Снимките и видеоклиповете на бедстващи и загинали по пътя към спасението от военния конфликт бежанци и търсещи по-добър живот имигранти заливат медиите в последните месеци. Потокът от хора, бягащи от войни или бедност обаче се възприема много противоречиво. За едни той е повод да проявят състрадание и разбиране, въпреки тежката ситуация и вътрешните проблеми за решаване, за други - нашествие на чужда култура с непредвидими последици. Не само лидерите, но и самите европейци са дълбоко разделени по този въпрос и всекидневно се организират акции както в защита, така и категорично срещу мигрантите. Докато някои държави са склонни да приемат стотици хиляди на своя територия, то други издигат стени и използват сила, за да спрат хората и отказват задължителните квоти на ЕС като опит за намеса във вътрешните работи.

На тази актуална тема посвещава коментар The Daily Beast. Авторът му, етническа рускиня, самата тя имигрант във Франция, използва като символ снимката на удавения 3-годишен Айлян, за да покаже различията в позициите на родната си Русия и приелия я преди години гостоприемно Запад и да се опита да обясни тези разлики. Пристигайки 10 години по-рано в Марсилия, тя попада сред пъстра смесица от националности, култури и религии, които съжителстват в хармония помежду си. Всеки е добре дошъл и може да открие мястото си, открива тя.

Парадоксално е, пише тя, че руски имигранти, адаптирали се към западния начин на живот, се отнасят към бежанци и имигранти като тях като към заплаха за възприетия начин на живот и съществуващ ред, без да отчитат факта, че и самите те някога са пристигнали от друга държава и вероятно също биха могли да са заплаха или тежест за местните. Руски граждани споделят, че само от прочетените истории за имигранти вече сънуват кошмари, че са роби на ислямски поробители.

Русия е сред страните, които предупреждават за "край на Европа, каквато я познаваме". Оказва се обаче, пише тя, че сънародниците й в чужбина са много по-нетолерантни към новодошлите и тя се пита кой всъщност е по-опасен за реда и сигурността. Докато местните правят опити да помогнат и въпреки естествените страхове се организират, за да създадат на пристигащите някакви базисни условия за живот, то преобладаващата част от руснаците по условие отхвърлят всички, преди още да са се сблъскали с тях.

Стига се и до ситуации, продължава тя, в които лъсва и поразително невежество. Цитират се статии, в които се говори за изцяло "ислямско нашествие", без да се вземе предвид, че много от сирийците са християни, такива има и сред другите националности в региона. И тези християни се оказват охулени в общия куп от иначе държащи именно на християнската религия нейни представители.

Марин льо Пен, лидер на френската националистическа "Народен фронт", известна с единомислието си с руските власти по много въпроси, сред които и този, се оказва много по-активна по темата за бежанците в руските медии, отколкото във френските. Да спрем помощта за бежанците, настоява тя. Не желая тези хора да възприемат държавите ни като райското кътче, в което да се установят. Но, пита се авторката, дали за нея раят са бежанските лагери в Унгария, където се случва и журналисти да ритат бежанци и децата им, не става ясно.