По традиция от март насам, всяка въведена ограничителна мярка вбесява или развеселява населението, което редовно е обвинявано в безотговорно поведение по време на пандемия. Или не си носим маските както трябва, или не се самоизолираме, или пазаруваме в час, който е забранен за възрастовата ни група. Погледнато реално, трудно може да се установи колко сме грешни, предвид честата смяна на заповеди и очевидната липса на логика в много от тях. Последно нервите ни бяха тествани със зелените коридори. Тази мярка, освен унизителни сцени пред магазините, роди и фейсбук фолклор като предложението хората над 65 г. да пазаруват и след 10,30, ако са придружени от родителите си. Това е почти толкова безвкусно, колкото видеокоментарите на премиера, в преки излъчвания от всяка точка на поредната му обиколка.

За два дни часовете за пазаруване на възрастните се промениха два пъти, и все със спорен ефект. Вероятно експериментите ще продължат, но не пречи да си припомним как беше в началото и какви бяха реакциите тогава.

Сигурно повечето хора са позабравили, но сигнал за въвеждането на зелени коридори подаде най-напред премиерът, както му прилича. По онова време той сновеше по предприятия, за да види с очите си как можем сами да си осигурим защитни облекла и да даде тласък на съответното производство. Това и в Европа го разбраха. На едно такова посещение през март, той заръча да се фиксира време за пазаруване на възрастните: "Да направим магазините - сутрин примерно от пет до осем, да работят само за възрастни хора. Тогава да излизат и да се прибират. Така че сега я пиша заповедта и вече да се изпълнява".

От 5 до 8 е интересно предложение, добре че тогава все още в щаба имаше някаква съпротива на безумните му идеи и тази не се въплъти в реална мярка. Не че щеше да има кой знае какъв отпор - така се бяхме наплашили от "невижданата ярост" на коронавируса, че и да бяха затворили магазините за хранителни стоки, щяхме да решим, че е за наше добро.

Е, не стана от 5 до 8, но между 8,30 и 10,30 хората под 65-годишна възраст не бяха допускани в магазините.

Само че този път номерът не мина. И все по-трудно ще минава, защото практиката показа абсолютната безполезност на щаба, който беше създаден, за да ръководи здравната криза и да овладява фазите й със адекватни мерки.

По отрицателен рейтинг този стратегически орган може да си съперничи с парламента (една също толкова безполезна структура в условията на пандемия, както се оказа).

Ако проследим работата му от март до наши дни, ще установим, че с изключение на първите месец-два, когато всички бяхме блокирани и следяхме напоителните брифинги 24 часа в денонощието, той е все по-неадекватен в решенията си. И това е така, защото тези решения нямат почти никаква реална стойност, след като поне половината от тях се ревизират под натиска на общественото или браншово недоволство.

Прословутите "меки" мерки, които непрекъснато ни навират в очите, всъщност са пълна липса на контрол върху реално действащите ограничения. Сигурно, защото за да се спазват, трябва да бъдат огласявани от институция, която има някакъв авторитет.

Това за нашия оперативен щаб не може да се твърди. Последният пирон в ковчега му заби отново премиера, който вкара в него най-отявления критик на кризисната ни стратегия - доц. Мангъров и то в момент, когато и заболеваемостта, и смъртността от COVID-19 катерят невиждани досега у нас висини.

Неговото присъствие е тест за самоуважението на експертите, които от началото на пандемията играят ролята на боксова круша. Вероятно някъде другаде по света, колегите им отдавна щяха да са си подали оставката, за да спасят професионалния си авторитет и достойнство, но нашите смирено се возят в джипа на Борисов и разглеждат магистрали, докато изнемощелите им колеги се опитват да удържат наплива от пациенти и да ги запазят живи.

Иначе няма как да си обясним абсолютно нелепата екскурзия на здравния министър и шефа на "Пирогов", които бяха въвлечени в поредния видео рейд на Борисов по пътищата. Още по-нелепо е мълчанието им пред драстичното погазване на противоепидемични мерки със "свиждането" на пловдивския кмет, който напусна ковид отделението, в което лежи, за да посрещне началника си и да чуе, че му е време да излиза да работи.

Изобщо, колкото и да ни убеждава здравният министър, че сме навлезли в четвърти етап от стратегията за справяне с коронакризата (не че разбрахме кои са били предишните три) вече и децата знаят, че важните решения се вземат от шофьора на джипката.

Сега, както стана ясно, няма смисъл хората да лежат по болници - "като направят антитела", както компетентно се изрази Борисов, е време да излизат. Защото "като се върнат на работа, производството няма да спре и брутния вътрешен продукт ще се вдигне". При тази оптимистична картина да се чуди човек защо народът панически изкупи лекарствата в аптеките, та се наложи и по този повод да ни убеждават, че медикаменти има, всеки момент ще пуснат още по аптеките, пък и вирус с антибиотици не се лекува. Включи се даже и прокуратурата, която заподозря реекспорт и подхвана проверки по складовете.

От друга страна доц. Мангъров го каза - от лекарства няма нужда - супички, чайчета, тук-там някой парацетамол и най-вече грижи в домашна среда. Стига с тия скафандри, една маска е достатъчна, пък и като си мием по-често ръцете съвсем няма страшно. Той посегна и на "свещената крава" сред мерките - карантината. Още на първото си заседание, реабилитираният инфекционист заяви, че е време за разхлабване на това ограничение, тъй като е безсмислено предвид факта, че всеки трети вече е заразен. При това разпространение, отсече "младият шеф" на ковид отделение, няма как карантината да спре вируса. След това светотатствено предложение шефът на "Пирогов" подскочи и опонира, че точно заради безсимптомните случаи и неконтролираното движение на контактни лица, в ръководената от него болница още не могат да овладеят заразата сред медиците. Кратка искра в изпадналия в летаргия щаб.

Последното му заседание удиви с още един шокиращ факт - купуваме "12-13 милиона" ваксини, които с логистиката по доставянето им ще ни струват над половин милиард лева. И това при положение, че ваксинирането ще е по желание. И че след пандемията я имаме 6 милиона население, а не.

Все пак ген. Мутафчийски и доц. Кунчев имаха смелостта да изразят притеснение от този факт, но си обясниха безумието на поръчката със солидарните квоти за европейските страни. Всъщност причината не е в "солидарността", а в тоталната некомпетентност на този, който договори квотата ни. Защото неговото участие в тези преговори се свеждаше до козируване с маска под носа.

В тази ситуация имаме един полезен ход - да правим антитела и да се връщаме на работа, защото милионите трябва да се избиват.