За служебен министър-председател президентът ще може да избира измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българска народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. Това решиха депутатите с гласуваните на второ четене текстове от законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Текстът бе гласуван с шест гласа "за", трима "против" и без "въздържал се".
Вчера депутатите отложиха гласуването, а министър Атанас Славов заяви, че има писмо от страна на Върховния касационен съд (ВКС), в което се настоява от кръга лица да бъде изключен председателят на съда. Правосъдният министър изказа и личните си съображения против включването на шефа на ВКС сред възможните служебни премиери.
Депутатите от конституционната комисия се събраха в неделя за под един час и без сериозни дебати гласуваха още методическите правила на главния прокурор и срока за конституиране на новите ВСС и ВПС. Вчера, в събота, зесаданието на комисията продължи значително повече.
Във приетите промени е заложено, че в срок от шест месеца след конституционната реформа трябва да бъдат приети и промените в Закона за съдебната власт.
Изборите за членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет пък ще се проведат до три месеца след влизането в сила на законите, които трябва да се променят след обнародването на измененията на основния закон. До избирането на Висш прокурорски съвет Съдийската и Прокурорската колегия на досегашния ВСС изпълняват функциите си съгласно новите изменения. Това на практика означава, че досегашният ВСС ще е легитимен поне още 9 месеца - до есента на 2024 г., а и едва след това ще започне процедурата за избор на нов главен прокурор.
Велислав Величков от "Правосъдие за всеки" коментира, че заради тези разширени срокове нов главен прокурор ще има най-рано след 11 месеца. Постави и въпроса дали тези срокове не поставят под съмнение изобщо избора на нови висши магистрати, тъй като не е изключено да има и нови предсрочни избори.
Конституционно установеният мандат на членовете на ВСС е 5 години, като сегадействащият съвет е конституиран на 3 октомври 2017 г., а мандатът му изтече още на 3 октомври 2022 г. Общите събрания на съдиите, на прокурорите и на следователите излъчиха 11 нови членове на ВСС, но и до този момент те не са встъпили в длъжност, тъй като няколко поредни парламента не упражняват правото си и не избират другите членове на Висшия съдебен съвет. Така настоящият състав на ВСС продължава да функционира една година извън мандата си, определен в основния закон, което се превърна и в повод негови решения да бъдат оспорвани пред Конституционния съд.
От думите на Екатерина Захариева от ГЕРБ стана ясно, че управляващите готвят изцяло нов Закон за съдебната власт. Това бе съобщено от нея в отговор именно на критиките за дългите срокове за попълване на съставите на ВСС, ВПС и избора на нов главен прокурор.
Гласувано бе и избори за ново Народно събрание (НС) да се произвеждат не по-късно от един месец след изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. С полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното НС, решиха още депутатите.
Според плановете на мнозинството текстовете за конституционната промяна ще влязат в пленарна зала за второ четене във вторник, а крайният срок за приемане им е 22 декември.
USD
CHF
EUR
GBP
