40 000 лева обезщетение поиска от МВР съпругата на Хамди Мустафа, който бе обвинен за смъртта на три деца в специализиран дом в Крумовград, пише "Родопи".

Трагедията се разигра на 6 декември 2009 година. Адски взрив уби в комплекса за социални услуги три момчета - на 13, на 15 и на 16 години.

Четирима служители бяха задържани, защото "позволили" самоделното взривно устройство да попадне в ръцете на тийнейджърите. Сред тях бе и парнаджията Хамди Мустафа.

В нощта на задържането му, той направи опит за самоубийство, но бе спасен. Хамди сложи край на живота си малко след като бе пуснат под гаранция.

Взривното  устройство избухна в стая на втория етаж, в която живеят 3 момчета. Той уби на място 15-годишния Джангис Джемал. Малко по-късно 13-годишният Сунай Мухтар издъхна в крумовградската болница. Най-много се е мъчил 16-годишният Дженгиз Росенов. Той умира в кърджалийската болница въпреки 2-часовите усилия на лекарите да го спасят.  Според медиците момчето не е имало шанс да оцелее заради множеството разкъсвания по тялото.

Първоначалната версия, по която работи полицията е, че момчетата са се опитвали да направят самоделно взривно устройство за предстоящите тогава Новогодишни празници. Пристигналите на място специалисти от ДОТИ обаче отхвърлят тази хипотеза.

След оглед и изследване на иззетите от мястото на инцидента веществени доказателства става ясно, че трагедията е причинена от взривател на противотанкова мина. Той е руско производство и е съдържал 30 г тротил. Адската машина е широко използвана от Българската армия.

Според специалистите, устройството много наподобявало говорител на тонколона. Момчетата са свързали взривателя към касетофон, без да подозират за огромния риск.

Потеклият към взривателя ток го активира и предизвиква фаталната експлозия.

По време на разследването стана ясно, че децата са внесли в пансиона адската машина часове преди взрива. Оказа се, че са получили взривателя от парнаджията на Дома Хамди Мустафа.

Години по-късно, съпругата на парнаджията твърди, че служителите на реда в Крумовград са й нанесли болки и страдания при задържането й, понесла е щети и при обиска у дома й, а след инцидента не може да си намери работа.

Пред съда тя разказва, че на 6 декември 2009 година отишла да занесе лекарства на съпруга си, който бил в ареста по обвинение за тежко умишлено престъпление. В този момент й съобщили, че тя също е задържана по същото обвинение.

Изпаднала в шок, получила силно сърцебиене, прилошало й и се свлякла на земята. Извиканият лекар констатирал учестено сърцебиене. Малко след това вече била в ареста в Районното управление, а в 13:45 часа - след освобождаването й, постъпила веднага в Спешното отделение на болницата в Крумовград със съмнения за прекаран инфаркт, което впоследствие се потвърдило.

В резултат от шока, който изживяла, жената изпаднала в тежко депресивно състояние и вдигнала високо кръвно налягане, което поддържала и към настоящия момент. Стресът отключил и много други заболявания, претърпяла силни болки и страдания, които търпяла и към настоящия момент.

 

Жалбоподателката  Х. К. А. е завела иск срещу Районно управление на МВР – Крумовград за сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, резултат от виновни действия на длъжностни лица, ведно със законната лихва върху сумата от 06.12.2009 година.

Районният съд в Крумовград прекрати делото и го изпрати в Окръжния съд, който счете, че не е компетентен да разгледа иска и е постановил делото да бъде прехвърлено към Административен съд – Кърджали. То стигна и до Апелативния съд, но бе върнато пак в Кърджали.

В Районното управление на МВР – Крумовград наръгали съпруга й и го изкарали на носилка, а полицаите три пъти я гонили извън сградата, - това твърди днес Х. А. При наръгването, левият бъбрек на съпруга й бил засегнат и го докарали в кърджалийската болница, но полицаите не й позволили да го придружи.

Три дни полицаите обискирали дома й, освен прокурор от Кърджали, присъствали и служители на ГДБОП, а след „обиска" липсвали пари и бижута, жалва се крумовградчанката. Настоява комисия от Икономическа полиция да види в какво състояние е къщата й и да установи, че всичко й е било откраднато и нищо не са й оставили.

След случилото се в Дома, не можела да се намери работа, така било и с дъщеря й. Синът й живеел далеч и от три години няма връзка с него. Пред магистратите разказва, е че „си купила кокошки, но ги изтрепали", че „убили кучето й" и че „за тези пакости се съмнява в съседите си. Не можела спокойно да излиза в града, защото „хората я плюели".

Ангажираният от полицията адвокат по делото смята, че искът е недопустим, тъй като е погасен по давност. Освен това обезщетението за вреди от незаконни административни актове може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, но такова решение няма.

Изтъкнато е, че заповедта за задържане не е била обжалвана в предвидения от закона срок. Жената е декларирала, че е запозната с правата си, както и че не желае адвокатска защита, не желае медицински преглед от лекар, не желае член от семейството й да бъде уведомен за нейното задържане и че няма здравословни проблеми, които да налагат консултация с лекар.

Административният съд се произнесе, че жалбата е недопустима , изтекла е и петгодишната погасителна давност по отношение тази претенция за обезщетение, и оставя без разглеждане иска за обезщетение от 40 000 лева. Решението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд.