Зърнената сделка като залог между Путин и Ердоган

Руската страна заяви, че излиза от зърнената сделка, чрез която търговски кораби имаха възможност да транспортират хранителни суровини от украинските черноморски пристанища. Сделката беше удължавана няколко пъти, като последното удължение изтече на 17/07/23. Кремъл настоя, че връщането в сделката може да се случи при евентуалното изпълнение на някои условия. Например, подобряване на възможностите за износ на руски храни и торове през Черно море и възстановяване на руската селскостопанска банка "Росселхозбанк" като част от системата за международни разплащания SWIFT. Зърнената сделка беше оформена през юли миналата година благодарение на активната роля на ООН и Турция.

Важно е да се отбележи и много ярко изразения хуманитарен компонент, който беше основен мотив за създаването и поддържането на това зърнено споразумение. Има страни в Близкия изток и Африка, които изцяло или почти изцяло разчитат на украински хранителни ресурси и без тях не биха могли да гарантират продоволствената сигурност на своето население. Руската заплаха за излизане от сделката едва ли е свързана точно с тези причини, които заявяват от Кремъл. Все пак споразумението функционира по този начин вече цяла година, а ако руската страна е била недоволна от нещо, тя е могла да води разговори по време на функционирането на сделката, вместо да се държи пасивно и да показва реакция едва в деня на изтичането на споразумението.

Такъв тип поведение по-скоро говори за цялостна руска неудовлетвореност и най-вече за неудовлетвореност от поведението на Турция, в което през последните седмици има ясно разпознаваема промяна. Колективният Запад (както обичат да се изразяват в Кремъл) пък даде знак, че има склонността да обмисли част от руските условия. Възстановяването на земеделската банка като част от системата SWIFT изглеждаше все по-реална вероятност, макар че нямаше да стане директно, а чрез дъщерна структура на "Росселхозбанк". Т.е. точно когато Русия е била най-близо до постигане на исканията си, тя се отказва от продължаване на споразумението.

Много е възможно руснаците да замислят някакъв опит за по-мащабно изнудване. Склонността на Запада да отстъпи пред "Росселхозбанк" може да е разпозната в Кремъл като слабост. А там, където има слаби места, може да се оказва натиск. Това е част от начина, по които в Русия разбират външната политика. Както обаче вече стана дума, най-вероятно има руска неудовлетвореност от поведението на Турция. Разбира се, още в началото на руската война в Украйна Турция започна предоставянето на дронове на нападната страна. Това обаче не беше резултат от политическо решение, а се случваше на търговска основа. Турция не се включи в санкциите срещу агресора и не затвори летищата си за руски самолети. Това продължава и сега, но постепенно турската страна започна да проявява и същността си на натовски член.

На срещата на върха на НАТО през юли миналата година в Мадрид, президентът Ердоган прие членството на Финландия в Алианса. По този начин границата между НАТО и Русия се увеличи двойно. В Кремъл трябваше просто да приемат реалността. Разбира се, отвъд пропагандата, там са наясно, че разширяването на Пакта не представлява заплаха за тях. Целта на НАТО е да гарантира суверенитета на членовете си и, макар като регионална организация, да допринася за повече стабилност в глобалните отношения. Една от причините Русия да започне война срещу Украйна беше уж да държи НАТО по-далеч от границите си, защото приближаването на Алианса било заплаха за руската сигурност. Е, вече в продължение на цяла година за всички е ясно, че НАТО не е заплаха за ничия сигурност, защото Пактът гарантира, а не компрометира сигурността.

На срещата на върха този юли във Вилнюс решението на Ердоган беше да приеме и Швеция да стане член на Алианса. Най-вероятно още през есента ще имаме пълноправно шведско членство в НАТО. Така Балтийско море се превръща в почти завършено натовско езеро и вероятно в очите на Кремъл това се случва със съдействието на Анкара. И в това не би трябвало да има нещо странно. Турция е натовски член от далечната 1952 г. През последните години обаче, още преди горещата фаза на войната в Украйна, Ердоган беше дал поводи на Кремъл да разглежда страната му като седяща на два стола едновременно. Закупуването на руската система С-400, лошите отношения с водещи страни в ЕС, напрежението със САЩ, особено по времето на президентския мандат на Доналд Тръмп, създадоха усещането, че Ердоган предпочита тактиката пред стратегията или постигането на краткосрочни цели за сметка на дългосрочните.

Това позициониране на Анкара беше изгодно за Кремъл и то продължи да бъде такова и след нападението над Украйна. Турция остана един от прозорците към света за Руската федерация. От своя страна пък Ердоган искаше Западът да вярва, че той е един от малкото, които могат да разговарят с Владимир Путин и че може да оказва влияние върху решенията, свързани със ситуацията в Черно море, както и за ограничаване на вероятността от ескалация като цяло по отношение на руската война в Украйна. Такова позициониране е възможно и може да работи за определен период от време, но поради динамичната международна ситуация, то няма как да продължава до безкрай. За Ердоган беше важно да издържи така до изборите в Турция, които той спечели само преди броени седмици. До онзи момент единственото действие на Ердоган в натовска полза беше допускането на Финландия в Алианса.

Преди зелената светлина за Швеция имаше и друго знаково действие от страна на турския държавен глава. По време на посещението на Володимир Зеленски в Турция (след тези в България, Чехия и Словакия), Ердоган предаде на украинския президент няколко командири от "Азов", изпратени на турска територия от руснаците, след като са били взети в плен. Това действие определено не се хареса на руската страна и тя протестира, че не било спазено някакво (неясно какво) споразумение между нея и Турция. Посланието на Ердоган обаче беше съвършено ясно. Той не само даде да се разбере, че смята формированието "Азов" за напълно легитимно, но и предавайки хората лично на върховния главнокомандващ на украинската армия показа, че отдава своята признателност и уважение към тях и към него.

Всичко това говори, че Ердоган постепенно измества позиционирането на страната си от двата стола към същността на дългогодишен член на НАТО. Нещо повече, по време на срещата във Вилнюс той де факто реабилитира турското желание за членство и в ЕС. Най-вероятно Ердоган е разпознал възможността това да се случи чрез някаква форма на взаимодействие с Украйна, защото, независимо че страната продължава да е в отбранителна война срещу Русия, нейното членство и в НАТО, и в ЕС вече е на вниманието на лидерите от двата съюза и по всяка вероятност ще стане факт в първия възможен момент.

На този етап обаче, независимо от променената външна политика на Турция, Ердоган ще опита да убеждава Кремъл, че той е същият президент какъвто е бил преди изборите, какъвто е бил миналата година и въобще какъвто е бил през целия период на водене на изгодна за Москва политика. Турският лидер вече подчерта, че очаква Путин да го посети през август. За срещата все още няма обявена дата, а от Кремъл започнаха да стават доста уклончиви дали въобще тя ще се случи. Ердоган продължава да твърди, че я желае, защото подобно посещение би било знак за него, че независимо от все по-прозападното му поведение, той остава важен за Кремъл и в случай на необходимост може да е посредник между Запада и Русия.

Ако Путин не посети Ердоган, това най-вероятно би означавало, че посредническият потенциал на последния е изчерпан, което би имало съществено отражение и върху зърнената сделка. Подобно развитие със сигурност ще е знак, че тя няма да може да се поднови с посредничеството на Турция. Украинската страна вече предложи транспортирането на хранителни ресурси да става независимо от руската позиция. И това е възможно, но ще се наложи турският военноморски флот да поеме по-големи отговорности за сигурността в Черно море.

Това което за момента Ердоган показва е склонност към промяна на позиционирането си, но плавно, а не рязко. В този смисъл по-ясна и стабилна турска позиция в Черно море може да очакваме едва след изчерпването на всички останали потенциални възможности.