе. И да говори съвсем други неща на съюзническите лидери, на Зеленски, на Путин...

От своя страна, Камала Харис определено се стреми да импонира на проукраински настроените избиратели. И на пръв поглед се явява "по-изгодният" за Европа кандидат, поне що се отнася до помощта за Украйна. Ако Тръмп беше сега президент на Съединените щати, "Путин щеше да седи в Киев с поглед към останалата част от Европа", казва Харис. Може би. А какво направи в същото време тя като вице на Джо Байдън, който в първите часове на руската агресия заяви, че САЩ няма да се намесват? И скоро след това руските танкове бяха вече в предградията на Киев...

Да, в мандата "Байдън-Харис" американският дял от международната помощ за Украйна е решаващ, но самата помощ стига, колкото да удържа фронта при вече завоювани от Русия позиции. Разбира се, вината за това е повече на Европа, отколкото на САЩ, но къде са гаранциите, че Камала Харис ще успее да мотивира европейските съюзници да си дадат повече зор? Или че самите Съединени щати ще компенсират европейския недостиг?

И дали не се оказва, че по отношение на войната в Украйна изборите за 47-и президент на САЩ са избор между "ужасен край" (Тръмп) и "ужаси без край" (Харис)?

Разбира се, от двамата кандидати Камала Харис определено изглежда по-загрижена за Украйна, а оттам и за Европа. И в такъв момент планирането на втори атентат срещу Доналд Тръмп изглежда като лишено от всякаква логика, когато атентаторът симпатизира на Украйна. Поради простата причина, че за разлика от първото покушение, Тръмп вече е номинирал своя кандидат за вицепрезидент в лицето на Джей Ди Ванс. Който пък е още по-скептичен към необходимостта САЩ да помагат военно на Украйна. При хипотеза, в която атентатът срещу Тръмп успява, това всъщност трасира пътя на Ванс към Белия дом. И дотук с военната помощ. Неслучайно официалните власти в Киев не искат и да се издума за каквато и да е връзка с атентатора, а в Белия дом бяха "облекчени", че Тръмп е в безопасност - нали в противен случай крехката преднина на Харис (според социологически проучвания) отиваше по дяволите...

Ако Камала Харис стане президент на САЩ, може да се очаква американската военна помощ за Украйна да бъде продължена и дори засилена. И някой ден украинската армия евентуално да успее да изтласка руските агресори. Като междувременно европейската военна зависимост от САЩ е станала дори по-голяма. Историята досега сочи, че успоредно с американската военна ангажираност в Европа се увеличава и зависимостта на Европа от САЩ.

Ако Доналд Тръмп стане отново президент на САЩ, може да се очаква засилване на дипломатическия натиск към сключване на мир между Русия и Украйна. Путин едва ли би имал нещо против, той още в края на май загатна, че е готов за примирие при актуалните фронтови граници. По-големият въпрос е как Зеленски ще "продаде" това на сънародниците си. Да, той е добър актьор, но все пак... А Европа ще трябва да избира между срама и мобилизацията на своята военна индустрия. Като от видяното досега, направо се плаша какво ще избере европейското лидерство.

Може би оптималният за нас сценарий е някаква комбинация между двата описани. Което не е абсолютно невъзможно предвид "балансиращата" роля на американския Конгрес. Но не бива и да забравяме, че изборът на президент на САЩ влияе върху много по-мащабни процеси по света в сравнение с един военен конфликт. И войната в Украйна може да "подпали" за месец-два американската кандидат-президентска кампания, но последствията от резултата на 5 ноември ще "горят" цели 4 години. По целия свят.