България станала бутафорна държава с делото „Червеи”

"Помията, в която газим в момента, се почна от голяма измама, в основата, на която бяха Атанас Атанасов и Веселин Вучков". Това заяви бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев пред медиите, след като даде свидетелски показания по делото „Червеи“.

Припомняме, знаковото в момента дело събра днес като свидетели Йовчев, бившият шеф на ДАНС Писанчев и предишния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров.

Делото „Червеи“ било съчинено от тях в полза на лични и групови интереси, убеден е екссиловият министър. Според Йовчев, бившият министър Веселин Вучков е бил "натискан от три страни", но не бе конкретен кои са те.

"Ако това е мегаделото в България, това е бутафорна държава", отсече Йовчев.

ДСБ натопили Светлозар Лазаров в скандала „Червеи”, обвинява той в съда

Говорят за незаконното подслушване и за неистинските документи

В съдебната зала той изтъкна, че по времето, когато е ръководил МВР, до него са достигнали сигнали, че служители на звеното, което се занимава с информационните системи на МВР, са дали достъп до данните на банки. Причината - банките да проверяват дали техни клиенти са криминално проявени.

Йовчев е получил сигнали и от шефа на специализирана Дирекция "Оперативни и технически операции "ДОТО" Цветан Китов, според които служители на МВР извършват нерегламентиран достъп до информационните системи на МВР.

Съдия Иван Коев му предяви доклад, за който Йовчев заяви, че е фалшив. Документът е от директора на дирекция „Комуникационни информационни системи“ Иван Димитров и съдържа информация относно заплаха за сигурността на системата.

Йовчев обаче обясни, че не е виждал такъв документ. Ексминистърът винаги се подписвал на документите, които получава, а тук подписът му липсвал.

Йовчев изрази съмнение, че бивш служител е изготвил документ с невярно съдържание. По думите му през годините е имало сигнали за нерегламентирани подслушвания.

Вътрешният министър в кабинета "Орешарски" обобщи, че голямата лъжа около „Червеите“ е била сътворена, за да се извършат кадрови промени в МВР и смяна на главния секретар Светлозар Лазаров.

Бившият шеф на ДАНС Владимир Писанчев подреди пъзел от аферите „Червеи“ и „Яневагейт“. След като даде показания по делото „Червеи“ Писанчев заяви пред медиите: „Аферата "Червеи", която започна като една голяма лъжа, както и "Яневагейт" са парченца от един и същи пъзел“.

Писанчев също критикува председателя на Вътрешната комисия в Парламента – Атанас Атанасов и бившия вътрешен министър Веселин Вучков за това, че са създали „балона“ „Червеи“.

Безумие било и твърдението, че името му и това на бившия главсек Светлозар Лазаров се свързват като хора на ДПС, твърди бившият шеф на ДАНС.

В практиката на Владимир Писанчев имало случаи на използвани СРС-та за по-дълги периоди, но отказа да посочи примери, тъй като били класифицирана информация.

Съдия Иван Коев го попита защо се е налагало да се използват СРС-та за дълги периоди. За да не бъде нарушен Закона за СРС, Писанчев отговори на този въпрос при закрити врата за медиите.

Името на съдията, дал разрешението за използване на СРС, не е ставало известно от образеца на бланка, която се попълва с искане от страна на службите. Това стана ясно от разпита на свидетеля Валери Данов, с който продължи следобедното заседание по делото.

В регистъра на СРС-та в СГС в периода 2012 – 2014 година образецът е съдържал няколко графи. В тях са се вписвали номер на вписването на заявителя, данни на обектите, както и срок, за който се иска прилагането на СРС. Имало е и графа, съдържаща информация за това дали става въпрос за продължение на предишно искане. Не е имало обаче колонка за съдията, който е дал разрешението.

Дали едно разрешение е продължение се установявало от деловодителите. В регистъра се вписвал срокът, за който е издадено разрешение, както и датата, от която се счита, че то започва да тече. Искането било прудружавано от справка, която съдържала данни за предишно прилагане. Работещите в регистратурата се занимавали и с проверката за това дали няма прекъсване между крайната дата на първото разрешение и второто.

Данов разказа също, че ако обектът е помещение се изписва адрес. Ако се касае за автоматизирана информационна система в този случай в искането не фигурира адрес, а само се назовава самият обект. Когато се касае за човек там се вписват трите му имена. След това се описват и способите.

Свидетелят подчерта, че не всяко искане се носи незабавно след получаването му на председателя. За пример той посочи, че искането може да бъде внесено в 9 часа, а да бъде подписано след два-три часа, в зависимост от възможностите на председателя на съда.
По отношение на това дали искането е спешно, Данов обясни, че това се посочва от заявителя.