Безумците, отнели човешки живот на пътя отдавна са понесли най-тежката присъда на обществото. Моралната. Но понеже на тези субекти им дреме на... съвестта за обществото и морала, не е лошо Темида да си свали превръзката, да си провери кантарчето на метрологичен контрол и най-после да се възползва с цялата мощ на наказващия меч на правосъдието.

И са прави онези, които твърдят, че не законът е лош и непълен, просто онези, които го четат сякаш са минавали курс по прочит на Евангелие при дявола.

Смехотворните присъди за убийство на пътя - обикновено определяно като „непредумишлено" - отдавна будят всеобщо възмущение и единствените, които май особено не се впечатляват са правораздавателите.

Крайно време е причиняването на смърт на пътя да се отсъжда по квалифицираните състави на чл. 116, ал. 1 от НК. Напълно приложим и ефективен.

И не може да се отрече, че законодателят е оперативен в дописването на углавното законодателство. Пример. В 116 (1) - т. 1, вече е предвидено убийство „на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска". С оглед евроатлантическата ни интеграция - добре. И едва ли магистрат ще си позволи да си затвори очите и да отсъжда нещо за непредумишленост.

Но защо касапницата по българските пътища не е мотив за квалификация на деянието?

Убийството на пътя е предумишлено убийство (т. 9). Трябва да си невменяем за да не осъзнаваш, че когато караш с 200 мощно возило в населено място, а си взел книжка преди месец (или изобщо нямаш), когато седнеш зад волана пиян или дрогиран, когато светофарите, пешеходните пътеки, ограниченията на скоростта и изобщо пътните знаци за теб са част от пейзажа, вече си включил обратното броене: въпросът е не дали, а кога ще убиеш - себе си или другиго. Дали ако някой влезе с граната в дискотека, издърпа предпазния шплент и предизвиква убийствен взрив, ще го подведем под отговорност за причиняване на смърт по непредпазливост?

Убийството на пътя е извършено спрямо лице, което се намира в безпомощно състояние (т. 5). Едва ли децата в Лесидрен и стотиците други жертви са имали време и възможност да се защитят.

Кой ще спори, че убийството на пътя е извършено със средство, опасно за живота на мнозина (т. 6)? Зачестяват инцидентите, при които жертвите са повече от една, да не говорим за ранените, травмираните, стресираните, които като че ли вече и не забелязваме - леко са се отървали. Същият текст предвижда и убийство по особено мъчителен начин. Да те премаже автомобил не е най-добрия и спокоен начин да приключиш земния си път.

И - в повечето случаи - т. 9: деянието е извършено по хулигански подбуди. Тук коментарите са излишни.

Така че къде е спорът, че лесидренският убиец може да получи на максимум предвиденото в този член на НК - петнайсет до двайсет, доживот или доживот без право на замяна. Просто извършеното от него трябва да се прочете през призмата на справедливостта към жертвите, а не на криворазбраната снизходителност към извършителя. Всичко е в ръцете на магистратите.

Защото, когато си отнел човешки живот, да си тръгнеш от съдебната зала с ехидна усмивка от отсъдените три или пет години, условна или пробация е престъпление. Към правосъдието, към обществото, към морала.

Единствената претенция към законодателя може да е в ал. 2 да бъде добавено „за убийство на дете". Защото, съгласете се, животът на едно дете не е по-малко ценен от живота на съдии, прокурори, следователи, полицаи, съдебни изпълнители, митничари, данъчни и пр., за умъртвяването, на които наказанието е от 20 до 30, доживот и доживот без право на замяна.

17 деца са загинали на пътя от началото на годината. Какъв по-сериозен мотив държавата да впрегне целия си наличен ресурс - изпълнителна, съдебна и законодателна власт, и да сложи край на безчинствата на шепа хора (не че са съвсем хора, но възпитанието ограничава възможността от цензурна квалификация), повярвали, че мощният двигател на скъпата кола и широко затворените очи на правосъдието им дават неограничен лиценз за безнаказани убийства.