Един и същи адвокат и частен съдебен изпълнител участват в няколко случаи на измами по така наречената схема "Запис на заповед". Хора губят имуществото си, след като са вписани като длъжници на мним кредитор. Потърпевшите се оказват осъдени и със запорирани средства, без изобщо да са знаели за приписания им дълг, показват няколко разследвания на bTV.
В резултат на медиините публикации от Камарата на частните съдебни изпълнители лишиха от права Иван Чолаков, Софийската адвокатска колегия изключи адвокат Симеон Миков, а омбудсманът Мая Манолова и депутатите решиха да направят необходимите поправки в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). На първо четене бяха приети промените.
Частните съдебни изпълнители също не одобряват промените, като посочват, че с тях работата им ще бъде блокирана, а според опонентите на промените, ще се върнат мутренските времена.
Сред предвидените около 70 поправки е и тази - сборът от таксите по изпълнението, събирани от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за сметка на длъжника, както и разходите за адвокат в изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника, да не надвишават 150 лева за задължения до 1000 лв.
Опоненти на предлаганите промени смятат, че ще спрат плащанията и ще се върнат мутренските години в начина на събиране на задълженията.
"Тези искания за изменения са нормални като позиция и на пръв поглед изглеждат твърде правилни и справедливи, но всъщност не са - коментира Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет. Този, който е потърсил правото си по съдебен ред и е получил съдебна защита, няма да може да възстанови всички разноски, включително за адвокатско възнаграждение, които е направил. Така се оказва, че изправната страна трябва да понесе неблагоприятните последици да не може да си възстанови всички направени разноски. Това води до очевидна несправедливост в обществото".
По думите ѝ тази разпоредба "не намалява адвокатските възнаграждения, а всъщност казва, че независимо какви разноски си направил, длъжникът ще носи отговорност за разноски до 150 лв., без да държи сметка този длъжник физическо лице ли е или богато юридическо лице работодател".
Всеки у нас трябва да знае, че след като не си е изпълнил задължението, ще бъде осъден и ще си понесе санкциите за извършените разноски, посочи Гигова.
Според нея промените не водят до спиране на злоупотребите, а до разместване на ценности в обществото.
"Трябва да вземем решение дали искаме да имаме правова държава или не искаме да имаме правова държава. Защото в правовата държава този, който е предизвикал правния спор, който не си е изпълнил задължението, си носи последствията и трябва да плати разноски. Разноските имат две функции: първо, да те стимулират да платиш доброволно, защото тогава няма да платиш разноски, и второ - да възстановиш вредите във вид на направени разноски на страната, която ги е направила".
Частните съдебни изпълнители също не одобряват промените, като посочват, че с тях работата им ще бъде блокирана.
Председателят на камарата им Георги Дичев иска да има ефективни съдебни изпълнения. Всяка година у нас се завеждат стотици хиляди граждански и търговски дела и ако съдебното изпълнение не е ефективно, се връщаме в миналото, когато хората се съдеха с години и накрая получаваха съдебно решение, което може да си сложат в рамка, защото няма ефективни инструменти за изпълнение, каза той.
Дичев отчете, че ЧСИ не акумулират печалби от дребните задължения.
Трябва да се подхожда балансирано и разумно и да не се забравя, че във всеки процес има две страни, призова той и посочи, че за миналата година ЧСИ са възстановили на граждани 150 млн. лв. "Това е огромна сума. Представете си какъв огромен обем граждани са получили изпълнение, благодарени на ЧСИ", каза Дичев.
Въпросът е, че когато не можеш да си възстановиш разноските, направени в хода на изпълнение, е нормално да потърсиш други способи за събиране. Те могат да бъдат и несъдебни. Тази разпоредба изглежда твърде справедлива, но не е такава, повтори Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет.
За начисляването на такси от стотици левове от адвокатите тя посочи, че в ГПК има ясни правила, които ограничават отговорността за разноски, и това няма общо с договореното възнаграждение. "Лично моето мнение е, че трябва да се направи разграничение в скалите на възнагражденията", каза тя.
За проблема с уведомяването на лица, че са длъжници, Гигова коментира: "Законопроектът предвижда, че ако уведомяването е чрез залепване, то няма да доведе до правните последици, които има всяко друго уведомяване, и в този случай съдът дава указание да се предяви иск по общия ред и длъжникът да бъде призован като ответник в един бъдещ процес".
USD
CHF
EUR
GBP
