Емануел Макрон няма да бъде избран отново за президент. Знам, че тази прогноза не съвпада с прогнозата на буржоазна Франция. Но тя греши. Такова мнение изказва на страниците на френското списание Causeur Ролан Юро.
Опирам се на няколко причини, първата от които е следната: след Дьо Гол нито един президент на Петата република, който изпълнява изцяло своите конституционни правомощия, не е бил преизбиран. Само генерал Дьо Гол беше преизбран през 1965 г. и то много трудно. При неочакван балотаж в навечерието на първия тур ("само" 44,6%), той помисли да подаде оставка, след което спечели втори тур само с 55,2% от гласовете срещу Франсоа Митеран.
Жорж Помпиду почина преди да завърши първия си мандат, така че няма да го броим. За разлика от своите наследници, той все още беше популярен в края на 5-годишния си мандат. С 6% ръст на година това не е напълно изненадващо.
През есента на 1980 г. всички говореха, че Валери Жискар д 'Естен лесно ще бъде преизбран. А това не се случи.
Франсоа Митеран беше преизбран през 1988 г., тъй като в продължение на две години, поради "съжителство" с опозиционно настроена камара, той вече не упражняваше реалната власт. Последната премина към министър-председателя Жак Ширак, който управляваше с голяма енергия, но беше победен. Вярно е, че Митеран се възползва изключително умело от ситуацията, но няма съмнение, че щеше да бъде пометен, ако опозицията не беше спечелила парламентарните избори през 1986 г. и ако той беше останал пълноправен президент.
"Съжителството" беше от полза за бившите президенти на Петата република
Същата форма на "съжителство" продължи от 1997 г. до 2002 г. Никой не се съмняваше, че Жак Ширак, най-накрая избран за президент през 1995 г., щеше да бъде напълно победен през 2002 г., ако не му беше паднал от небето този забележителен късмет с присъствието само на Жан-Мари Льо Пен зад него в първия тур, точно пред Лионел Жоспен. Съперник, който много лесно може да бъде победен във втория тур. Ширак е избран с повече от 80% от гласовете. Но той почти не се възползва от това, отказвайки всяка реформа, която би обидила левицата, с мотива, че е спечелил вота.
Никола Саркози също смяташе, че може да изкара втори мандат. С прогнозирана от социолозите загуба с 60/40 два месеца преди изборите, той изкачи голяма част от наклона благодарение на изключително динамична кампания, но въпреки това трябваше да отстъпи на Оланд. Франсоа Оланд дори не можеше да се кандидатира за втори мандат, популярността му беше толкова влошена.
"Дьо Гол"-овците не са податливи на никакви промени...
Кой може да повярва, че Макрон ще се справи по-добре от своите предшественици?
Причините за бързото му износване според мен са три:
На първо място, френският темперамент е остро критикарски и той не успя да промени това.
И две други причини, които днес са по-важни от всякога. Икономическата криза, постоянна от 1974 г., през последните месеци се влоши заради Ковид. Цената на енергията се покачва до небето: колко французи няма да могат да се отопляват правилно тази зима? И има трета причина, която твърде често се пренебрегва: пасивността на повечето от тези президенти и техните правителства пред предложенията на една технокрация, която с течение на времето продължава да се отдалечава както от стремежите на французите, така и от здравия разум, във всички области: образование, местна администрация, селско стопанство, здравеопазване, правосъдие, европейска политика... Дори Дьо Гол несъмнено й се е доверявал твърде много по определени въпроси като националното образование или селското стопанство. Само Помпиду, поради своя селски произход, познаването на терена и може би литературния си финес, успя да й устои. Това ли е причината за мистериозното поддържане на популярността й?
Макрон никога за пет години, по нито една тема, по никакъв начин, не е тръгнал срещу идеите на френската технокрация, които са същите като тези на европейската технокрация, не толкова по подчинение, колкото по културна идентичност. Култура, която очевидно не е тази на жълтите жилетки и французите като цяло.
Ще бъде ли само кандидат? Дори това не е абсолютно сигурно.
MM61
на 15.11.2021 в 17:38:35 #1И още-слуга на Путин е Макрончо..за добри пари,разбира се!Няма ла се учудя и той,както и баба Меркел ,да заработят в някоя путинска компания,както обикновено става.