"Антикорупционни институции 2023: точка на замръзване" - така е озаглавен шестият годишен мониторингов доклад на Антикорупционният фонд (АКФ) за дейността на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта.
Проследява се развитието по 57 разследвания за корупция и дейността на антикорупционната комисия. Негови автори са правните експерти в АКФ Андрей Янкулов и Даниела Пенева, който представиха днес доклада пред журналисти, а информация беше оповестена от организацията.
Според Янкулов и Пенева и през миналата година реалната картина за корупцията по високите етажи на властта остава скрита, тъй като водените наказателни производства не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво. "Ако се съди по тях, се оказва, че виновни в извършването на корупционни престъпления сред най-високопоставените длъжностни лица на практика няма", отчитат те.
В доклада се посочва, че през 2023 г. няма нови влезли в сила присъди по следените 57 разследвания на корупция по високите етажи на властта. Отбелязва се, че се запазва и съотношението между оправдателните и осъдителните съдебни решение, които остават 15 срещу едва 4. Според АКФ това показва, че намалява успеваемост на обвиненията на прокуратурата. От 2023 г. се наблюдава и тенденция на увеличава на прекратените от самата прокуратура производства, които въобще не влизат в съда.
"Годината следва да бъде най-кратко и точно характеризирана като "година на пълна въздържаност на прокуратурата да разследва корупция по високите етажи на властта", коментира Андрей Янкулов, автор на първата част на доклада - за дейността на прокуратурата. По думите му се забелязва само едно краткотрайно изключение от това правило за период от няколко седмици през май и юни миналата година, когато в края на предсрочно прекратения мандат на бившия обвинител №1 Иван Гешев прокуратурата избирателно се активира ударно срещу искащите отстраняването му, но без успех.
От АКФ заявяват, че за разлика от предшественика си, временният главен прокурор Борислав Сарафов не става обект на никакви реални политически атаки от която и да било част от оформилото се през годината управляващо мнозинство. От организацията допълват, че под негово ръководство и прокуратурата съответно забравя за политическата корупция като тема до края на 2023 г. "Редица наказателни производства, в това число и избирателно активираните в края на мандата на Гешев, касаещи пряко или косвено политически фигури от (или свързвани с) мнозинството, са или прекратени, или потъват в обичайната забрава. Едва на следващата година, с разтурянето на управляващото мнозинство ПП-ДБ - ГЕРБ (ДПС), и прокуратурата ще заеме традиционното си място по добре познатия начин с използвани за политически и медийни атаки наказателни разследвания за корупция", посочват от Антикорупционния фонд.
От организацията отбелязват, че през миналата година сформираното нехомогенно управляващо мнозинство извършва и законови промени, свързани с наказателното правосъдие влияещи на противодействието на корупцията във властта с наказателноправни средства. Като най-съществени новости в това отношение се отчитат промените в Конституцията и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и новият Закон за противодействие на корупцията.
Според АКФ голяма част от промените се извършват без предварителна цялостна концепция концепция, без анализ за налагащите ги причини и очакваните резултати, както и без подробни мотиви към законопроектите. "С всички критики към нормативните промени, все пак те се явяват една малка плаха крачка напред към модернизиране на системата на наказателно правосъдие. В крайна сметка обаче реалната промяна в начина на упражняване на всяка публична власт може да стане само с кумулативното наличие на качествени нормативни разпоредби и адекватното им безпристрастно и еднакво спрямо всички прилагане съобразно заложените в тях цели и смисъл. В настоящия случай реформите въобще не успяват да достигнат до етапа на фактическото си прилагане по именно такъв нов за крехката ни демокрация начин, така че доколкото въобще съществуват, то това остава само на хартия", завършва Янкулов.
Втората част на доклада касае проблемите по отношение на установяването на конфликт на интереси от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) и новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК). "Въпреки, че през 2023 г. беше приет нов Закон за противодействие на корупцията, с който се проведе институционалната реформа на КПКОНПИ, не се наблюдава преодоляване на установените слабости в практиката на комисията спрямо предходните години", коментира авторът анализа по темата Даниела Пенева.
Тя отбелязва, че все още не е инициирана предвидената в новоприетия закон процедура по избор на независимо ръководство на новата комисия и вследствие от това институцията се ръководи от членовете на старата антикорупционна комисия. Освен това реформата не е завършена до такава степен, че да гарантира очакваните резултати. Според Пенева разпоредбите в новия закон срещу конфликта на интереси са идентични със съществуващите до този момент законови текстове, които съдържат немалко слабости.
От АКФ отчитат, че в годишните доклада за дейността на КПКОНПИ и КПК за 2023 г. информацията в графа "конфликт на интереси" е представена изключително оскъдно, но от тях става ясно, че са разгледани по същество 102 решения, само в 11 от които е установен конфликт на интереси. От Антикорупционния фонд изтъкват, че комисията продължава да разглежда производствата по конфликт на интереси по формален начин. "Проверките не разкриват застрашен ли е общественият интерес, налице ли са съмнения за безпристрастното и обективно упражняване на правомощията по служба, от които да стане ясно какви са скритите зад фактите отношения и зависимости, поставящи определени лица в привилегировано положение и налице ли е нечий частен интерес. Проличава липса на воля за обективно изобличаване на корупционното поведение и санкциониране на извършителите", е заключението на Даниела Пенева.
Като цяло докладът отчита на база на обобщените резултати от дейността на антикорупционните органи, че през 2023 реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.
"Статистиката за работата на двете антикорупционни институции отново показва огромната пропаст между техния дневен ред и дневния ред на българското общество", обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада. По думите му антикорупционните институции у нас са независими само формално, като продължават да действат като назначени от силните на деня в политическата власт. "Данните за антикорупционните разследвания са в този смисъл просто едно систематично изготвено, статистически вярно доказателство за това", посочва Стайков.
USD
CHF
EUR
GBP
