Какви интереси би трябвало да имат иранците да извършват атаки в Арабско море и да рискуват война със Съединените щати, точно когато благодарение на посредничеството на Япония напрежението започва да спада?

Много хора си задават този въпрос в първите часове след инцидента, тъй като Техеран е обвинен от Вашингтон, че стои зад атаката от четвъртък срещу японски и норвежки танкери, плаващи близо до Ормузкия проток. Времето и разгръщането на операцията породиха съмнения, подсилени от естественото недоверие към действията на чичо Сам в Близкия изток. Можем ли все още да вярваме на американската версия след фалшивата информация, която доведе до нахлуването в Ирак през 2003 г., въпреки че в администрацията на Тръмп има соколи, които само чакат повод да се сбият с иранския режим?, пита в свой анализ ливанското издание L'Orient-Le Jour.

Всички тези въпроси са справедливи. Въпреки това те не трябва да ни карат да изпускаме от поглед сегашното положение, в което се намира Иран и интереса, който ще има да излезе от него. Ислямската република се задушава от американските икономически санкции. "Сега иранците изнасят 400 000 барела петрол на ден срещу 2,5 милиона барела преди една година", казва западен дипломатически източник, пожелал анонимност. Това е шест пъти по-малко за една икономика, която разчита в голяма степен на петрола. Човек, който се задушава, ще се опита да се бори с всички средства. Това изглежда, че прави Техеран. Той не може да си позволи да остави САЩ да му причиняват такива големи щети на толкова ниска цена. "Тенджерата е кипнала и Иран няма да остави нещата така", потвърждава източникът.

Заложена е стабилността на режима. Колкото по-дълго продължават санкциите, толкова по-голям е рискът недоволството сред населението да се увеличи, особено поради факта, че съществуващият недостиг на някои продукти може да стане генерален.

Иранският режим не може да си позволи пряка конфронтация със САЩ. Той няма истински съюзници на международната сцена, нито армия, достатъчно силна, за да устои на водещата световна сила. Въпреки яростната си реторика, Ислямската република не иска война с американците и режимът вероятно няма да оцелее. Но той изглежда решен да се възползва от някаква възможност за маневриране, която смята, че има, за да покаже на САЩ, че регионът ще бъде първият, който ще плати цената на антииранската им политика. "Сблъсъкът със Съединените щати е самоубийствен, но тъй като Иран изобщо не е убеден, че те искат война, той използва преимуществото си", разкрива дипломатическият източник.

Администрацията на Тръмп създава впечатлението, че е объркана и непостоянна на международната сцена. Иранците със сигурност са наблюдавали отблизо напредъка по севернокорейския въпрос, когато Доналд Тръмп възхваляваше "приятеля си" Ким Чен Ун няколко месеца след като заплаши да унищожи Северна Корея. Те трябваше да си направят поне два извода от това. Американският президент повече лае, отколкото хапе. И второ: за да преговаряме с американците, е по-добре да имаме ядрено оръжие.

През последните месеци иранските лидери увеличиха заплахите срещу американските интереси. Те обаче искат да оставят съмнения относно отговорността си за последните атаки. Операцията сама издава почерка на извършителя, така че всички се стремят да инкриминират Иран, но не е достатъчно, за да се повдигне съмнението напълно и осъждането на международната общност е единодушно. Иранците ще поддържат постоянен натиск. Те могат да отидат и по-далеч, не сме в точката на пречупване ", сподели дипломатическият източник преди събитията от четвъртък.

Техеран има две оръжия, които могат да предизвикат омраза в целия регион: неговите милиции и ракети. Но той изглежда играе с най-малко рисковите си карти. Провеждането на операция на ливанските и / или сирийските граници чрез Хизбулла би довело до незабавен и може би непропорционален отговор от страна на израелците. Фронтът в Персийския залив е по-малко опасен. Хутите вече са във война със Саудитска Арабия и могат да изстрелят ракета срещу кралството, без това да застраши оцеляването им. Същото се отнася и за операциите във водите на Персийския залив, които имат предимството да изпращат много ясни послания, без да представляват казус за американците.

Иран държи маслинена клонка в едната си ръка и оръжие в другата. Той предполага, че преговорите са възможни, но че няма да се проведат при никакви условия. Иранската игра е изключително опасна, особено срещу президент, който, въпреки че не иска война, вече е показал в миналото своята непредсказуемост.

"Има две коли, които в момента се движат към пропастта и всички са убедени, че имат добри спирачки", казва дипломатическият източник.