Българският институт за правни инициативи (БИПИ) представи своето изследване на тема "Обществените поръчки в здравеопазването в България - начин на употреба".
Държавните и общински болници са едни от най-големите възложители на обществени поръчки в страната по стойност на сключените от тях договори. Всяка година по този начин те преразпределят към доставчици на апаратура, лекарства, храна и различни услуги ресурс в размер на стотици милиони левове. По тази причина обществените поръчки на лечебните заведения са заредени със значителен корупционен потенциал.
Като примери за опорочени обществени поръчки от БИПИ дават доставка на храна за нуждите на СБАЛББ Габрово, където има изискване в техническата спецификация за точната марка на два от хранителните продукти (кренвирши "Градус" и наденица "Бони"), както и изискване участниците да доставят всички номенклатурни единици от една обособена позиция, с което се стеснява кръга на участниците и ограничава конкуренцията (Установено от проверка на МЗ);
Точна марка, но на врати ("Дорма") е упомената и в обществена поръчка на УМБАЛ "Света Анна"-София (установено от АДФИ).
Заобикаляне на ЗОП и непровеждането на обществени поръчки, както и Залагане на дискриминационни (нагласени) условия в обществените поръчки в полза на конкретен кандидат или неравно третиране на участниците са процесите, при които най-често възникват условия за корупция.
Това са част от изводите в секторния анализ "Обществените поръчки в здравеопазването в България - начин на употреба" на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
По данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) към 25 ноември 2021 г. 17 държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ попадат в топ 100 на възложителите с най-голяма обща стойност на сключените договори. Към същата дата възложените през годината само от тези лечебни заведения поръчки възлизат на обща стойност над 320 млн. лв. (данните се актуализират постоянно и са динамична величина.
Стойността на отделни обществени поръчки на попадащите в топ 100 държавни болници варира от 56.4 млн. лв. ("Свети Иван Рилски") до малко под 10 млн. лв. (Комплексен онкологичен център Бургас). Високите стойности на възложените от тези болници обществени поръчки се обуславят от естеството на работата им. Видно е, че сред тях преобладават такива, които зареждат скъпоструващи лекарствени продукти и медицински изделия. Тези данни разкриват мащабите на управлявания от държавните болници финансов ресурс: снабдяването на болница като "Пирогов" или ВМА, например, е съизмеримо с обществените поръчки в системата на МВР и градове като Бургас, Плевен, Стара Загора.
Залагането на дискриминационни изисквания в условията на поръчките или неравното третиране на участниците са най-честите нарушения на лечебните заведения.
Наблюдават се различни примери за дискриминация, които могат да варират от директно ползване от възложителя на спецификацията на точно определен кандидат, през залагане на изискване за конкретни търговски марки стоки и изделия, до фиксиране на конкретен брой персонал или машини, с които изпълнителят следва да разполага. Форми на дискриминация са още: отстраняване на участник за непълноти в представената документация, без обаче да се посочва какви са непълнотите или неравно третиране на участници със сходни оферти. Следва да се отбележи, че не е задължително залагането на тесни изисквания в процедурата да е корупционна практика. В определени случаи е възможно възложителите да преследват легитимни цели със залагането на по-специфични изисквания към дадени изделия, консумативи, апаратура или услуги с цел набавяне на по-качествени стоки и услуги, необходими за обезпечаването на медицинската дейност на лечебното заведение и с оглед осигуряване на безопасно и качествено медицинско обслужване на пациентите. При всички случаи, обаче, подобни "тесни" изисквания в условията на поръчките следва да са сигнална лампа и да се осъществява последващ контрол относно тяхната целесъобразност.
Някои от примерите за залагането на дискриминационни условия в поръчките, констатирани от контролни органи са:
Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) използва техническата спецификация в обществена поръчка за доставка на медицинска апаратура, която е идентична с техническата спецификация на единствения подал оферта участник "Ай Ви Ди България" ООД по отношение на всички параметри на апарата (установено от проверка на МЗ);
Друга дискриминационна практика, открита при проверката в "Александровска", е поставянето на конкретни изисквания към броя на лицата, с които трябва да разполага участникът, тяхната компетентност, брой на автомобилите, машините и др. В някои процедури е конкретизиран дори и броят на кухненските работници, броят на шофьорите и т.н. (установено от проверка на МЗ);
Пример за дискриминация е и когато двама участници в поръчката декларират сходни обстоятелства, а възложителят ги третира по различен начин и отстранява неправомерно единия, какъвто случай е установен в МБАЛ "Д-р Стамен Илиев" АД, гр. Монтана (установено от КЗК). В два случая КЗК отменя като незаконосъобразни обществени поръчки заради недопустими корекции в цените на офертите на един от кандидатите, с което той получава предимство в хода на процедурата. Първият е във Втора "МБАЛ-София" ЕАД, където става въпрос за доставка на болнична храна, а вторият в "МБАЛ-Асеновград", където поръчката е за медицински консумативи.
Пример за системно заобикаляне на ЗОП е МБАЛ "Д-р Иван Селимински-Сливен" АД , където при вътрешен одит на МЗ е установено, че лечебното заведение е възлагало директно договори за покупка и сервизна поддръжка на апаратура, строително-монтажни работи и др., въпреки че стойността им е надвишавала определените в закона прагове, над които следва да се проведат обществени поръчки.
Направеният анализ ясно показва наличието на проблемни практики при възлагането на обществени поръчки от болниците, които крият корупционен риск и следва да са обект на завишен контрол на страна на проверяващите органи. Въпреки това, честната и прозрачна състезателна процедура за обществени поръчки остава основния механизъм за постигането на оптимални цени и условия при осигуряването на необходимите стоки и услуги. С оглед на това следва да продължи процесът на електронизация на тръжните процедури и разпростирането на електронните търгове на МЗ към все по-широк кръг от лекарства, медицински изделия и др. Препоръчително е да се помисли за мултиинституционален подход при проверките в лечебните заведения относно провеждането на обществените поръчки. Такъв подход би свел субективния елемент до минимум и ще увеличи ефективността на проверките, които няма да зависят само от конкретната политическа обстановка и/или ръководство.
Проучването обхваща данни, получени по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от различни институции.
Изследването е направено в рамките на международния проект "Борба с корупцията в Централна и Източна Европа", осъществяван от института СИЙЛИ в Прага (CEELI Institute), който обединява усилията на журналисти, юристи и граждански активисти от България, Унгария, Румъния и Словакия, в посока заздравяването на доверието на гражданите в здравните институциите и публичното разходване на средства за тях.
Начинанието е финансирано от Държавния департамент на САЩ (DoS/ DRL), партньор за България е Българския институт за правни инициативи.
USD
CHF
EUR
GBP
