"2023 г. можеше да се характеризира като година на абсолютно нежелание на институциите да разследват корупция по високите етажи на властта. През 2024 година имаше рязка промяна: след години на летаргия институциите се активизираха внезапно и целенасочено". Това се посочва в годишния мониторингов доклад на Антикорупционният фонд (АКФ), озаглавен "Антикорупционни институции 2024: Ново начало". Докладът анализира работата на ключовите държавни институции, отговорни за противодействието на корупцията по високите етажи на властта - Прокуратурата на Република България, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Негови автори са правните експерти на АКФ Андрей Янкулов и Даниела Пенева.
Отбелязва се, че са започнали нови наказателни преследвания, които обаче са били насочени почти изключително към политически фигури, които се разглеждат като опоненти на лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.
Миналата година прокуратурата е стартирала десет производства, чиито обвиняеми са политически противници на Делян Пеевски. На практика тези казуси ангажират почти цялото внимание на българските правоохранителни органи по случаи на предполагаема корупция във високите етажи на властта, заявява Андрей Янкулов.
Той счита, че зависимостта на прокуратурата от политическата конюнктура и използването ѝ като средство за политически и медийни атаки води до ниска ефективност.
Сред наблюдаваните от АКФ 66 ключови казуса на предполагаема корупция по високите етажи на властта има само една нова влязла в сила присъда и тя е оправдателна. Засилва се доминацията на крайните оправдателни съдебни актове, които вече са 16 срещу едва 4 осъдителни.
Според Фонда това показва намаляващата успеваемост на обвиненията на прокуратурата. Развитието на наказателните производства, които АКФ следи, показва, че не може да се прогнозира промяна в това съотношение и след бъдещото им завършване. Тенденцията към увеличаване на прекратените от самата прокуратура казуси, които въобще не достигат съда, се затвърждава през 2024 г. и те са вече 19 от общо 39 приключили досега.
Анализът демонстрира ниска ефективност и в работата на новосъздадените през 2023 г. Комисия за противодействие на корупцията и Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.
Даниела Пенева отбелязва, че не се наблюдава преодоляване на слабостите, установени в предходните години.
И през 2024 г. новата Комисия за противодействие на корупцията продължава да е без избрано независимо ръководство. Вследствие на това "реформираната институция" се ръководи от предходните си членове. Вече има съдебна практика за това, че ръководният орган на КПК не е конституиран съобразно установените в закона ред и условия и е без възложен мандат. Анализът показва и че в новия закон уредбата на случаите на конфликт на интереси е възпроизведена идентично със съществуващите до този момент законови разпоредби, които съдържат немалко слабости.
Анализът на решенията на комисията през 2024 г. показва ниската ѝ ефективност при установяване на конфликт на интереси и противодействие на корупцията. Съгласно доклада за дейността на КПК през 2024 г., от 150 разгледани решения само в 24 е установен конфликт на интереси. От 53 производства за несъвместимост едва 6 са завършили с установяване на нарушение. Освен това решенията на комисията за липса на конфликт на интереси не подлежат на съдебен контрол, което практически ги прави необжалваеми и окончателни.
"Комисията подхожда формално, без да разкрива реалните зависимости, които могат да компрометират служебната обективност. Проличава липса на воля за обективно изобличаване на корупционното поведение и санкциониране на извършителите", отчита Даниела Пенева.
Отбелязва се, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество не е публикувала данни за резултатите от водените от нея дела. От публикуваните на сайта ѝ решения е установено, че са приключили 350 дела, като 162 от тях са с окончателен съдебен акт. Предявените по тях искове са за над 221 млн. лева, но съдилищата са отхвърлили искове за над 211 млн. Съдът е присъдил и разноски в тежест на КОНПИ на стойност над 9 млн. лв. Съдилищата са уважили искове за 10 милиона, от които 3 милиона, с окончателен съдебен акт.
Според Пенева изнесените от комисията данни не са изчерпателни. "Установихме, че има и други дела, като например делото срещу Цветан Василев, по което КОНПИ се е отказала от иск за 1,3 млрд. лева и е осъдена, с окончателен съдебен акт, да заплати държавни такси в размер на 52 млн. лв.", посочва тя.
АКФ заключава, че резултатите от дейността на антикорупционните органи отново потвърждават, че и през 2024 г. реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита.
"Формално независими, антикорупционните институции в България продължават да действат като назначени от силните на деня в политическата власт", изтъква Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд. По негови думи истинска промяна в поведението и резултатите на антикорупционните институции може да настъпи само след сериозно подобрение на върховенството на правото в България - а това е възможно единствено чрез дълбока трансформация на начина, по който се упражнява публичната власт.
USD
CHF
EUR
GBP
