От година на година и от месец на месец сме свидетели как политическата криза у нас непрекъснато се задълбочава. Политическите формации трудно намират общ език помежду си. Дори в някои случаи сякаш е по-добре въобще да не си говорят, защото това, което изразяват като позиции, е по-зле и от липсата на диалог. Тази сложна и прогресираща към дъното ситуация все повече дава своите негативни резултати. Честите парламентарни избори са много благодатни за популистките и антисистемните формации и те всячески се възползват от възможността да привличат вниманието на хората с екстравагантни идеи и твърдения.

Системните формации пък не се противопоставят решително на това, защото в условията на непрекъсната предизборна ситуация е много трудно да се обясни на обществото, че между популисткото подхвърляне на идеи и тяхната реализация има огромна разлика. Популизмът и антисистемността стават още по-трудно разпознаваеми, тъй като след едни избори веднага следват други и е невъзможно да стане ясно, че не всичко може да се реализира. Просто политическото говорене остава единствено на ниво подхвърляне на популистки идеи, а реализацията остава някъде по-нататък и така до това говорене въобще не се стига, защото липсва дори минимално политическо стабилизиране.

Ярък знак за затъването в популизъм е появата в парламента на формация като "Величие", както и евентуалната поява на МЕЧ в 51-то НС, каквато вероятност определено съществува. По-същественият проблем обаче вече е не толкова появата на формации без ясен профил в законодателния орган, а използването на законодателството за популизъм и популистки цели, вместо за регулиране на обществените отношения, каквато е неговата основна функция във всяка съвременна държава, чието управление се осъществява въз основа на публични институции.

Особенo активни в това отношение са от партия "Възраждане". Поне в три случая, свързани със законодателство, имаше откровени опити за популистко заиграване с електората. Става дума за т.нар. забрана на ЛГБТ пропагандата в училищата, регистрирането на т.нар. чужди агенти и въвеждането на вендинг автомати за продажба на лекарствени продукти извън аптеките.

На пръв поглед трите примера изглеждат доста различно. Общото между тях обаче е, че имат потенциала да хванат окото на част от публиката и така евентуално "Възраждане" да сложат някои и друг глас повече върху резултата, който се очертава да имат на 27 октомври. На последните парламентарни избори тази формация загуби 63 000 гласа и очевидно сега търси начини за компенсирането на поне на част от нея. По всичко личи, че се правят опити за разширяване на електоралната база извън общностите, които гласуват само заради или основно заради проруски симпатии. В българското общество има немалко граждани с консервативно мислене (което е чудесно) без проруски симпатии (което също е чудесно). Именно към този електорат са се насочили сега от "Възраждане". Т.нар. забрана на ЛГБТ пропагандата в училищата е намигване точно към тези хора. И е опит да им се внуши, че в българското училище грижите за техните деца не са достатъчно добри и че са необходими допълнителни мерки, при това централно наложени, за тяхното подобряване.

Темата с вендинг автоматите, които ще продават лекарства извън аптеките пък е намигване към хората в селата и то в малките села, защото точно в тях липсват аптеки и точно с тях са свързани проблемите с пътуването до близките по-големи селища наоколо поради липсата на добра инфраструктура и редовен транспорт. Формация като "Възраждане" обаче трудно може да пробие сред населението в най-малките населени места. За партии като тази най-често гласуват или много млади хора без житейски опит, или хора на средна възраст, принадлежащи към средната класа (ниските или средните сегменти в нея). Става дума за граждани, които изпитват някакво недоволство от начина си на живот и от средата, в която живеят, но нямат ясна идея как да променят това, от което са недоволни и така се поддават на политически популизъм. В малките села липсва население от която и да е от тези категории. Точно поради това липсва и съществен шанс за "Възраждане" да пробие в тях.

Отделен е въпросът, че поставянето на вендинг автомати за лекарства извън аптеките е меко казано несериозна идея, която, дори и да се реализира, няма да помогне с нищо нито на хората в малките села, нито на хората където и да било. Как машините ще разчитат рецепти, как ще отпускат лекарства по рецептурни книжки?! Това са най-непосредствените въпроси, на които следва да се даде отговор, за да стане ясно, доколко подобна идея е смислена и възможна за реализиране. След това има и още въпроси - кой ще постави автоматите, чия ще е собствеността, кой ще ги зарежда с медикаменти и т.н. До такава дълбочина обаче на този етап политическото говорене въобще не стига. На преден план се извежда единствено удобството за хората, което би могло да бъде факт едва след като въпросите по-горе получат своите отговори. Ако се наложи въвеждането за вендинг автоматите преди изясняването на всичко необходимо, то така може да се стигне до институционален хаос, при това предизвикан в резултат на използването на законодателството за популистки цели.

Използването на законодателството по този начин неминуемо ще доведе до загуба на доверие в нормотворчеството и правните норми. Подобен процес би бил определено опасен за обществото ни, защото може да предизвика все повече неспазване на законите от все повече хора. Потенциалното нарастване на девиантността в обществото ни може да създаде условия за цялостен разпад на отношенията и връзките, на които то се крепи. Ако законодателството започне да губи своята легитимност като основен регулатор на обществените отношения, то ерозията на обществено равнище ще се появи като непосредствена заплаха. Нека подчертаем - ерозия на само на политическо и институционално ниво, а направо на обществено равнище, чак дотам може да се стигне.

Единственият опит за популистко използване на законодателството от "Възраждане", срещу който те получиха стабилен отпор обаче беше свързан с намерението им да прокарат в Народното събрание т. нар. закон за чуждестранните агенти. Очевидно чуждестранният източник на тази идея накара другите парламентарни формации да бъдат категорични срещу намерението на "Възраждане". Още повече, че те не за първи път се опитват да прокарат подобен закон. Такова нещо се случи в Грузия преди броени месеци и беше съпроводено с мащабни протести, чието потушаване отне много ресурси и коства сериозни усилия на властите.

Чрез предлагането на закон за чуждестранните агенти "Възраждане" целят запазването на своята електорална сърцевина - гласуващите въз основа на проруски симпатии. Чрез т.нар. забрана за ЛГБТ пропагандата и чрез идеята за вендинг автоматите за лекарства извън аптеките опитват да формират някаква периферия, която да привлекат към себе си.

Трябва да е ясно, че пропагандата (от всякакъв вид) е по принцип забранена в българското училище. Страната ни има необходимата законодателна база и съответните компетентни институции, които са способни да реагират незабавно в случай, че български ученици бъдат подложени на пропаганда. Така е и с чуждестранните агенти - държавата разполага с всички необходими инструменти да противодейства и да не допуска да се стига до ситуацията - "крадецът вика дръжте крадеца".

Колкото до проблемите на хората в малките села (и не само там), то тяхното решаване би било възможно само ако държавата функционира пълноценно, а не в авариен режим. Системните формации трябва да поемат своята отговорност и да осигурят пълноценното функциониране. Това би било гаранция за противодействие на ерозията на политическо и институционално ниво, за недопускането й да навлезе дълбоко в обществото, както и за запазването на характера на законодателството като основен регулатор на обществените отношения и срещу използването му за популизъм и популистки цели.