В новата си книга "Холокост" университетският професор Жил Кепел описва новата геополитическа ситуация, възникнала след 7 октомври и избухването на войната в Газа. В интервю за френския вестник Le Figaro той посочва безизходицата на "Глобалния юг", чиито защитници не споделят нищо друго освен омраза към Запада.

ФИГАРО: Заглавието на книгата Ви "Холокост" може да създаде впечатлението, че поставяте погромистите от 7 октомври и войната, водена от ЦАХАЛ в Газа, на една плоскост. Можем ли да използваме един и същ термин и за двете събития?

ЖИЛ КЕПЕЛ: Целта не е да се сложи знак за равенство между клането в Газа и погромната атака на Хамас, а да се покаже, че със 7 октомври и последиците от него сме свидетели на опит за пълно възстановяване на морала на света. След унищожаването на евреите от нацистите имаше консенсус между съветския блок и Запада - Нюрнбергският процес през 1947 г. беше най-значимият израз на това. Днес обаче в голям брой страни от "Глобалния юг" и дори в определени европейски кръгове и сред младите студенти виждаме изтриването на паметта за 7 октомври поради последвалото клане в Газа. Етичната основа на световния ред вече не е "Никога отново" след ужаса на Хитлер, а борбата срещу колонизацията, ретроспективно предефинирана като геноцид. Това променя геополитическата ситуация, тъй като конфронтацията между Запада и съветския блок е заменена от есенциализирания конфликт между Севера, като изразител на целия морален ужас, и "Глобалния Юг" като носител на всички добродетели. За да се извърши това епистемологично - и преди всичко идеологическо - обръщане, се използва въпросът за Холокоста. По този начин Южна Африка отнесе до Международния съд обвинение в геноцид срещу Израел, което означава, че еврейският народ, жертви на нацисткия геноцид, заради който ООН създаде еврейската държава през 1947 г., е станал геноциден народ и неговата държава би следвало да бъде лишена от легитимност.

Говорите за нова студена война между "Глобалния юг" и Запада. Не трябва ли тази концепция за "Глобалния юг" да бъде поставена под въпрос, особено след джихадистката атака, която удари Русия?

Ж. КЕПЕЛ: Със сигурност. Всеобхватната представа за "Глобалния юг" пренебрегва факта, че тези държави, които трябва да въплъщават доброто и правилното, за мнозина са управлявани от нелиберални и тиранични режими и преди всичко, че значителна част от народите на въпросния Юг са потиснати от авторитарни власти или страдащи от техния банкрут и корупция, а в същото време искат да дойдат и да живеят в уж омразния, но демократичен и проспериращ Север. Последният пример беше решението на Урсула фон дер Лайен и други държавни ръководители на Европейския съюз да платят 7,5 милиарда евро на маршал Сиси, за да предотвратят израелска атака срещу Рафах и потенциален наплив от палестинци, които бягат в Египет. Следователно сме в голяма идеологическа измама, но и в геополитическа заблуда. Защото този така наречен "Глобален" юг обединява бившия Трети свят и най-големите части от бившия съветски блок, които не са интегрирани от Европейския съюз, тоест Китай на Си и Русия на Путин. Последният се опита да помири палестинците, като обедини, без успех, Хамас и Фатах и ​​постла червения килим пред иранския президент Хаменей, лидер на "оста на съпротивата" срещу Израел. Но той получи страшен удар в гърба с атентата в Москва, за който отговорност пое Ислямска държава в Хорасан. Това обединява ултрарадикалните сунити от мюсюлманския юг... от Русия до Централна Азия, Афганистан и сунитите североизточно от Иран, Белуджистан. Те са тренирали в Сирия в редиците на ДАЕШ, където са воювали срещу Башар Асад и руснаците, които го подкрепят. Така последните са измъчвани от собствения си "Глобален юг". Кремъл, въпреки че се провъзгласява за шампион на БРИКС+, е изправен пред джихадистка заплаха на своя територия. Строго етническата руска демография е изключително ниска, дори повече, отколкото в Европейския съюз, докато демографията на мюсюлманското население на Русия, от Кавказ до Централна Азия, в момента представлява 20% от федерацията и ще достигне 30% след десет години. Това ще наруши баланса на силите, а въпросът се третира доста зле от Москва. Този шампион на "Глобалния юг", парадоксално, има вътрешни характеристики на северна страна!

Говорите за "обратен сблъсък на цивилизации", превзет от враговете на Запада. Каква "цивилизация" може да защити "Глобалният юг"?

Ж. КЕПЕЛ: Няма единна цивилизация на "Глобалния Юг"; това е фантазия. Самюел Хънтингтън в книгата си "Сблъсъкът на цивилизациите » от 1994 г. цитира книгата ми "Завръщането на религията", след което обядвах с него в Харвард. Казах му обаче, че не съм съгласен с неговата есенциалистка визия за цивилизациите и религиите. Особено защото в нашата страна имаме безброй примери за наши съграждани с мюсюлманска култура и с имигрантски произход, които споделят ценностите на гражданствеността и дори са сред нашия икономически, културен или политически елит. Те се отвращават от сепаратизма, пропагандиран от ислямисткото движение, което също ги заклеймява като "отстъпници". Днес обаче откриваме тази есенциалистка визия за нещата, но тя се носи в обратната посока от доктринерите на "Глобалния юг". За тях всеки индивид от "Глобалния юг" е морално добър, а Северът е сведен до етичния дефект на колонизацията. Хънтингтън ти ходи по главата! Всичко това е просто идеологически блъф, на който Южна Африка се превърна в говорител par excellence и където управляващата ANC изпитва трудности.

С обвинението в геноцид, повдигнато от Южна Африка срещу Израел, бихте ли казали, че ООН също се поддава на този дискурс?

Ж. КЕПЕЛ: Днес ООН е в доста дълбока криза. Държавите, които твърдят, че са от "Глобалния юг", искат Франция и Обединеното кралство, стари сили в демографски упадък и емблематични виновници за колониални престъпления, да бъдат изключени от Съвета за сигурност и заменени от по-населени развиващи се страни, като Индия или Бразилия. ООН се намира в безпрецедентно безсилие поради липсата на връзка между нейните институции и тези искания. Виждаме това например около въпроса за UNRWA, Службата на ООН за подпомагане на палестински бежанци: избухна скандал, когато израелците успяха да установят, че 12 от нейните служители са сред нападателите от 7 октомври. Филип Лазарини, ръководителят на офиса, беше изслушан по този въпрос точно в деня, когато друг орган на ООН, Международният съд, направи своите заключения по искането на Южна Африка и посочи, че Израел не е "виновен за геноцид", както Претория искаше, но поиска от еврейската държава да "вземе мерки за предотвратяване на всякакви геноцидни практики". Следователно това беше начин Израел да постави в противоречие ООН, която не се присъедини към UNRWA, точно в момента, когато Международният съд издаде присъда, която Израел не оцени... Но не само ООН е засегната от това преконфигуриране на моралния ред на света. Това важи и за Съединените щати. Традиционно американската политика в Близкия изток се диктува преди всичко от произраелското лоби, независимо дали е от страната на демократите или републиканците. Въпреки това, днес определен брой арабски американци, които са се групирали в Мичиган в град Диърборн, са успели да създадат нещо като антиизраелско лоби в мащаба на този щат, който се променя благодарение на много от неговите основни избиратели за президентските избори. В този "люлеещ се щат", който Джо Байдън спечели през 2020 г. само със 150 000 гласа, 100 000 гласоподаватели гласуваха "неангажирани" ("несвързани") в първичните избори на Демократическата партия, санкционирайки кандидат-президента за това, че е предоставил на Израел бомбите, които позволиха да се смаже Газа . Следователно Байдън е в капан: или той се съгласява с тези арабски и африкански малцинства в Съединените щати, както и с демократичната младеж, и губи вота на американските евреи, които все още гласуват предимно за него, или не се поддава и губи този млад и малцинствен електорат. Напълно ново явление. И точно поради тази причина според мен 7 октомври е много по-важен от 11 септември 2001 г. След "благословения двоен набег" на Бин Ладен срещу Ню Йорк и Вашингтон не се стигна до разрив в рамките на Запада. Напротив, всички бяха на страната на американците. Харвард не беше разделен на две, нито Sciences Po, а École Normale Supérieure не реши да преподава доктрините на "Юга", като закри магистърската степен по Средиземноморието в Близкия изток... Джудит Бътлър заяви пред коренното население на републиката че "7 октомври беше акт на съпротива" - тя не беше казала това за 11 септември, нито за Батаклан... ние сме изправени пред преобръщане на всички ценности, което беше много благоприятствано, трябва да се каже, от политиките на Нетаняху .

В отговор на ислямския тероризъм на Хамас, правителството на Нетаняху оцветява своя политически дискурс с месиански оттенъци, пишете Вие. Това също ли ни пречи да намерим решение на конфликта?

Ж. КЕПЕЛ: 7 октомври е кулминацията на смесването на мистичния и политически регистър и в двата лагера. Кланетата са преживени от жертвите като най-лошия погром, който евреите са претърпели след Шоа, докато нападателите са го замислили като нападение, позовавайки се на набезите, които армиите на Пророка са извършили срещу евреите през 628 г. сл. Хр. Тази практика се цени от определен брой проповедници и без историческо дистанциране оправдава всяко насилие срещу евреите в името на свещените текстове. Но атаката от 7 октомври също беше част от националистическия регистър: виждаме във видеозаписите, че нападателите от Хамас крещят: "Ние сме си у дома!" ". Клането, извършено в отговор от израелската армия в Газа, представлява истинска повратна точка. Нетаняху е Шекспиров герой: той трябваше да отиде на война, за да избегне влизането в затвора. Още преди войната всичките му обвинения го заплашваха с 16 години затвор. И той също ще бъде упрекван в липсата на бдителност, защото ще се появи в светлината на еврейската история като лош цар на Израел, този, който доведе народа си до катастрофа. За това той може да излезе от него само ако спечели военна победа. Но той не успя в Газа след шест месеца битка. През 1973 г. войната продължава 19 дни. Този провал предполага, че това, което се готви, е по-широка конфронтация. Това беше илюстрирано от зрелищния удар на ЦАХАЛ срещу иранското консулство в Сирия, убивайки ръководителя на иранските сили в региона, които контролират Хизбулла и част от Хамас. Нетаняху също мисли за удар, който би отслабил дълбоко Хизбулла. Това би му позволило да седне на масата за преговори и да се съгласи на прекратяване на огъня, без да изглежда в позиция на слабата страна. Защото Саудитска Арабия е тази, която държи ключовете към решението за създаването на палестинска държава днес и тя ще се съгласи да я финансира само ако е сигурно, че Хизбулла вече не са агентите на Иран, които контролират всичко. Проблемът е, че ЦАХАЛ може да са много ефективни при извършването на целенасочени удари в Сирия, но имаше ужасен удар в Газа върху хуманитарен конвой от организацията World Central Kitchen, която беше наела лодка с 400 тона храна, идваща от Кипър , също убивайки граждани на Европейския съюз, британци и един американец. Това дава на Израел ужасен имидж в света и показва, че едноличното управление на Нетаняху не може да бъде напълно контролирано поради припокриващото се население в региона. Следователно сме в ситуация на огромно международно напрежение.

Този конфликт възниква и в западните общества, на фона на масова имиграция...

Ж. КЕПЕЛ: Парадоксът е, че северните държави са станали много мултикултурни, за разлика от държавите от "Глобалния юг". По състав те по-скоро наподобяват планетата като цяло, отколкото страни, където така наречените местни популации запазват изключителния контрол върху властта. Без да има някаква съществена политическа конотация, в Обединеното кралство министър-председателят е от индийски произход, кметът на Лондон е от пакистански произход, а шотландският министър-председател е от пакистански произход. Във Франция фактът, че Рашида Дати сега е определена за потенциален победител в кметството на Париж, също показва, че европейските общества имат капацитет да интегрират населението, чиито семейства идват от Юга. Следователно процесът, който тече на Север, е предимно идеологически. Но това не му пречи да внася много опасни разделения в европейските общества чрез насърчаване на сепаратизма. Това очевидно е много важен въпрос в страна като Франция, където ситуацията със сигурността е особено напрегната с перспективата за Олимпийските игри в Париж. Спомняме си игрите в Мюнхен през 1972 г., където израелски спортисти бяха убити от палестинската терористична организация "Черния септември": това показва как един глобален феномен може да бъде заложник на този тип конфликт.