Погрешно е да се крие от пациента истината за здравословното му състояние, когато то е критично.
Това заяви Антония Първанова, заместник-председател на парламентарната Комисия по здравеопазването, цитирана от health.bg.
„Изхожда се от това, че пациентът би се демотивирал, ако разбере, че страда от неизлечимо заболяване, че може да умре." - коментира Антония Първанова, като подчерта, че подобна философия изключва пациента от системата. По думите й това го лишава от правото пълноценно да участва в лечебния процес и прехвърля отговорността върху близките му.
Според нея в болниците трябва да има психолози, които да разговарят с болните и да ги подкрепят в критични ситуации, да минимизират психическите травми при вероятност от летален изход.
„Близките са по-склонни да реагират емоционално. Организират система за конспирация, крият истината. Това създава напрежение и се отразява неблагоприятно на състоянието на пациента." - поясни Антония Първанова.
Тя допълни, че ако болният знае истината, може да се мобилизира и да съдейства в по-голяма степен на лекарския екип в борбата със заболяването. В много случаи, когато хората не са наясно с рисковете от заболяването, подхождат по-небрежно към лечението.
„Съвременната европейска практика е пациентите да се включват, да съдействат." - допълни зам.-председателката на парламентарната Комисия по здравеопазването.
По думите й, балканският модел на мислене по отношение на пациента трябва да бъде променен. Първата стъпка към това би било организирането на широка обществена дискусия по проблема.
keke25
на 21.04.2008 в 20:14:10 #3Тая разбира само от свирчоци.Практикува дълбоко гърло,абе разбира от качествени дудуци.
toto2002
на 21.04.2008 в 16:37:24 #2Тая патка загубена жив пациент не е виждала, че тръгнала и акъл да дава, как да ги лекуват и какъв подход да имат болничните специалисти!!!
Nigel
на 21.04.2008 в 16:37:16 #1Доколкото съм чувал тази практика - да не се информират неизлечимо болните пациенти - е приета в европейския модел на здравеопазване. Американският модел е точно обратния. По принцип аз съм склонен да приема информирането, но не мисля ме това е приложимо към всеки пациент. Има хора с толкова лабилна психика, че са готови да се разболеят само от съмнението че имат хрема, да не говорим какво става когато ще научат че са болни от нещо наистина сериозно. Според мен трябва да се подхожда индивидуално. И без това този модел с неинформирането не е зададен безапелационно някъде, а е въпрос на традиция.