„Да бягам трябва, трябва да се скрия!... Но как, с какво? Да имах кон, веднага бих го яхнал!... Да, кон!... Но где го този кон! Кон, кон ми трябва! Заменям кралството си срещу кон!" * Дали тази кошмарна дилема на умиращия Ричард ІІІ спохожда в тъмна доба и най-дългожителния председател на БСП (след Дядото и Живков) подир зловещия разгром от 25 май? Едва ли.

Въпросът за отговорността за провала на евровота очевидно е решен от Станишев и придворните му по-мъдро: вълкът да е сит, а агнето - кучета го яли. По-добре правителството да стане курбан. Било чрез козметичен ремонт, спасителен колкото капки валериан-глог-мента за покойник. Било с цената на непредсказуеми бързи избори. Независимо от вероятността парламентарния вот трайно да отреди на социалистическата партия безрадостната съдба на някогашната мощна десница. Властовият Олимп на Позитано 20 трябва да остане sans changement...

В името на оцеляването на всяка цена преди година Сергей Дмитриевич вкара партията в зловещия капан на поредната безпринципна коалиция. Този път до традиционния партньор ДПС за наситен цвят и мирис се наредиха и националистите от Атака. На избирателите на столетницата - на които им е втръснало до болка от прегръдките с партията на Доган (почти на никой не му се обръща езика да рече: партията на Местан), зависимостта на ръководството на БСП и от капризния нрав на Сидеров вече им идва байгън, казано на майчин език. И те го показаха еднозначно с вота си.

Не е ясно, какви изводи успяха да направят на Позитано 20 за най-тежкото поражение на партията от Септемврийското въстание насам, но изглежда по стара традиция те продължават да търсят вината не там където трябва.

За Станишев и анализаторите с партиен билет не бе нужно да започват с първите букви на азбуката, за да открият къде са им отишли симпатизантите. Не е нужно да се обвиняват и обърканите гласодаватели на след пенсионна възраст, които в амбицията си да подкрепят „единствената и непогрешима", драскаха на поразия де що видят №15 и така смехотворно свалиха евросоциалистическия си лидер от първото място в листата и го подмениха с никому неизвестна „техническа грешка" (по Манолова).

Независимо, че за предсрочни избори се говори от нощта на последните такива преди година, независимо, че залогът на евровота бе много голям - не толкова за европейската политика на страната, колкото за вътрешнопартийната мобилизация на ресурсите, Станишев и Со. не си подместиха... каквото се подмества, когато си амбициран да печелиш.

Така - напук на кристалните кълбета на социолозите - ГЕРБ без особени усилия и независимо от слабата кондиция, в която се намира, успя да накара БСП да се взира тъжно в номера на фланелката й. Още по-кошмарно - под мъдрото ръководство на С.С. партията почти изравни резултата си с този на ДПС. Резил, който дълго ще помнят всички, които запазват засега сантимент към тази партия. Но поемане на политическа отговорност немà!

Вместо да последва примера на цивилизованите леви политици отвъд Калотина и да подаде оставка от всички постове, Станишев се опитва да замаже очите на оределия като след Балванска битка електорат, като хвърля правителството на Орешарски на амбразурата. Едва ли дори той си прави илюзии, че подобен ход ще спаси положението.

Да, левият избирател така и не можа да припознае някогашният зам.-министър в кабинета на Костов и зам.-председател на НИС на СДС като „свой". Категорично повечето дори изкушени от политиката едва ли ще успеят да си спомнят имената на всички негови министри. А за правилото „по делата ще ги познаем" по-добре да не отваряме дума: така ще си останат неразпознати. Но дали дългата резервна скамейка на премиера-финансист и крепящите го политически формации няма да заприлича на онази на Борисов? И след първия ремонт няма да се наложи втори.

Напълно възможно е „новото" правителство да има нужда от още по-безочливо заиграване на мандатоносителя с настоящи и новоизлюпени поддръжници. Но играта „във властта - на всяка цена" Станишев я умее. Не страда от скрупули и предразсъдъци.

Освен това избори в момента са крайно неизгодни за БСП. Партията доста дълго няма да се съвземе от нокдауна, получен на евроизборите. Ама така - който в кампания боксови ръкавици вади, от нокдаун пада.

Нищо не се е променило в нагласите на избирателите, нищо не би ги мобилизирало да подкрепят партията. При евентуално второ правителство - обречено на безславие и безсмислие - фрагментацията на лявото пространство ще се засили. При избори, близки във времето, неизбежно ще се повтори конфигурацията от сегашния парламент - много вероятно без Атака, но за сметка на това с Бареков, реформаторите, незаобиколимите ГЕРБ и ДПС. И - почти сигурно - с кошмара на старата гвардия от Позитано 20 - АБВ, а защо не и Българската левица.

И като се има предвид шанса соцпартията да не успее да докара дори броят депутати, които държи сега, необходимостта от всячески компромиси ще е неизбежна. И понеже - както се пееше „Бяхме най-близки, затуй отсега нататък ще сме най-чужди в света...", на БСП ще й се наложи да си търси всеядни другарчета съвсем не там, където логично би могла да намери идейни съмишленици.

Безцензурният популист вече даде заявка, че е готов да се колаборира с най-нормалната и демократична партия БСП. След тягостната братска дружба с ДПС това окончателно ще прелее чашата на червения избирател. Още повече, че Бареков май е готов да се сгодява, за който му падне, без оглед на политическа окраска.

Едно е ясно. С поведението си в момента Станишев и малкият кръжец партийни номенклатурчици рискуват не само бъдещето на собствената си партия, но и стабилността на България. Не смяна на един или друг бездарен министър, а смяна на политиките би могла да удължи така краткия живот на кабинета. За възстановяването на нормално ниво на доверие към правителството и парламента едва ли може да се мечтае, но с малко разумни усилия може да се постигне ефект - хората поне няма да ги мразят толкова.

Влизането в режим на избори до дупка - докато всеки политически играч поне частично сбъдне детските си мечти - е най-неприемливият вариант. Може би по-зле е само спряганият под сурдинка сценарий за нов кабинет с премиер Станишев - както казва народът: те го в село не щат, той за пòповата къща пита...

„Пропада кралството! Кралството, което тъй грижливо с вас градихме!... Пропадат всичките ни придобивки!... И земното кълбо не виждам! Нали земното кълбо стоеше вън, за да украсява кралския дворец! Къде е то?..."

***
Цитатите са от пиесата на Йордан Радичков „Образ и подобие".