България всеки ден заплаща между 12-15 хиляди лева за забавени дела, като проблемът изобщо не са наказателните, а гражданските и търговските дела. Това каза служебният заместник-министър на правосъдието Валери Тарандов по време на кръгла маса, посветена на съдебната реформа, организирана от Форум "Право и справедливост".

Тарандов бе категоричен, че на фона на европейската статистика у нас наказателният процес изобщо не е бавен. "Огромен проблем имаме с инвестициите и доверието на бизнеса в икономическото правораздаване - търговското и гражданското правосъдие. Без стабилно търговско правосъдие няма как България да привлече инвестиции", коментира той.

Той коментира и практиката с така наречените тълкувателни решения на ВКС и ВАС, след които често се стигало до дописване на законите и по този начин възниквал въпросът дали не се нарушавала независимостта на съдебната власт. По думите му поставените въпроси следвало да се решават законодателно, а не от съдебната власт.

Според Тарандов проектът за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е почти готов. Финализира се и докладът за свършеното по констатираните от независимата чуждестранна прокурорска проверка за забавените дела у нас. "Вероятно новият министър ще вземе решение за оповестяване на доклада", каза още той.

Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия във ВСС, коментира въпросът с избора на нов състав на Висшия съдебен съвет като изтъкна, че този път професионалната квота ще бъде избрана с месеци по-рано. Според него въпреки, че кандидатите за членове на ВСС имали право на застъпници и на срещи по места с магистрати, относно това се води отрицателна кампания. "Миналата седмица ВКС - директно водеше отрицателна кампания срещу кандидат от съдийската колегия от Пловдив", посочи Тодоров.

По думите му е положителна възможността за електронно дистанционно гласуване. "Системата е изключително сигурна", коментира още той. Според него от 1507 магистрати 1 358 са заявили електронно гласуване. Относно критиките към избора на парламентарната квота и опитите за партизирането й , Тодоров коментира, че в сегашния състав на ВСС, в парламентарната квота всички са действащи съдии в момента на избора им.

Тодоров коментира и принципите на децентрализацията и случайното разпределение на делата. По думите му те не трябва да бъдат издигани в култ, тъй като най-тежките случаи трябвало да се поемат от най-подготвените магистрати.

Тодоров отбеляза още, че отстояването на независимостта на съдебната система превратно е тълкувано като запазване на статуквото. "Не мисля, че някакъв голям ефект постигнахме с промените в Конституцията и измененията на Закона за съдебната власт", коментира Тодоров и визира проблема с обявяването на новите конкурси. По думите му от 9 август до момента нямало нито един нов конкурс. "Сега нещата са блокирани", категоричен бе той.

Тодоров бе категоричен, че до края на мандата на този състав на ВСС ще бъде прекроена прокурорската карта. Голямата трудност в това преструктуриране се оказала невъзможността за командироване. Друг огромен проблем по думите му са вещите лица. Всички говорели за румънския модел, но там имало 30 вещи лица, които били на държавна заплата. "Тази идея у нас не се прие, защото те щели да работят за тезата на обвинението. В Румъния това го няма, защото когато имаш държавна заплата, носиш и съдебна отговорност", аргументира се Тодоров.

Незабравка Стоева, член на ВСС припомни, че Закона за Съдебната власт е бил променян над 30 пъти. Според нея е необходимо да бъдат изведени съществени проблеми в съдебната система преди да се правят нормативни промени. Заради липсата на ангажираност към конкретни проблеми зациклил и Закона за вещите лица.

Борислав Цеков съобщи данните на Информационното табло на ЕС, които по думите му поставят България на 1-во място по средства, харчени за правосъдие - с 0,7% от БВП. Страната ни е и на 4-то място по брой съдии спрямо броя на населението и на последно място по натовареност на българските магистрати.

По време на дискусията, обаче стана ясно, че само във Върховния административен съд годишно се гледали 16 хиляди дела, а всеки един от съдиите имал минимум 200 дела на година. Административният съд в Шумен също изпъквал в статистиката - за десет години от основаването си нямал нито едно просрочено дело. Проблем имало с темповете на насрочване на делата. В момента дела се насрочвали за април догодина.

Съществен бил въпросът, как да се ограничат тези, които безсмислено заливат съдебната система с жалби или така наречените дежурни жалбоподатели с по 100 жалби на година, без това да нарушава правото на достъп на гражданите до правосъдие.

Вторият много голям проблем бил свързан със съдебните такси. Оказва се, че няма по-безплатно административно правосъдие от българското - 10 лв. за първа инстанция и пет лева за върховна касационна инстанция.

Обсъдените по време на дискусията проблеми ще бъдат изпратени като становище на отговорните институции.