За две години пандемия една мярка, предпазната маска, остана неотменима, с малки изключения. Създаването на навика да я носим не мина гладко, но точно когато се превърна в рутина, дойде краят на извънредната обстановка. Свалянето на маските е новата свобода. Как обаче протече налагането на тази мярка в министерските заповеди и гражданските вълнения?

На 13 март 2020 г. при 23 доказани случая на COVID-19 и след среднощен брифинг парламентът гласува въвеждането на извънредно положение. За месец - до 13 април.

Седмици по-късно, на 30 март, министърът на здравеопазването издаде заповед, според която предпазната маска става задължителна на закрито и открито. След денонощие лутане, през което време стана ясно, че маски в аптечната мрежа липсват, Кирил Ананиев отмени заповедта си.

Междувременно аудиторията научи, че шефът на НОЩ проф. Венцислав Мутафчийски сам си шие трипластови маски, защото са 10-пъти по-ефективни от хирургичните, че възрастните не трябва да излизат навън дори с маска, защото "това ще ги обрече на сигурна смърт".

Отменяйки заповедта си, Ананиев призна, че е направил крачка назад, тъй като е липсвало пълно съгласие за мярката. Заповедта за отмяна на спорната т. 9, остава в сила до постигане на консенсус в обществото, аргументира отстъплението той.

Няколко седмици по-късно, на 11 април, когато локдаунът отиваше към своя край, въпреки че консенсусът не беше кой знае колко напреднал, властите все пак обявиха че ще върнат маските на обществени места, мярка, която по тогавашни разчети, трябваше да продължи до 26 април, тъй като противоепидемичните мерки бяха удължени с още един месец.

В деня на издаване на заповедта новите случаи за денонощие бяха 13, а общият брой потвърдени - 661.

Вълненията срещу ограниченията ескалираха покрай задаващите се Великденски празници. Църквата се опъна на щаба, последва брифинг (сутрешен или вечерен), на който един митрополит обясни, че коронавирусът в храм не влиза и няма нужда да се носят маски вътре. Премиерът Борисов се поклони и целуна ръка на божия служител, без да реагира, а медицинското съсловие се вбеси и заговори за чували и ковчези.

Накрая Борисов "клекна" и в пространен монолог обяви, който излиза навън или на обществено място, без маска да се не движи. Ако няма - да сложи шал.

Дойде май, краят на втория локдаун, НОЩ отчете резултати, с каквито никой не можеше да се похвали, може би само Китай. Шефът на щаба заяви, че ограниченията трябва да останат още малко, за да сведем ковида до нула, но никой вече нямаше търпение за нулира инфекцията след два месеца в изолация. Много по-късно стана ясно, че стартегията "нула ковид" е химера, разбра го дори Джасинда Ардърн, премиерът на Нова Зеландия.

Очаквано, свалянето на маските и пускането на свобода на държаното под ключ население предизвика ново увеличение на случаите. Тогава още не бяхме свикнали с мисълта, че след една епидемична вълна ще дойде друга. Малко повече от месец след отмяната им маските се върнаха на дневен ред като задължителна мярка.

На 22 юни Ананиев обяви решението на щаба, подкрепи го кметицата на София, Фандъкова, предвид сложната ситуация в столичните болници - 126 хоспитализирани, от които 23 в интензивни отделения.

За пръв беше наложено ограничение от 50% капацитет за заведения, културни и социални институции, спортни зали.

С маски на закрито, докато в някои южни страни маскирани имаше и по плажовете, лятото отмина. С настъпването на есента и началото на учебната година се сбъдна прогнозата на вирусолозите за нова вълна. Към онзи момент в болниците лекуваха с ремдесивир, кортикостероиди и антикоагуланти, по-хомеопатично настроените търсеха плазма с антитела, а убедените в световната конспирация следваха предписанието на известен инфекционист - чай и супички.

На фона на многото заразени, всички чакахме ваксините, които щяха да сложат край на пандемията. А докато се ослушвахме, докъде са стигнали клиничните изпитвания, третата вълна се надигна. С нея трябваше да се справи екипът на Костадин Ангелов. Като дошъл от болничната система, която се занимава с тежките случаи, той продължи линията на хардлайнерите от НОЩ за налагане на рестрикции и на 22 октомври маските станаха задължителни и на открито.

"Преследваме медицински цели, целта е да намалим броя на заразените, така че по-малко болни да постъпват в болници", обоснова се министърът.

В този момент случаите на денонощие бяха над 1300, в болниците се лекуваха над 1600 пациенти, а близо 100 бяха тези в интензивните отделения.

Октомврийската заповед довлече октомврийски вълнения и пред Министерския съвет се събра тълпа да гори маски. И това отмина.

Впоследствие стана ясно, че системата може да издържи, друг въпрос е на каква цена и с какъв успех. Стигнахме до над 10 000 заразени на денонощие, стотици починали за 24 часа. Никой вече не посягаше към пълен локдаун, но заведенията, финтесите и спортните зали отваряха и затваряха периодично защото в тях с маска не става.

Минаха празниците, започна 2021 година, одобриха първата ваксина, тръгнаха показни ваксинации, отвориха се зелени коридори. После ваксините свършиха, коридорите ги затвориха и желаещите да се имунизират рязко намаляха. Но маските продължихме да носим безропотно - малък компромис, особено за хора, които не искат да си инжектират "експериментални течности". И така цялата 2021 г., и няколко месеца повече.

Където медицината не успя - помогна вирусът и той се промени, хватката му вече не беше толкова смъртоносна, дори успя да "ваксинира" към 2 млн. българи.

С маските вече толкова бяхме свикнали, че и да не ги бяха отменили от 1 април 2022 г., едва ли щеше да има сериозни вълнения. С тях стана почти като с миенето на ръцете и с дезинфекцията.

Сега най-сетне този "аксесоар" е препоръчителен. И въпреки че не е задължителен, от инерция или от предпазливост, хората продължават да го носят. В крайна сметка всеки сам си преценя. А дали сме се разделили завинаги с маските ще стане ясно наесен, може и по-рано.