Много се изговори за случая с 9-годишното момченце от старозагорското село Тъжа и вероятно разговорите по темата ще продължат. Вчера детето трябваше да бъде прието в Университетска болница "Лозенец" за извършването на бъбречна трансплантация.

Всъщност то вече щеше да е оперирано в Германия, но както стана ясно министерството на здравеопазването не взе под внимание решението на Фонда за лечение на деца от ноември миналата година. Детето е в тежко състояние и по думите на личния му лекар с множество съпътстващи увреждания, които правят интервенцията крайно рискова и предизвикват въпроси - достатъчно компетентни ли са специалистите, които се ангажират със случая, за да гарантират успешен изход на операция, която след дълго проучване са приели да извършат единствено колегите им в Германия? Има ли гаранции за благоприятен следоперативен период, когато животът и бъбрекът на детето (с всичките му увреждания) трябва да се поддържат с терапия, за да не бъде отхвърлен присаденият орган?

Разбира се, не е продуктивно да говорим за некомпетентност на българските специалисти - това са хора, които са усъвършенствали уменията си в най-добрите трансплантационни центрове в Европа и в момента пишат историята на този клон от медицината у нас. По данни на министерството на здравеопазването болниците, в които могат да се извършват такива операции са: Университетска болница "Лозенец", Александровска болница, "Св. Екатерина", болница "Токуда", Военномедицинска академия (ВМА) и "Пирогов" - в София, и "Св. Марина" - във Варна.
С най-голям брой трансплантации на бъбрек ( от 2004 до 2016 г.) е Александровска болница - над 270, следвана от болница "Лозенец" с малко над 100. "Александровска" е единствената болница, която е извършила трансплантации на бъбрек от началото на годината към 7. 02. (по данни на Изпълнителната агенция по трансплантации) - общо 6.

Можем да се запитаме, защо в такъв случай детето е насочено към известната като "правителствена" болница? Или ако специалистите от "Александровска" са отказали, с предполагаем аргумент, че случаят е твърде рисков, какво дава основание на колегите им от "Лозенец" да са по-големи оптимисти? От друга страна българските лекари споменават като една от най-важните причини за нисък процент на трансплантации у нас е липсата на донори. Вярно, че все още ни липсва подобна култура и изграждането й е факт от бъдещето.

В същото време, данните сочат, че от 2010 година досега, по линия на Евротрансплант, страната ни е предоставила 17 органа за трансплантиране, а е получила само един. Това не може да не предизвика въпрос за смисъла на подобно "международно сътрудничество".

През 2012 година Изпълнителната агенция по трансплантации спря всички видове подобни операции в болница "Лозенец", защото, след направена проверка, беше установено, че лечебното заведение не покрива нужните критерии. Болницата не отговаряла на изискванията за бъбречни, чернодробни и сърдечни трансплантации. Сигналите срещу здравното заведение към онзи момент са от преди две години, но проверката е извършена едва след като родители на починали деца обявяват, че ще сезират прокуратурата. Далеч сме от мисълта, че за изминалите четири години нещата в болницата не са се променили към по-добро, но когато става дума за човешки фактор, обикновено сме по-скептични. Защото проверката доказва склонност към практика, която не винаги е водена от мисълта за пациента, а това би трябвало да е основен мотив.

Гаранциите за живот на Байрям можеше да са по-солидни, ако беше взето предвид решението на Фонда за лечение на деца. Но този фонд миналата година беше превърнат в абсолютно безгласна структура, защото всяко от решенията му трябва да бъде потвърдено от здравния министър - факт, който беше наложен с промяната на правилника за функциониране на звеното. Затова при насрочена за 20 февруари операция на детето, въпросният министър може да си позволи да не подпише формуляр S2, с който се дава възможност за лечение в страните от ЕС, при това на по-ниски цени за българчетата.

Случаят, който от предишен зам.-министър беше определен само като "хипотетична" възможност, вече се превърна в реалност. Защото е трудно да устоиш на изкушението да не дадеш едни пари (които не са твои) на болница извън страната, когато можеш да ги пренасочиш към клиника у нас. И негласният аргумент обикновено не е насърчаване на развитието на родната медицина.

Накрая - една статистика, който може - да си прави изводи: най-голям процент от трансплантации на бъбреци и черен дроб годишно се извършват в САЩ - близо 30 хиляди, от които 17 хиляди са бъбречните. На второ място е Турция с 15 хиляди трансплантации на бъбрек за година. В България през 2015-а са направени едва 74 трансплантации, от които 51 бъбречни. Разбира се, нереалистично е да се сравняваме с най-добрите, но пък е показателно, ако трябва да говорим за шансовете на пациента да оцелее. А това е най-важното.

Днес бабата на Байрям съобщи, че детето все пак ще лети за Германия. Кога обаче - още не се знае. Дано тогава да не е фатално късно вече.