Преди десетина дни народните представители приеха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗИД на ЗЛПХМ). Сега му беше времето, след месец идват избори и трябва да се привличат гласове (мислим за народа).

Законопроектът съдържа промени, предложени от Маргарита Генчева и група народни представители от "Възраждане" и беше приет с мнозинство при първото гласуване - подкрепиха го ГЕРБ, Има такъв народ, БСП, независими депутати. ДПС гласуваха против, а ПП-ДБ се въздържаха.

Още по време на дебатите преобладаващото мнение бе, че между двете четения има доста неща за прецизиране. Извън коментарите в пленарната зала настроенията бяха много по-крайни. Фармацевти и аптечен бранш се обединиха, както сами обявиха "безпрецедентно", за да се противопоставят на проекта.

Какво всъщност предвиждат предложенията на "Възраждане"?

С промените се регламентира добавянето на денонощните аптеки в Националната аптечна карта; въвеждането на икономически стимули за разкриване на аптеки в отдалечени райони; държавно финансиране там, където аптеките са в недостиг. Според вносителите така ще се реши проблемът с липсата на денонощни аптеки в 13 областни града и много общини.

От "Възраждане" обаче предлагат и поставяне на вендинг машини за лекарства извън аптеките. Точно тази промяна "взриви" бранша и фармацевти, и собственици на аптеки обявиха готовност за протести, ако предложението бъде прието.

Защо са против?

Според фармацевтите продажбата на лекарства извън контрола на аптеките ще нанесе непоправими вреди на здравето на пациентите, ще се влоши достъпът до лекарства, тъй като ще позволи безконтролното купуване на медикаменти без професионална консултация. Те смятат, че поставянето на автомати за лекарства без правилна регулация е в интерес на съществуващите вертикални структури и вериги аптеки - вносител или производител на лекарства, който същевременно чрез свързани лица е и собственик на верига аптеки.

Съществува и още един аргумент - законопроектът не съдържа гаранции, че в бъдещ момент в автоматите няма да се продават и лекарства с рецепта. За здравните рискове от подобна свободна продажба вече е казано достатъчно.

През февруари тази година Министерството на здравеопазването също предложи законопроект, свързан с поставянето на вендинг машини за лекарства извън аптеките. До разглеждането му така и не се стигна, беше изтеглен почти веднага след публикуването.

В него поне бяха посочени групите лекарства, които могат да се продават чрез такива автомати - болкоуспокояващи, температуропонижаващи, лекарства срещу киселини, срещу запек и диария; противовъзпалителни; антихистаминови и антисептици; дезинфектанти.

Фармацевтите и тогава не бяха съгласни, тъй като предложението будеше подозрения за лобизъм в полза на едър играч от бранша.

Вторият опит за налагане на вендинг продажбите на лекарства е дори по-неаргументиран от първия, като изключим популисткия елемент. Затова след като се видяха в чудо от липсата на капацитет за законодателна дейност у депутатите, от бранша излязоха с предложения. Оттам настояват да се предвиди, че автоматите ще осигуряват денонощен достъп до лекарствени продукти без рецепта и ще са поставени в помещенията на аптеките. Поставянето на автоматите да се извършва на регионален принцип, според данните за липса на достъп в Националната аптечна карта при строг регламент.

От Фармацевтичния съюз искат ясни критерии за финансиране на търговците, които ще разкриват аптеки в неатрактивни райони. Настояват и за сформиране на работна група, в която да вземат участие при доработването на проекта между първо и второ четене.

Ще решат ли автоматите за лекарства проблема с достъпа в малките отдалечени общини?

В по-голямата си част в тези райони живее възрастно население, което страда от хронични заболявания - хипертония, други сърдечносъдови болести, диабет и т.н., за които лекарствата се отпускат само по лекарско предписание - тоест с рецепта. В този случай автоматите не са от полза и кметовете, както често се случва, пак ще трябва да събират рецепти и лични карти, за да купуват лекарства в близкия град.

Медикаментите трябва редовно да се зареждат, да се съхраняват при определени условия и това е процес, който подлежи на контрол - много по-сигурно е, че това ще се случи, ако машината е в аптека. Иначе не е ясно кой как ще носи отговорността за годността на лекарствата и тяхната наличност.

Автоматът изключва възможността от консултация с фармацевт дали медикаментът е подходящ за симптомите, възрастта, наличните хронични заболявания и други приемани лекарства, дори за теглото и пола на пациента. Колко често се случва да влезеш в аптеката и да поискаш да ти "дадат нещо" за конкретни оплаквания? Това е опция само когато има фармацевт.

Освен това автоматът не поставя ограничения пред възрастта на този, който ще купува лекарства - това може да е дете. И най-сетне колко от възрастните хора в едно отдалечено село например могат да боравят с вендинг машина?

Тези въпроси не намират отговор в предложения законопроект. Вероятно затова хората от бранша го определят като писан "на коленце".