От седмица българското общество е втренчено в няколко глави и колкото и зловеща да е синекдохата в случая, тя отразява именно отношение към цялото - българското общество почти подритва няколко лекарски глави. Така може да се опише цялостното развитие, което придоби изключително трагичния случай със смъртта на 3-годишния Александър, преминал за няколко часа през три болници и починал в последната - "Пирогов". И за да бъдем коректни и да не го отнася само "Пирогов", ще кажем и кои са другите две болници - педиатрията "Иван Митев" и болница "Лозенец", по-известна като Правителствена.
Директорите на тези три болници бяха отстранени от длъжност временно, докато тече разследването. По един или друг начин отстранена бе и лекарката от софийската педиатрия, която най-дълго и обстойно се е занимавала с детето. Нарочно няма да посоча нейното име - тя е лекар, дългогодишен, уважаван и най-вече лекар, спасил не един или два човешки живота. Не само човешки - още по-важното - живота на деца. Имената на директорите на болниците не са толкова важни по темата със спасяването на животите - те са преди всичко директори, административни длъжностни лица, които като такива се занимават повече с подписване на документи, плащане на сметки и подобаващи директорски занимания - със сигурност важни и отговорни, но, ще ме прощават, с по-малка стойност от работата на един лекар. И въпреки това и до днес остава загадка с какво точно тяхното отстраняване ще помогне на проверката на работата на лекарите, на разследването за смъртта на Александър, а и най-вече - на опашката от чакащи за помощ в болниците и в момента деца, майки и бащи, баби и дядовци.
Удивена съм от настървението, с което новината за едно отишло си без време дете може да бъде подхваната, дъвкана и да продължи да се дъвче. От медиите, от социалните мрежи, от институциите - не чак толкова, но да стигне и чак до правителственото заседание и коментар на самия премиер. И то след като други лекари, уважавани педиатри, вече казаха неведнъж - "да, не сме всесилни..., за съжаление има и такива случаи... има и такива болести, които не могат да бъдат излекувани или няма време да бъдат излекувани". И, да, хеморагичната пневмония е от тези случаи, в които изходът не е ясен и много често завършва фатално и бързо, твърде бързо. Казаха го май почти всички доктори, които сме свикнали да се изявяват по повод деца. Казаха го педиатрите, тези същите педиатри, като отстранената докторка, при които ще заведем децата си утре. И ще очакваме да спасят и нашите деца.
По никакъв начин не искам да се създавам впечатление, че омаловажавам трагичния случай. Всяка една смърт е трагична, всяка една детска смърт е ужасяващо трагична, тя те оставя безмълвен, безответен, без "крака", на които да стъпиш на тези земя, без очи, с които да разбереш този свят. Няма обяснение, няма приемане, няма преодоляване. Съболезнователни и съчувствени думи спрямо родителите на 3-годишното момченце са излишни. Няма такива думи, които биха направили болката им по-малка, и всяка една дума би увиснала безпомощно в бездната на страданието.
Подмятането на случая обаче и от медии, и от институции, коментирането от политически и неотговорни лица, присъствието на темата дори във формат на диспут не само експлоатира болката на родителите, но и по никакъв начин не предпазва нас и нашите деца от възможността да попаднем в подобна ситуация. Демонизирането на един лекар, на един или двама, трима директори на болници, (които все пак отбележете също са лекари), демонизирането на едно цяло съсловие само още повече отваря раните на българското здравеопазване.
А от десет и повече години си говорим за липсата на педиатри в България. Ще станат ли повече, след като всеки един педиатър може да бъде посочен с пръст във всеки един момент и главата му да падне на улицата.
В случая главите на тримата директори паднаха показно на жълтите павета пред Министерски съвет. Да - те са само временно отстранени и ще се върнат най-вероятно на работа. Но аз питам - с какво самочувствие и с каква горчилка, с какво отношение към работата си, към поста си, към нас, пациентите, ще стане това?
И развитието на сюжетните линии не е да не ни е познат - това се случва непрекъснато и от години. Само от последните месеци има два подобни случая: Помните ли кого обвини първо за смъртта на внучката си бабата в село Сотиря? Първите й реплики бяха за това, че лекарят от Бърза помощ, дошъл да спасява изнасиленото и пребитото до смърт дете, не си е свършил работата като хората. Помните ли кого обвиниха почернените баба и дядо за смъртта на отровеното с фосфин 9-годишно момче в Кардам - също лекарите, дошли с линейката от съседния град.
Не може да се отрича, че лекарски грешки има, не може да се отрича, че има и лоши лекари, корумпирани лекари, груби медицински сестри, мърляви санитарки. Но вината е лична, вината винаги е лична. И трябва да има институции, които да установят, отсъдят и да накажат съответно и за съответната вина. И същите тези институции да следят превантивно за грешки. Да видяхте в последната седмица фигура от тази така обвита в чиновническа мъгла агенция Медицински одит?
Автоматичното обвиняване, търсенето на изкупителна жертва в първия попаднал пред погледа или на мушката е много примитивна реакция, която всъщност противопоставя един на друг тези, които би трябвало да са от едната страна на (няма да спестя думата) барикадата - защото лекарите и пациентите се намират от едната страна, а от другата се намира... системата.
Лекуването и излекуването се базират на доверието. Мисля, че то е напълно изчерпано вече или поне в момента изтичат и последните му капки. Защото лекарите знаят, че те ще бъдат първите посочени с пръст и автоматично ще се превърнат в изкупителните жертви, дори и заради простото съществуване на болести, които не се лекуват. Кой човек би избрал такава професия с такъв предизвестен път, подобен на пътя към Голгота?
А от противопоставянето между лекари и пациенти печели само и единствено системата, която според оценките на мнозина е толкова прогнила и проядена, че вече дори и няма шанс само да се реформира. Тази система може само да заразява и го прави много успешно. Така за известно време лекарите и директорите от този сюжет ще бъдат отстранени, агенции и прокуратура ще проверяват, има вероятност някой да бъде обвинен, във всеки случай това няма да е чиновникът, изписал правило, че дете не може да бъде прието без не знам кой си номер клинична пътека, или другият чиновник, който е ограничил леглата в болницата до определен брой и за да бъде приет Александър, трябва да бъдат свалени системите на друго дете и то да бъде изписано. В най-бързия случай решение по казуса ще има след месец, обичайно - след три месеца. До тогава може и друг пациент да бъде изпуснат, други роднини ще са гневни, друг лекар ще бъде обвинен и ще сме се прехвърлили на търкалянето на следващата глава. В това време същата система на здравеопазване в България ще продължи да си съществува и в нея да се наливат още и още пари, с които премиерът да се хвали.
Развитието на реакцията по повод трагичната смърт на 3-годишното дете удивително съвпада с една друга реакция, парадоксално контрастна и парадоксално еднаква едновременно. Майките от Системата ни убива и от Системата ни убива всички* протестират отново с искане за оставката на Валери Симеонов, обидени този път от това, че той е станал заместник-председател на Народното събрание от квотата на Обединените патриоти. И макар че се заявява, че се искат оставките и на депутатите, гласували по една проста и рутинна процедура, реално майките облякоха отново черните си тениски само заради фигурата на Валери Симеонов. И защото отново искат да видят и неговата глава да се търкаля по жълтите павета. Точно като главите на директорите на трите болници. Защо? Какъв е смисълът на това? До какво ще доведе това, питам за реални резултати, за практически решения? Оставката на Валери Симеонов ще промени ли политическата ситуация в страната, ще доведе ли до по-добро законотворчество, ще направи ли страната ни по-добро място за живеене? Не, това няма да се случи и всичките депутати, гласували за Симеонов, да си подадат оставките.
Във всеки случай това няма да се случи по този начин - с подритване на глави. С подритване на глави няма да се подобри и здравеопазването за нашите деца. Това се нарича вендета и, за съжаление, е много примитивно, отпреди "кмета, попа и даскала".
Възмездието е компенсация за извършено зло, синонимни дума са: разплата, отплата, наказание, отмъщение, мъст. Все думи, чийто смисъл бяга далеч от темелите на тази цивилизация, в която си мислим, че живеем, и която е основана на принципи като свобода, равенство пред закона и справедливост.
И след като възмездието като норма беше изречено на най-високо ниво, официално от премиера Бойко Борисов, защо и обществото ни да не подритва едни глави. И не, изобщо не става дума за Валери Симеонов, за този текст оставката му няма никаква тежест и значение.
Става въпрос за "главите на нашите лекари", от които всеки един от нас ще има нужда в даден момент. А ще имаме нужда не само от главите им, а и от техните сърца. Защото без сърце хора не се лекуват.
*От много време ме занимава въпросът къде бяха майките от това движение, когато затвориха Фонда за лечение на деца и тогава не бяха ли обидени, или поне разтревожени. Не съм го задала от уважение към енергията и усилията им.
USD
CHF
EUR
GBP
