Наредбата за реда за предписване и предоставяне на лекарства за скъпо струващо лечение, заплащани от републиканския бюджет, не създава ред за финансиране на дейността по осигуряване на лекарства за такова лечение със средствата от общинските бюджети, констатира Сметната палата.

Нормативната база не урежда напълно всички въпроси по проблема, са установили още експертите на Сметната палата.

МЗ не разполага с надеждна и систематизирана информация за броя на онкоболните, които се лекуват с лекарства, за разпределението им по видове заболявания и съответни лечения за всяка година.

Не се анализират и прогнозират тенденциите в развитието на онкологичните заболявания.

Според одита на Сметната палата откритите процедури за доставка на лекарства в периода 2001 - 2005 година са проведени без предоставена информация за необходимите количества лекарства за следващата година.

Практически държавата увеличава разходите за скъпо струващо лечение, увеличават се като количества лекарствата за тази цел, но същевременно се увеличава и броят на заболелите и тъй като няма база данни, планиране и контрол, настъпва хаос, коментираха експертите.

В доклада си Сметаната палата заявява категорично в следствие на извършената проверка, че върху дейността за предоставяне на скъпо струващо лечение не е осъществяван контрол и няма система за осъществяване на мониторинг и обратна връзка.

Най-сериозният проблем е липсата на политика, коментира Валери Апостолов, член на Сметната палата.

Съгласно Закона за здравето министърът на здравеопазването би трябвало да провежда държавната политика в тази област.

Проверяваният период 2001 - 2005 обхваща дейността на четирима министри и не е необходимо да се посочват поименно в одита, тъй като отговорността им е регламентирана със закона, поясни Апостолов.

Сметната палата в резултата на проверката дефинира висок корупционен риск в дейността по предоставяне на скъпо струващо лечение.

Това, което според Сметната палата генерира корупция с много висок риск, е прекомерно многото компетенции, упражнявани от един служител, пренебрежително отношение към документацията и отчетността, слаб вътрешен контрол, неравнопоставен достъп до информацията, отсъствие на лична отговорност, липса на анти корупционни механизми и липса на отчетност.

Одитът на Сметаната палата установява и произволност в процеса на вземане на решения и прекомерно използване на външни услуги, които също оценява като рискови фактори за генериране на корупция.

Още преди да е приключил одита на Сметаната палата прокуратурата е поискала информация по одита, каза още Апостолов.

Самият одит е извършен на базата на самосезиране на Сметната палата на базата на публикации и повишен обществен интерес към проблемите в сектора на скъпо струващото лечение.

Самата Сметна палата не е орган, който би могъл да направи квалификация за престъпление.