Бившият вицепремиер и бивш министър на околната среда и водите Борислав Сандов коментира в студиото на News.bg новината за това има ли повдигнато обвинение заради случая "Петрохан". Той заяви, че към момента на интервюто няма връчена призовка, официална кореспонденция с прокуратурата или повдигнато обвинение.

По думите му той научава от публичните съобщения на държавното обвинение какво се твърди във връзка със споразумението за партньорство, подписано по време на мандата му като министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков. Сандов отдели този въпрос от разследването на смъртта на шестимата души загинали на бившата хижа "Петрохан" и връх "Околчица" и подчерта, че за трагичния случай все още не са готови ключови експертизи, които да наклонят една или друга версия. Поради тази причина бившият вицепремиер отказа да прави заключения за самата гибел на хората.

Прокуратурата, неприключилите експертизи и липсата на официално обвинение

В началото на разговора Сандов постави акцент върху начина, по който според него темата е била използвана публично още преди да са изяснени всички факти. Той каза, че прокуратурата е започнала да прави внушения още при откриването на първите три тела, когато не е било известно за останалите три, а към момента на интервюто, по думите му, дванадесет ключови експертизи все още не са готови. 

За сметка на това той заяви, че може да говори за споразумението за партньорство, което е подписал като министър с организацията, към която са принадлежали част от загиналите - "Национална агенция за контрол на защитените територии".

Според него, ако прокуратурата е смятала документа за противозаконен или за излизане извън правомощията на министъра, е могла да действа още в началото на 2023 г. Той припомни, че още през 2022 г. е имало сигнал, свързан със споразумението, по който е образувана преписка в МВР, дал е обяснения, а материалите са били изпратени на прокуратурата.

Сандов посочи, за него остават две възможности - преписката да е останала без окончателно развитие или да е била приключена и впоследствие възобновена.

Той подчерта, че не знае кое от двете е станало, защото към датата на интервюто не е получил призовка и не разполага с официален документ, от който да разбере върху какво точно стъпват действията на прокуратурата. По думите му единствената информация, с която разполага, идва от изпратено до медиите прессъобщение.

Какво представлява споразумението според Сандов

Бившият министър оспори основните основания, които според него прокуратурата е посочила публично. Първото е свързано с твърдение за превишаване на правомощия. Сандов заяви, че министър има право да сключва подобни споразумения, включително такива, които предвиждат форми на сътрудничество, и се позова на чл. 169 от законодателството в областта на околната среда. В конкретния случай обаче, допълни той, документът не е създавал контролни правомощия за организацията.

Вторият спорен момент е именно тезата, че на неправителствената организация са били предоставени държавни или контролни функции.

Това, по думите му, не отговаря на съдържанието на подписания текст. Той описа споразумението като израз на намерение за бъдеща съвместна работа, който сам по себе си не създава права, задължения или ангажимент за предоставяне на ресурс. 

Сандов добави, че партньорството между държавата и граждански организации не е необичайно, особено при дейности с обществено значение.

Като примери бившият вицепремиер в правителството на Кирил Петков посочи подаването на сигнали, доброволческите формирования при пожари, планинското и водното спасяване и други дейности, при които граждански структури подпомагат институциите.

Според него именно в подобна логика е било замислено и споразумението - като рамка за евентуално сътрудничество, а не като прехвърляне на държавна власт към частна организация. Той изрично подчерта, че в публичния текст на документа няма разписани конкретни контролни функции.

Спорът за "облагата" и достъпа до района на Тодорини кукли

Третото твърдение, което Сандов коментира, е че чрез споразумението организацията е получила облага под формата на извънреден достъп до територии в района на Тодорини кукли в Стара планина. Той категорично отхвърли тази теза и заяви, че според него там няма територии, до които останалите български граждани да нямат свободен достъп, така че не може да е предоставена привилегия само на определена група.

Бившият вицепремиер допълни и че земите в района не се стопанисват от Министерството на околната среда и водите. По думите му в зависимост от собствеността те са свързани с други държавни или местни структури, включително Министерството на земеделието и храните, горските структури, областната или общинската администрация. От тази гледна точка, каза той, екоминистерството не би могло да предостави специален достъп до територия, която не управлява.

Сандов засегна и въпроса за бившата хижа "Петрохан". Той разказа, че тя е била продадена години преди неговия мандат и към момента, за който говори, е частна собственост. Ако под "извънреден достъп" се има предвид хижата и прилежащият ѝ терен, министърът на околната среда отново не би могъл да даде право на достъп до чужда частна собственост.

"Удобна мишена" и твърдението за политическа употреба на случая

На въпрос защо точно той е попаднал във фокуса, Сандов определи себе си като "удобна мишена" и че му се готви вендета. Аргументът за тези негови твърдения му беше, че в момента не е част от активната политика и според него това предполага по-малко непосредствено обществено внимание към персоната му.

Той обаче вижда посланието като по-широко - към гражданското общество, неправителствените организации, демократичната и природозащитната общност, с които се идентифицира от години.

Според него атаката не е насочена само към него, а и към кабинета, в който е бил вицепремиер и министър. Той свърза настоящия случай с критиката си към начина, по който прокуратурата комуникира публично, като припомни и по-ранно съобщение от март, в което се говорело за длъжностно лице, заемало висока държавна позиция. Без да се посочва име, Сандов предположи, че тогава също е ставало дума за него.

В тази връзка той постави и политическия контекст на кабинета, от който е бил част. Сандов го определи като правителство с реформаторски намерения и допусна, че хора с влияние извън официалната политическа сцена може да използват настоящия момент за атака срещу неговото наследство. Той не посочи конкретни доказателства за подобно влияние, а изложи собственото си подозрение, че част от натиска може да идва от среди, засегнати от действията на кабинета и от неговата работа като министър.

Сандов отхвърли възможността натискът да го накара да се разграничи от неправителствени или природозащитни организации. Той каза, че през годините не е променял публичните си позиции и не е човек, който лесно би се отказал от тях.

Бившият екоминистър допълни, че по време на работата си в изпълнителната власт, като народен представител и като председател на парламентарната комисия по околна среда е засягал интереси в сектори като енергетика, земеделие и животновъдство, защото се е опитвал да прилага закона.

Той допуска, че отделни хора, засегнати от тези действия, могат да търсят реванш, ако разполагат с влияние, но посочи като по-важна според него друга цел - отклоняване на вниманието в предизборен период.

Сандов свърза темата с възможността случаят отново да бъде използван политически така, че да създаде усещане за активни действия и справедливост, без според него това непременно да отговаря на реалното развитие по същество.

Контактите с организацията и посещенията в хижа "Петрохан"

По време на интервюто Сандов коментира отношенията си с Ивайло Калушев и за посещенията си в хижата. Той каза, че се познава с него слабо и че запознанството им е след края на министерския му мандат. По думите му впоследствие е посещавал хижата два пъти - през лятото на 2023 г. и през лятото на 2024 г., всеки път за по един ден със семейството си, с цел почивка в горещи дни.

Той подчерта, че преди да стане министър не е познавал нито един човек от организацията. След встъпването му в длъжност представител на организацията е поискал среща с него. Сандов посочи председателя Ивайло Иванов и каза, че общо са провели три срещи, като на третата е било подписано споразумението за партньорство.

Той представи документа като отправна точка за бъдеща работа, а не като договор за конкретни правомощия или финансиране. По думите му още тогава е имал идеи за практически направления на сътрудничество и впоследствие ги е обяснявал и публично, и пред представители на разследващите органи.

Рейнджърите, обученията и идеята за европейски опит

Основната идея, която Сандов каза, че е виждал в партньорството, е пренасяне на опит от европейски организации и практики към българските паркови служители. Той спомена "Европаркс" и Европейската рейнджърска асоциация и обясни, че според него подобни структури в други европейски държави работят съвместно с държавните власти по опазване на околната среда, борба с бракониерството, гражданска наука, мониторинг и защита на биоразнообразието.

Борислав Сандов отбеляза, че България има собствени рейнджъри в националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан, но по времето, когато е поел министерството, парковата охрана е била с много ниско възнаграждение и слаба техническа обезпеченост.

Той посочи, че служителите са получавали около 850 лв. и че тогава е било направено увеличение на заплатите им с 30%. По думите му това е било част от по-широкия му стремеж да се укрепи капацитетът на парковата охрана.

Сандов каза, че е виждал възможност организацията да подпомогне процеса чрез обучения, технически знания и предаване на опит. Като аргумент, че членовете ѝ са имали подобен капацитет, той посочи информация за участия в съвместни обучения с полицията в Монтана, издирвателни дейности с гранични структури и взаимодействие с други държавни органи.

Неизясненото взаимодействие с държавата и въпросите към службите

Именно тези контакти според Сандов заслужават по-сериозно изясняване. Той отбеляза, че публично се говори дали един или повече членове на организацията са имали отношение към българските служби, но информацията не е била разсекретена за народните представители. Затова според него отговорите трябва да дойдат от самите институции, които са работили с организацията.

Ако целта на прокуратурата е да изясни цялата картина, каза той, фокусът не трябва да остава единствено върху споразумението, отменено през 2025 г. Сандов повтори тезата си, че документът не е създавал права или задължения, не е прехвърлял чувствителна информация и не е осигурявал финансова облага.

Според него трябва да се проверят и други конкретни елементи - съвместни обучения, използване на техника, контакти с полицията, граничните органи и службите, както и въпросите около разрешителните за оръжие.

Той уточни, че за тези обстоятелства не е знаел, докато е бил министър, и отдели собствените си контакти с организацията от по-широките ѝ отношения с други държавни структури. Сандов подчерта също, че не е имал приятелски или по-близки отношения с членовете ѝ, не ги е привличал към партията си и не е търсил помощ от тях в изборни кампании.

По думите му наличната публична информация не показва организацията да е получавала публично финансиране, а извършените проверки не са установили нарушения. Именно затова той отново стигна до извода, че поставянето на меморандума в центъра на трагичния случай пренасочва вниманието от други въпроси, които според него са по-важни за установяването на фактите.

Разследването на смъртта, експертизите и други публични фигури

Сандов засегна и въпроса за досъдебното производство за смъртта на шестимата. Той изрази опасение, че делото може да не стигне до съдебна зала, което според него би оставило обществото без пълни отговори. Той настоя, че за него като гражданин е важно да се установи какво действително се е случило, вместо фокусът да се измества към версии и оценки, които не дават пряк отговор за причините и механизма на смъртта.

Въпросът в студиото беше поставен и през по-широката тема за отговорността на длъжностни лица, като водещият припомни случая с бившия екоминистър Нено Димов. Сандов отговори, че по отношение на подписаното от него споразумение не вижда извършено нарушение, защото според изложената от него позиция документът не е причинил щета, не е създал облага и не е довел до превишаване на правомощия.

Той отново раздели този въпрос от досъдебното производство за смъртта, което според него трябва да бъде доведено до фактическа яснота.

Сандов беше особено критичен към психологически оценки, когато са направени от хора, които не са познавали загиналите. Според него по-голяма тежест трябва да имат балистичните и останалите експертизи, които могат да изяснят конкретните факти и обстоятелства.

Той използва препратка към "Туин Пийкс", за да изрази съмнението си, че публично представяната картина може да не съвпада напълно с реално случилото се.

Борислав Сандов посочи и други публични лица, които според него са били въвлечени в темата. Като пример той даде кмета на София Васил Терзиев и твърденията, че е обсъждал с организацията възможност тя да охранява парк "Витоша". Сандов оспори това, като заяви, че кметът няма такива правомощия, а дирекцията на парка е към Министерството на земеделието и храните.

Той добави, че кметът е бил свързан със случая и заради частно дарение, а според него около това впоследствие са били наслагвани допълнителни внушения. Сандов използва този пример, за да обясни тезата си, че темата постепенно се разширява към хора и институции, без непременно да е показана пряка връзка с обстоятелствата около смъртта. 

По думите му подобни публични версии трябва да се проверяват през реалните правомощия на съответните институции, а не само през политическата им разпознаваемост.

Той обърна внимание и на формулировката "защитена територия Тодорини кукли", използвана според него в съобщение на прокуратурата. Сандов каза, че "Тодорини кукли" не фигурира като защитена територия по Закона за защитените територии, а в района има защитена зона от мрежата НАТУРА 2000 по Закона за биологичното разнообразие. За него тази разлика е още един пример защо институциите трябва да бъдат прецизни, когато представят публично случая.

Сандов коментира и последната публична версия на прокуратурата, според която, както той я предаде, не се приема наличие на външна намеса в смъртта на шестимата. Той не оспори, че това е официално заявената позиция, но даде да се разбере, че самият той не е убеден, че публично представената картина е достатъчна. 

В края на интервюто Борислав Сандов повтори тезата си, че прокуратурата използва случая политически, а не единствено с цел установяване на фактите. Това е негова оценка, която той свърза както с комуникацията по разследването, така и с начина, по който според него се въвличат различни обществени и политически фигури.

Той подчерта, че собственото му настояване е да бъде изяснена цялата истина за случилото се, включително чрез експертизите, които към момента на интервюто все още очаква.

Страсбург и възможното търсене на права

На финала на разговора Сандов беше попитан дали би търсил отговорност от България в Страсбург. Той първо уточни, че към момента на интервюто няма повдигнато обвинение и затова не може да говори за конкретно производство като вече настъпил факт. Въпреки това каза, че според него вече са му нанесени значителни имиджови и психологически щети, които засягат и неговото семейство и близките му.

Ако се стигне до действия, които той възприема като прекомерни или нарушаващи правата му, Сандов заяви, че ще използва всички законови възможности, за да защити името си пред съдилища извън България. 

Очаквайте в началото на следващата седмица подробно видео с Борислав Сандов по случая "Петрохан", както и какво ще се случи с ниското ниво на река Дунав само в YouTube канала на News.bg.