Как се отбелязва датата 11 юли? В Китай, Корея, Русия, България, САЩ? Зависи кой за какво си мисли спрямо тази дата. В САЩ отбелязват 222 години откак вице-президента утрепа финансовият си министър на дуел. Не, не си представяйте Ванс да гръмне Бесент на дуел заради санкциите срещу Китай или Русия, или нещо покрай иранската сделка - тия не са били и преди 222 години на същите позиции. Но както виждате духа се е запазил оттогава, а днес просто тихо отбелязват годишнината със заблатяване на "огледалният басейн" пред мемориала на Линкълн, така де, след като слагахме и махахме името на сегашният президент от Кенеди център, празнувахме рожден ден с мазни борби на моравата пред Белия дом, изпокарахме се с вси Г7 кой с кого иска да си прави снимки, клекнахме безусловно на Иран докато дъним пропаганда, че сме победили яко, та сега почнахме и Линкълн откъм басейна. А бяхме публикували манипулирана снимка как президент, военен министър, финансов министър и вице да се киснат във въпросният басейн. Сега верно остава и да се дуелират както преди 222 години и шоуто ще има подходящ край.
В Русия ще празнуват датата 11 юли с тържествено криене в бункер и заупокойна молитва на московските бензиностанции. Отсега си личат приготовленията. В България годишнината вече се отбелязва с тържествено залавяне на първият от години насам китайски гражданин, арестуван за шпионаж за трета държава, а ако третата държава е Корея?
Тогава си идваме на думата, че преди 65 години на 11 юли беше подписан договора за военно сътрудничество и взаимопомощ между КНР и КНДР. През 1961 - в края на Корейската война. В която Сталин беше натикал Мао да праща войски на страната на северно-корейците. Но междувременно Сталин умря, нещата с прецаканите от СССР Северна Корея и Китай се обърнаха и тия подписаха договор, а така изолираха тогава СССР от влияние за няколко десетилетия напред в района. Неслучайно Мао така се беше въодушевил от този разрив, че следващата година, като му докладваха, че първата китайска атомна бомба е готова, Мао веднага се размечта да я пусне над Москва и да се свършва мъката с тия комшии. Но това е за друга история.
Си Цзинпин току-що приключи посещението си в Северна Корея и не е лошо да погледнем резултатите от това посещение. Защото приключилата среща дава ясни сигнали и насоки, от случващото се в термичният триъгълник Москва-Пекин-Пхенян, какви размествания могат да се очакват и в други политически пластове от политиките в района. Минаха 7 години, откакто Си за последен път стъпи на севернокорейска земя.
Сега официалната версия на Китайската комунистическа партия, както обикновено, е доста напудрена и излъскана. Било посещение относно 65-тата годишнина от подписването на китайско-севернокорейския договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ, в който двете нации се наричат "другари" и "братя". Но ако питате мен китайците и корейците изобщо не са братя, те дори и за братовчеди не стават вече в днешната геополитическа ситуация.
Договорът от 1961 г. е единственият договор за военен съюз още в сила, който Китай има. А вторият член на този договор изрично посочва черно на бяло, че той включва клауза за автоматична военна интервенция. Това означава, че ако едната страна бъде атакувана, другата е длъжна да изпрати войски. Но проблема е, че баланса на силите на този предполагаем съюз, сключен с кръв преди 65 години вече съвсем се е изменил.
Може да се каже, че разривите между Китай и Северна Корея всъщност никога не са се заздравили. А към днешна дата Ким Чен Ун вече е завършил стратегическо преобразуване. За периода от началото на войната с Украйна през 2022, той премина от ролята на малкия брат, който разчиташе на Пекин, към тази на притежател на търсена стока, за която и Китай, и Русия се борят да спечелят благоразположението му.
Каква беше ситуацията на Ким Чен Ун преди 2022 г.? Икономическата му зависимост от ККП беше над 80%, а военните му технологии бяха лимитирани поради ограничителната политика на ККП. По отношение на ядрените оръжия, както Китай, така и Русия подкрепяха санкциите срещу Северна Корея по онова време. Така че Северна Корея почти изцяло зависеше от подадената ръка на ККП. Но след началото на войната между Русия и Украйна, Северна Корея успя да получи зърно, технологии и енергия от Русия, а статутът ѝ на ядрена държава дори беше признат от Русия.
Така зависимостта на Северна Корея от големите сили се преориентира от изцяло разчитане на Китай към двузначен подход към Китай и Русия. Казано направо, Ким Чен Ун успешно се превърна от стратегически зависим от ККП в стратегически актив, за който и Китай, и Русия искат да се борят. При тези обстоятелства влиянието, което ККП упражняваше върху Пхенян, беше систематично намалено на повече от половина.
А сега, когато вътрешната икономика на Китай е в пълен хаос и се сблъсква с вътрешни и външни проблеми, това е причината, поради която Си Цзинпин трябваше лично да се вдигне и посети Пхенян. Което му стана и първото международно посещение за 2026 година зад граница. Придружи го дори съпругата му, която самата повече от две години не беше го придружавала във визити зад граница.
Посещението обаче беше обречено - след срещата с Тръмп през май 2026 г. както САЩ, така и Китай публикуваха съобщения за срещата, а резултатът беше, че всяка от страните просто каза това, което си искаше. В версията на Белия дом ясно се споменаваше общата цел за постигане на премахване ядрените оръжия от полуострова. Това беше и тема на разговорите между Тръмп и Си в Пекин. И Си обеща да съдейства. Все пак във версията на ККП изобщо не я споменаваше, в пекинската версия предвидливо даже не се споменаваше премахването на ядрените оръжия. Явно и да иска Китай да използва Северна Корея като лост срещу Съединените Щати, играта му вече няма как да се получи, защото Пекин няма необходимият контрол върху Пхенян за това.
Но пък Пекин прецени, че Пхенян е достатъчно сигурна дестинация да изпратят Пън Лиюен за последно да се изяви като първа дама покрай съпруга си. Че и първата дъщеря на Китай, независимо, че е скоро след раждането на сина си, и напълно инкогнито. ККП прецени, че колкото и да и се иска, първата дама няма никакъв шанс да избяга излизайки в Северна Корея. Вие бихте ли избягали през Северна Корея за нанякъде? Е, точно затова.
Обективно погледнато, "руският дивидент" на Ким Чен Ун също има своя таван. Той не може просто да продължава да съществува завинаги, има си край, и този край ще е края на войната с Украйна.
Ако продължим да разглеждаме анализа на въоръжението, което притежава Северна Корея, този анализ разкрива реално една критична асиметрия. Оръжията, предоставени от Северна Корея на Русия, се оценяват на сумата от пет и половина или до 10 милиарда долара, докато зърното (храните), енергията и въоръжението, предоставени от Русия на Северна Корея, възлизат на най-много 1,2 милиарда долара, което е осем пъти разлика. Какво означава това? Означава, че Северна Корея всъщност разменя активи с висока стойност срещу технологии. Тази сделка може да проработи, докато войната все още продължава. Но веднага щом войната между Русия и Украйна приключи, независимо дали Русия спечели или загуби, това стратегическо търсене ще се срине драстично и ще бъде достигнат таванът на руско-севернокорейското икономическо сътрудничество.
Ако все още е на власт след този момент, Путин би имал някои последващи планове да използва Северна Корея, за да обвърже ККП, така че да не бъде обвързан с Ким Чен и последният да остане в неопределено положение за известно време. Но само "ако".
За момента обаче динамиката и в двете точки на властово влияние - Москва и Пекин е функция от засилена подмолна дейност на властовите клики и особено като не е ясна още дата за края на войната ... това което единствено става ясно, е, че не САЩ, а Северна Корея стана клинът, който се появи в руско-китайските отношения. Дружбата до хоризонта вече изчезна. И независимо от запазването все още на лицата, които я прокламираха, външните и вътрешните фактори и в двете страни по течението на река Амур предизвикаха разцеплението. А срещата в Северна Корея само го официализира.
Друго нещо, което стана видно от срещата между Си и Ким, е че те вече не са в пропагандния режим "голям брат и малък брат" - братската дружба я няма вече. Но пък се появи прагматичният млад Ким, който принуди Си (и чрез него цялата ККП) да отстъпи от обещаното на Тръмп уговаряне на Корея да си премахне ядреният арсенал, показа на Китай/Си, че те повече не са като семейство, и Ким/Северна Корея задава правилата в отношенията и очертава границите. А Си ще не ще трябва да се съобразява с това, което Северна Корея задава като отношения. Не са "братя", а само "добри комшии"ни нещата са "дай си ми куклите - на си ти парцалките". За който има очи да види.
Както казах колкото и да се стараеше Си Дзинпин и пропагандата му вътре в Китай да се предложат като надежден посредник на Тръмп за Северна Корея, този план не успя. И последиците си проличаха и от липсата на адекватно китайско участие в преговорите във Версай, и изхвърлянето и като последник по въпросите за спиране конфликта в Близкия Изток. И изобщо Пекин се затваря за пореден път в своята история, за да консолидира властта си. Или да претърпи промени. Да си понася тихомълком ужасната икономическа криза, и да отпразнува рожденият ден на ККП на 1 юли, но не както някои президенти празнуваха рожденни дни.
Дори и откъм Пхенян да се наблюдават предстоящите гео-стратегически размествания, пак ще е интересно - можете ли да предвидите кой празник като дата ще се появи скоро - не 11 юли, нали?
USD
CHF
GBP
Forrest Gump
на 30.06.2026 в 12:16:21 #1