Министър Москов е на път да направи Голям шлем по отхвърлени реформи. Българският лекарски съюз вече отказа да подпише нов Рамков договор.

Предложението в рецептите да се посочва само INN на фармацевтичните продукти (т.е. тяхното международно непатентно наименование), а не търговска марка, както е сега, противопостави лекари срещу фармацевти.

Неясна е съдбата на често споменавания пръстов идентификатор. Към „хора на несъгласните” се присъедини и Сдружението на частните болници откъдето заявиха, че възнамеряват да оспорят 14 медицински стандарта, които според тях ще доведат до недопустимо вмешателство на държавата в медицината и ще навредят на пациента.

Въпреки гръмко рекламираната триажна система която, разбира се, ще се реализира поетапно и в доволно продължителен срок, хаосът в Спешна помощ даде още една жертва – едва вчера, в очакване на линейка, в столицата загина жена. Д-р Москов заяви, че диспечерът, който е реагирал грубо ще бъде дисциплинарно уволнен, макар че в някои цивилизовани страни, след подобна трагична развръзка с диспечера си отива и министърът.

Последният (засега) удар по реформатора обаче е окончателното решение на Конституционния съд, според което разделянето на медицинските дейности в два пакета – основен и допълнителен, се нуждае от сериозно прецизиране на критериите за разпределянето по пакет на всяко заболяване. Това е следствие от жалбата на 61 народни представители, подадена още в средата на 2015-а година.

Миналият юли депутати от БСП и ДПС внесоха документа с мотив, че подобно предложение ограничава достъпа на пациентите до медицинска помощ. Опасенията бяха, че ще се образуват дълги листи от чакащи, а болните ще бъдат принудени да плащат терапията си, ако не желаят да я отлагат във времето.

Всъщност основният пакет бе въведен, за да се осигури пълното заплащане на социално-значими заболявания от Националната здравно-осигурителна каса, с бърз и безплатен достъп до лечение за пациентите. Намерение, което безспорно е добро. Според конституционните съдии обаче, критериите по които се определя кое заболяване в кой пакет да влезе, трябва да бъдат уредени в закона, за да се елиминира възможността за злоупотреби.

Неотдавна от Министерството на здравеопазването предложиха редакция на спорния текст, „заради неоснователно насаждане на внушения, че поради разделяне на пакета на здравни дейности на основен и допълнителен ще се стигне до принуда за пациентите да заплащат своето лечение, до листи на чакащите, които ще доведат до влошаване на здравословното им състояние и до дискриминация по признак „болест”.

Редакцията, предлагана от екипа на здравния министър, се свежда до изречението: "Медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15 се определя като основен и допълнителен пакет дейности, осигурени от бюджета на НЗОК, гарантиращи на всеки здравноосигурен достъпно лечение в съответствие с развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване.”

Тя обаче трябва да бъде гласувана в Народното събрание, а докато това стане реформите не могат да се реализират.

Отмяната на предложението за основен и допълнителен пакет може да има ефекта на доминото, защото поставя под въпрос прилагането на множество други нормативи.

Ако болниците не работят по споменаваните два пакета, тогава не би трябвало да се прилагат и критериите, по които Здравната каса ще избира с кои здравни заведения да подпише договор от 1 април. Неясно е и бъдещето на служебния Рамков договор, който трябва да бъде оформен от Надзорния съвет на НЗОК, тъй като Лекарският съюз отказа да го подпише.

Същият този Надзорен съвет, който все още мълчи за обществената поръчка за пръстовите идентификатори и няма особена яснота как точно ще бъде използвана новата система за легитимиране на пациентите.

Неяснотата е повсеместна, а това е най-благоприятната почва за създаване на хаос. И някъде в този хаос стоят над 3 милиарда лева, които независимо от него, ще бъдат похарчени. И в това никой не се съмнява.