На 25-и февруари полицията откри издъхнала след жесток побой жена. Както обикновено се оказва (според статистиката в 91 % от случаите) убиецът е мъжът й, който след като я пребил, извикал майка си да приберат дрехите му и телевизора, преди да напуснат местопрестъплението. Задържат го, само него, не и майка му, защото нейната съпричастност не е доказана. Междувременно изскочиха и подробности. Убитата била психически нестабилна. Мъжът й (по думите на негови колеги) често идвал на работа издран. Разбира се, те няма как да предположат, че жена му го е издрала при самозащита, и нищо чудно да се окаже, че той самият я е убил, докато се е самозащитавал. Случва се. Като с неговия "колега" - 60-годишният педофил от Стара Загора, който 10 години отглеждал 25-годишната си жена и в миг на ревност й забил ножа в сърцето при самозащита. Долу-горе по същото време трети (този път психично нестабилен) мъж уби жената, с която живее на семейни начала от 4 месеца. В неговия случай версия за самозащита не се чу. Времето ще покаже как ще се раздаде правосъдие с обновения ни Наказателен кодекс. Защото досега за справедливо възмездие трудно можеше да се говори.

Преди три години Сливенският окръжен съд осъди на 15 години затвор при строг режим 60-годишния Петър за опит за убийство на собствената му съпруга. С жертвата Донка имали брак близо 40 години. Той обаче бил много ревнив и редовно й вдигал скандали. В една юлска вечер нахлул в общия им дом разярен, ударил я с юмрук по рамото и го счупил. После грабнал кухненския нож и я намушкал няколко пъти в гърдите и гърба, но внимавал да не й засегне важен орган, макар че според вещите лица един от ударите бил на сантиметър от сънната артерия. По чудо спасената Донка два пъти подавала жалби в полицията, веднъж за закана за убийство. Когато чул присъдата от 15 години затвор, Петър, който се имал кротък човек, облян в сълзи промълвил: "Защо толкова много?" Разстроил се понеже друг негов "колега", по същото време, получил само 10 години, задето убил с табуретка чичо си. А уж и двамата били със съкратено съдебно следствие, заради направените самопризнания.

Година по-късно Стефан от Шумен, по-известен като Касапина, уби съпругата си и я наряза с моторен трион. Всъщност той я биел от 20 години, откакто заживели заедно. Биел я и когато била бременна с дъщерята, която след години започнала да се дрогира. Не бил лош човек, но като пийнел, ставал много агресивен. Жена му няколко пъти подавала молба в полицията, съпругът й дори получил заповеди за отстраняване от дома. Успяла на два пъти да избяга от него чак в Канада. Във фаталния 8 август обаче не успяла да се измъкне. Стефан я причакал и я отвел в "къщата на ужасите", скарали се, тя го нарекла "дяволско изчадие", той се афектирал грабнал една точилка и я пребил. Няколко дни по-късно мъжът купил резачка, с "канадските долари" на жена си и я разфасовал в работилницата си. Успял да я събере в пет чувала. И Стефан се възползва от редуцираната процедура, правейки самопризнания. По време на пледоарията си прокурорът по делото Маргарита Георгиева поиска доживотен затвор без право на замяна, а заради законовата редукция настоя за 30 години затвор. В крайна сметка Касапинът от Шумен бе осъден на 13 години при строг режим, защото съдът не уважи първоначалната квалификация на деянието като предумишлено убийство. Не е предумишлено, човекът е импровизирал.

Въз основа на този правораздавателен опит не е трудно да се прогнозира какви ще са присъдите на тазгодишните убийци. В такива случаи Наказателният ни кодекс предвижда от 15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Ако обаче виновният реши да направи самопризнания и да се възползва от удобната съкратена процедура, възможността да доживотен затвор отпада и тогава вероятно ще получи най-много 15 години затвор без право на замяна. Съдебната система ще спести усилия, а държавата средства за едно разточително разследване.

Ако се поразрови човек, ще установи, че "в името на народа" се издават интересни присъди за домашно насилие. Става дума за случаи, при които мъже нарушават забраната да упражняват насилие над жените си, да не ги доближават и да не им нанасят поредния побой. Обикновено законът ги осъжда да се "въздържат" и да платят разноските от по делото, които рядко надвишават 1000 лв. В по-суровите случаи е възможно да получат и няколко месеца затвор. Това са хора, упражнявали системно насилие, чиито жени са се осмелили да потърсят закрила от съдебната ни система и са били разочаровани от нея. Досега.

Защото миналата година беше време на напредък и в Наказателния кодекс бяха приети промени, свързани с домашното насилие. Всичките му форми вече са криминализирани. До 5 години ще получават упражняващите психически тормоз, а до една година може да получи този, който системно преследва някого и "всява у него страх". Между 3 и 10 години е наказанието за принуда в условията на домашно насилие. Същото чака и този, който противозаконно лиши някого от свобода в домашни условия. До 6 години може да получи съпруг, който отправя закани за насилие. Преследването за телесни повреди ще започва по иск на жертвата, която няма да има право да го оттегля. Да добавим и че жертвите ще бъдат своевременно уведомявани, ако насилникът им избяга или бъде пуснат на свобода. Настръхнахте ли вече? Нека почакаме да видим присъдите, защото с тези съкратени процедури човеколюбивите намерения на законотворците се опорочават.

Като стана дума за закрила от закона, ние освен справедливо правораздаване имаме и Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2019 г. Същата като Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2017-2018 г. Е, има тук-там някои разлики в сроковете за изпълнение на отделните цели, свързани основно с ратифицирането на Истанбулската конвенция, която не ратифицирахме. Като в раздела за законодателните мерки през 2017-2018 г. например, които е трябвало да бъдат взети след ратификацията, защото без тази ратификация, едва ли не, няма как да бъдат взети. Иначе и през тази година продължава да се работи по превенцията на домашното насилие с медийни кампании и популяризиране на добрите практики за "повишаване на обществената чувствителност" по темата. Работи се и по повишаване на квалификацията на полицейски служители, социални работници и магистрати.

Междувременно, докато се работи, през изминалата година от ръката на партньора си загинаха 28 жени (по неофициални данни, защото официална статистика няма). По други неофициални данни жертвите са 35. Четири пъти повече в сравнение с 2017 г. И 2019 не започна добре - дотук жертвите са три.

Все жени за убиване, ако питаш мъжете им.